Когато избиха 8 хиляди души

Още от началото на Босненската война в източната част на Босна, където е разположена и Сребреница, се водят ожесточени боеве. Макар че две трети от населението на Сребреница са босненски мюсюлмани, въоръжените групи на босненските сърби под командването на генерал Ратко Младич предприемат опит да установят контрол върху региона. Целта: прогонване на мюсюлманите чрез етническа чистка, така че сърбите да станат мнозинство.

Щурмът

Когато командването на босненско-сръбските подразделения обявява, че в рамките на няколко дни ще атакува масирано Сребреница, ООН създава в региона защитена зона. Военната защита на града е поверена на холандските „сини каски“ от батальона „Dutchbat“. В началото той наброява 600 войници, по-късно броят им спада до 400.

Когато в началото на юли 1995 босненско-сръбските части нападат защитената зона, командирът на холандския батальон иска от НАТО подкрепа по въздуха, която обаче така и не пристига. На 11 юли босненско-сръбските подразделения навлизат в Сребреница, а холандските „сини каски“ освобождават всичките си контролни постове, без да окажат никаква съпротива. В същото време в съседното градче Поточари, което също се намира в защитената зона, се събират над 20 хиляди босненски мюсюлмани – с надеждата да получат закрила от „сините каски“. Няколко хиляди дори успяват да влязат във военната база.

В ръцете на убийците

Още в Поточари, пред очите на холандските „сини каски“, сръбските части започват да отделят мъжете и момчетата от жените и възрастните хора. Жените са извозени с автобуси до контролираните от босненските мюсюлмани региони, а мъжете и момчетата, общо около 8 хиляди души, са брутално избити и захвърлени в масови гробове. Някои от тези гробове не са открити и до днес, а впоследствие са повдигнати тежки обвинения срещу холандските „сини каски“ – защото са помагали при депортирането на над 300 мюсюлмански мъже и момчета, потърсили убежище в холандската база.

Сдружението „Майките от Сребреница“, което обединява около 6 000 жени, предимно близки на избитите мюсюлмани, заведе през 2014 дело пред Гражданския съд в Хага. „Майките от Сребреница“ застъпват становището, че тогавашното холандско правителство е наредило на своите „сини каски“ да се грижат най-вече за собствената си сигурност, а не за закрилата на потърсилите убежище. Твърди се също така, че холандските „сини каски“ не само са предали оръжието си на сръбските части, но и са помагали при депортациите. „Те не са предприели опит да предотвратят смъртта на хиляди цивилни граждани“, заяви пред съда адвокатът на близките на загиналите.

В решението си по казуса съдът в Хага частично уважи иска на „Майките от Сребреница“, като постанови, че Холандия е съотговорна за смъртта на мъжете и момчетата, депортирани от базата на „сините каски“ в Поточари. „Майките от Сребреница“ искат обаче повече: според тях Холандия носи не само частична отговорност за геноцида в Сребреница. И затова настояват съдът да постанови, че холандската държава трябва да бъде подведена под отговорност за самото клане.

Холандските адвокати твърдят на свой ред, че въпросният батальон е бил под командването на ООН. И че холандските „сини каски“ не се имали друга възможност, освен да се предадат.

Сега Апелативният съд в Хага потвърди, че Холандия е съотговорна за смъртта на депортираните от холандската база мъже и момчета. Но постанови, че холандската държава носи само частична отговорност.

Източник: Дойче Веле