Когато управляващи и опозиция си мерят… ината, болните си плащат, или си отиват

Като човек, който е минал и минава през онкологично заболяване…, като човек, който има близки, обичани хора, които са преминали през, или са си отишли от онкологични заболявания, няма начин да нямам мнение по темата с парите за лекарства. Като журналист, занимаващ се от години с проблемите на хората с редки болести, на засегнатите от далеч не редките – аутизъм, ДЦП и т.н., не мога да нямам мнение по въпроса за финансирането на лечения с нови лекарства. На достатъчно човешки драми съм била и съм свидетел. Една от тях да завърши добре, си струва всяко финансиране.

Идея, политика, икономика, държава…, за които осъществяването и съществуването им
струват повече от един детски живот, нямат място в общество, претендиращо да е част от съвременната цивилизация.

Да, напълно ми е ясно, че бедните държави не могат да осигурят правото на живот и на качество на живот, което е постижимо за богатите. Длъжни са обаче да направят всичко по силите си. Сумата за нови лекарства и без това е никаква, дори за нашия Бюджет – 25 млн. лв. са нищо. А това, че средствата не се разходват правилно и по предназначение не е и не може да бъде по вина на болните.

Кой и защо реши, че те трябва да платят за недъзите на системата?

Няма значение и това, дали въпросните лекарства ще са панацея – всъщност такава няма. В случая става въпрос поне за надежда, следователно поне за плацебо ефект, който понякога удължава живота многократно. А и да не се лъжем – има огромна разлика между добрите нови лекарства, или оригинални лекарства и заплащаните от Касата. Ще споделя личен опит – ако аз трябва ежедневно да пия генерика, финансиран от Касата, вместо да си купувам оригинала – както правя, ще живея, но ще ми е повече от трудно да работя, ще се инвалидизирам в пъти по-бързо. Ако има ново и по-щадящо лекарство, естествено ще искам него, но едва ли ще мога да си го позволя, ако не се финансира. Ежемесечно е нужно приемането на друго лекарство – в началото, преди година и половина, то бе безплатно за пациента, след половин година започна доплащане, чийто процент се увеличава през няколко месеца. С други думи и досега Здравната каса не отчита повишаването на цените на лекарствата – тя си плаща само първоначалната сума. Държавата пък не въздейства върху произволното им повишаване от доставчиците, а то се дължи не на различна производствена цена от фирмите-производители, а на износа на онколекарства, който се прави от България към трети страни, оголване на пазара на лекарства у нас – понякога просто изчезват от пазара (умишлено) и се появяват непременно по-скъпи.

Та, да си дойда на тезата от заглавието. През миналата седмица, тези мижави 25 млн. лева не бяха гласувани от управляващите буквално на пук на истерията на опозицията – на инат, на показване на детинско надмощие тип „аз пък съм по-силен и ще ти измъкна играчката от ръцете“. Опозицията пък развихри такава мелодрама, тръшна се да реве истерично за „играчката“, та дано българите – болни и здрави, да забравят, че нещата си стояха точно така и през тяхното управление, че ги беше страх повече и от сегашните да пипнат с реформа ужасяващото за всички на власт здравеопазване.

Уви, здравият сеир, не заменя здравеопазването. Няма как то да е добро без лекари, медицински сестри и лекарства. Системата не може повече да се крепи с малко средства, а много няма. Някъде по света проблемът е решен със задължително животозастраховане на всички работещи. Другаде – с огромен бюджет за здраве и превенция, за сметка на други социални плащания като майчинство, детски градини, безработица… В доста голяма част от света за съжаление, проблемът е решен с максимата: „бедните да мрат“.

Какво ще изберем ние?

И моля, нека не позволяваме поне за това изборът да е на политиците! Хайде поне веднъж и поне в името на живота на болните деца, да покажем, че дори и в България може да се задейства гражданско общество – не разделено и крещящо на партиен признак. Нека този път бъдем родители, баби и дядовци, борещи се децата и внуците им да оцелеят. Дори да се провалим, ще сме станали общество, а не насипна купчина индивиди.