Президентът на Руската федерация Владимир Путин обяви Украйна просто за някаква измислица, творение единствено на Владимир Ленин.
Вярно ли това негово твърдение? Как реално стоят нещата с Украйна, нейната държавност, история, народ и култура?
Ето какво казва историята.
Още в годините след избухването на Първата световна война през 1914 г. и в навечерието на руските революции от 1917 г., натрупванията от предходния 19 век довеждат до първите искания и поставяне на цели за създаване на вече независима и суверенна украинска държава.
След Февруарската революция от 1917 г. в Русия, украинците създават своя Централна Рада като висш представителен орган на страната. Тя обединява основно умерени украински либерали и социалдемократи. По-късно към Централната Рада се присъединява разрастващата се в Украйна партия на есерите (социалисти-революционери). На практика украинците от всички идейни течения се събират заедно в името на тяхното отечество. В новото политическо образувание на руснаците и евреите е обещана широка културна автономия.
Украинска народна република
След като болшевиките завземат властта през януари 1918 г. Централната Рада провъзгласява Украинска народна република (УНР), като независима държава, скъсала връзки с болшевишка Русия. Малко по-късно – на 9 февруари 1918 г. в Брест – Украйна е призната за независима от Централните сили. После Централната Рада е свалена от германците докато готви украинска конституция.
Хетманат
Но освен Украинската народна република, украинската държавност има и още един вариант – т. нар. Хетманат. През април 1918 г. Централната Рада е заменена с консервативно украинско правителство начело с хетман Павло Скоропадски.
Поставен е нов етап в украинското държавно строителство, свързан с усилия да се възстанови правовия ред и да се спре хаоса и беззаконието от последните месеци. Показателно е, че новата власт говори за „Украинска държава“, а не за предишната УНР. Силно подчертана е вече неприкосновеността на частната собственост в сравнение с предишното залагане на социално-икономическите промени.
Но и тук в отчаяние от неблагоприятния ход на събитията през ноември 1918 г. Скоропадски прави опит за федерация с една бъдеща неболшевишка Русия. Целта му е да спечели на своя страна симпатии на антиболшевишки настроените руснаци и Антантата. Но вече е късно. В крайна сметка Хетманатът съществува в Украйна по-малко от осем месеца. Реалната власт по негово време за съжаление се оказва в ръцете на германците.
Директория
След опита на Скоропадски за федерация с неболшевишка Русия, украинската опозиция създава алтернативно правителство, което нарича Директория. През декември 1918 г. Директорията възстановява предишната УНР.
Стремежът е обаче да не се повторят отново грешките на Централната Рада по линия на изграждането на армията и администрация, запазването на реда. Директорията възобновява културната автономия на евреите. Тя кани в новото правителство техни видни дейци.
Западноукраинска народна република
Междувременно се появява в австрийска Галичина и още една поредна украинска държава, отново без да е измислена от Ленин. На 1 ноември 1918 г., действащите в съгласие украински партии, поставят начало на Западноукраинската народна република, след като първоначално над кметството в Лвив се развява украинското знаме.
Властта тук се намира в ръцете на либерални политици, някои дори и с ясно доловими консервативни убеждения. Дори и евреите в Галичина симпатизират на украинците, или са неутрални. Проведени са избори за Украинска народна Рада. На тях и избраните социалисти се отличават с либерално-национални позиции.
Тук за разлика от източно украинските провинции австрийският контекст и натрупаният опит дава на украинците в Галичина възможност бързо да изградят сериозна и подготвена администрация, както и силна и боеспособна армия. Евреите започват да симпатизират на новата държава. Дори в западноукраинската армия има техен отряд.
От самото начало е ясно, че ЗУНР ще се обедини с източната. Ето защо на 22 януари 2019 г. актът на съединението е обявен в Киев. ЗУНР получава пълна автономия. Обединението е по-скоро символно защото двете правителства запазват администрация и армия отделно.
Тук стигаме отново до въпроса за истинското отношение на Ленин и болшевиките към Украйна и дали те имат някакво роля в „измислянето“ ѝ? Противно на Путин, можем определено да кажем – никаква.
В самата Украйна болшевиките на Ленин са партия най-вече на руснаците и на русифицирания пролетариат. Показателно е, че още на декемврийските избори през 1917 г. за Учредително събрание украинските партии вземат цели 70% от гласовете, а болшевиките получават едва 10%.
Освен това, подобно на повечето руснаци в Украйна, самите болшевики са също критични към украинското движение, като за някои е дори трудно да признаят наличието на отделен украински народ. Ала Ленин подхожда тактически и излиза с една мъглява формулировка, която позволява възползването от национализма в определени рамки, докато той не пречи на пролетарската революция.
На 5 февруари 2019 г. болшевиките завладяват Киев и се създава ново украинско съветско правителство. През следващите месеци отнемането на зърно от украинските селяни и опитите за създаване на колективни стопанства още повече отблъскват местното селячество от болшевишката власт. Правителството на Кръстьо Раковски отблъсква интелигенцията с леви възгледи с отказа си да се използва украински език в управлението. Болшевишката ЧК арестува и избива хора. Неминуемо до лятото на 1919 г. почти всички украински села въстават срещу болшевиките. През август 1919 г. е сложен край на украинското съветско правителство.
В крайна сметка обаче след периода 1917-1921 г. 30 млн. украинци не успяват да постигнат държавна независимост, за разлика от Финландия, Естония, Латвия, Литва.
Ала съществуването на украинските държави не само не остава без последици, а и те не идват на празно място. В появяващите се през 19 в. истории украинците се разглеждат като народ отделен от руснаците, поради което трябва да им се предостави форма на самоуправление.
