Categories: Свободна Европа

Когато трансплантирано сърце продължава живота. Медалистът от световно първенство Огнян Ганчев

Шуменецът Огнян Ганчев стана вторият българин, завоювал медал на Световното първенство за трансплантирани атлети в Пърт, Австралия, което се провежда в момента.

Георги Пеев от Хасково – единственият българин, който е с два трансплантирани органа – сърце и бъбрек, стана шампион на 100 метра бруст във възрастовата група 40-49 г.

Ганчев се класира трети на 100 метра гръб във възрастовата група 60-69 години. Преди това той постигна пето място на 50 метра гръб.

Медалът му от Австралия е най-големият му успех, но съвсем не първи. От години той участва в международни състезания и вече има пет европейски титли по плуване – две от първенствата в Литва, две от Финландия и веднъж от Италия. Прави го, защото иска всички да знаят, че трансплантираният човек е пълноценен. И за да популяризира донорството.

Преди да замине за световното, Ганчев казва, че дори да не спечели медал, важно е участието.

„Важно е да се говори за трансплантациите, колкото повече, толкова по-добре. Защото подсъзнателно след това на всеки човек повлиява и в един много труден момент, когато трябва да се вземе решение да се дарят органите, това ще повлияе. И повлиява“, казва той пред телевизия „Шумен“.

Медалите в плуването за Ганчев, който преди да се разболее е национален състезател по ориентиране, обаче съвсем не са най-големият му постигнат връх. В съвсем прекия смисъл. През 2009 година той става първият човек в света с трансплантирано сърце, покорил най-високия връх в Алпите – Монблан. Ганчев развява флага на родния си Шумен на 4809 метра височина само три години след животоспасяващата операция.

„Последните дни преди трансплантацията аз от 24 часа 23 бях на легло. И си представете след 3 години аз вече качих най-високия връх на Европа“, казва той след успеха, за да даде кураж и на други като него.

Ганчев е на 46 години, когато след тежък грип получава сериозни усложнения със сърцето. Лекарите му съобщават лошата вест, че единственият му шанс за живот е сърдечна трансплантация. Минава мъчителна половин година в очакване на подходящ донор, през която за него е най-трудно да вижда как семейството му страда.

Все пак има късмет и на 27 април 2006 година лекари от УМБАЛ „Св. Екатерина“ успешно извършват сърдечната трансплантация, след като близките на загинал даряват сърцето му. Затова Ганчев се посвещава на донорството.

„Прекланям се пред хората, които ми позволиха да живея. Това е безценен дар. Трябва да си много силен и достоен човек, за да помислиш за спасението на един непознат и то, когато изживяваш най-страшното в живота си“, казва той и е вечно благодарен и на всички лекари, които са се грижили за него.

Според Ганчев българите са добри и съпричастни и са готови да даряват.

„Решението е трудно със сигурност, но ако се съгласиш най-близкият ти човек да бъде донор след смъртта си, една част от него ще продължи да живее“, казва още той за онези, които се колебаят в най-трудния момент.

Смята, че е добре да бъде въведена донорска карта, защото дори да няма законова тежест, тя е знак, който човек може да даде на близките си – че иска да бъде донор, и така да улесни тяхното решение.

Разказва, че често, когато ходи на регулярните прегледи, ако има нов пациент, който чака сърце, лекарката го изпраща да си поговорят. Спомня си за млад мъж с изкуствено сърце, но когото заради усложнения се налага да трансплантират ново. Дава му надежда, казва му как заедно ще ходят на състезания и вижда надеждата и усмивката на лицето му. Но, за съжаление, сърцето закъснява и той умира. Такава е съдбата и на много българи, които не успяват да дочакат нужния им орган.

След трансплантацията Огнян Ганчев избира живота в малкото село – премества се от родния си град Шумен в село Осмар. Там семейството си построява къща за гости сред природата. Най-голямото щастие са трите му деца. Остава му само да сбъдне една друга своя цел, за която събира средства – да покори и връх Елбрус.

Arhiv