Различията както в миналото, така и в културата и нагласата на Украйна спрямо Московска Русия не могат да останат скрити. Украинците се представят още като свободолюбиви, а „московския народ“ като податлив към крепостното робство.
Заедно с това украинското историческо вдъхновение с планове за бъдещето на отечеството идва и по линия на Киевска Рус; Галицко-Волинското княжество (12-14 в.); тукашните братства в борбата срещу шляхтата и в защита на православната църква (16-17 в.); феномена на волното и непокорно казачество със Запорожката Сич (17 в.); „Слобидска Украйна“, или Украйна на свободните села; автономните права в рамките на Реч Посполита; въстанието от 1708 г. на хетмана Иван Мазепа срещу Русия.
Както е видно, става дума за прекалено много исторически прецеденти, с които Ленин няма как да има връзка.
Още през 40-те години на 19 в. поетът Тарас Шевченко доказва, че украинският език може да предаде изтънчени мисли и чувства. За него Украйна не е само живописен край, а страна, която един ден трябва да бъде независима. През 1846-1847 г. се появява и дейността на Кирило-Методиевото дружество. Обединението се застъпва за републиканска конституция, президент и украинска народна просвета и култура.
Въпреки арестите 50-те и 60-те дейността на полето на украинската литература и фолклор продължава и през следващите десетилетия. Нещо повече, украинската идея се подема и сред австрийските украинци.
Доколкото от 1876 г. украинците в Галичина се радват на свобода и имат своя конституция, центърът на украинското движение се пренася в Хабсбургската монархия. Там украинците имат народни училища и библиотеки, университетски катедри, имат възможност да избират и свои депутати, които заседават в парламента във Виена. В началото на 20 в. това дава плодове и сред украинците в руската част на Украйна. Въпреки преследванията, нищо вече не е в състояние да спре украинското развитие и стремежа към национална култура. Всичко чака удобния момент за да се появят след 1917 г. споменатите в началото различни форми на украинска държавност, които съвсем не са измислени от Ленин.
Но случилото се през 1917-1921 г. не може да бъде зачеркнато и Ленин е принуден да се съобрази с него.
Още след поражението си през лятото на 1919 г. болшевиките ревизират политиката си към Украйна, за да не предизвикват остра враждебност в селата. Ленин се обявява срещу великоруския национализъм и шовинизъм, без да прави отстъпка на искането за пълна украинска независимост и суверенитет. Той търси само удобна форма за установяване на здрава съветска власт в Украйна.
Ето защо когато на 21 декември 1919 г. се създава трето поред болшевишко правителство, то е на Украинската съветска социалистическа република (УССР). Веднага е прекратена колективизацията. И макар войната за независимост на Украйна да се налага да приключи пред силата на съветската армия, дори и след ноември 1920 г. богатите украински селяни водят партизанска война срещу съветската власт.
И все пак Ленин си дава сметка, че селяните в Украйна са вече пробудени и по-сигурни в украинската си принадлежност. Самият украински език и култура са се доказали в по-голяма степен. Не е възможно да се изгражда СССР на предишната унитаристка основа на Руската империя. Затова и линията на XII конгрес на РКП (б) от 1923 г. си поставя за цел да засили болшевишкия режим и съветската власт. Републиката трябва да бъде украинска по форма и съветско по съдържание
Ето защо през 20-те, в стремеж да останат на власт, болшевиките правят своеобразен „идеологически НЕП“ в Украйна. Това води до внедряване на украинския език и насърчаване на украинската култура. Причина за това са и определени външнополитически сметки свързани със стремежа Украйна да стане пример за украинците в Полша, Чехословакия, Румъния.
Завоят от началото на 30-те довежда до Голодомора в Украйна от 1932-1933 г. В случая става дума за съзнателно решение страната да бъде поставена на колене.
Гладната смърт е единствено резултат от принудително изземване на продоволствие от домовете на украинците. Негова цел е да ликвидира най-активните и съзнателни елементи в града и селото на Украйна.
Гладът и кризата след него дават възможност да се вземат мерки срещу украинското национално движение. Последвалите партийни чистки от 1933-34 г. водят до унищожаване на украинската интелигенция и партийните и съветски ръководители от 20-те. Особено след 1937-38 г. има засилване на асимилацията и все нова борба с „уклони“. Въпреки зигзагите в официалната политика на Москва, 20-те никога не се завръщат повече. В края на съветския период местния партиен вожд В. В. Щербицки работи за изграждането на „единна съветска нация“.
Ударът с Голодомора обяснява и трудната независимост на Украйна след 1991 г. Според Ан Апълбаум много от днешните проблеми на страната са свързани с ликвидирането на нейния елит през 30-те и заменянето му с русифицирани и наплашени съветски кадри.
И все пак, забравяйки за прецедентите от 1917-1921 г., Путин сякаш забравя и как след 1991 г. в Украйна вече има две революции (Оранжевата от 2004 и Евромайдана от 2013–2014 г.), както и едно руско нашествие, което украинските въоръжени сили успяват да спрат. Забравя и как агресивността на Русия и претенциите към езика и суверенитета имат определено обратен ефект. Ако през 2005 г. по-малко от половината украинци ползват украински, то през 2015 г. вече две трети предпочитат украинския пред руския. Но за тези тенденции отново не е виновен Ленин, а самия Путин.
Гинко билоба е едно от най-старите дървета в света и е известно със своите лечебни…
Днес, 24 декември 2024 г., най-търсената дума в Google в България е "Бъдни вечер". Това…
„Игри на волята“ е едно от най-популярните риалити предавания в България, което привлича зрители с…
Гладиаторите са емблематична част от историята на Древен Рим, известни със своите смъртоносни битки в…