Categories: НовиниСвободна Европа

Кои са предложените за министри в служебния кабинет на Димитър Главчев

Предложеният от Румен Радев за служебен премиер Димитър Главчев представи пред президента и парламентарнопредставените партии състав на кабинета си.

Това предизвика недоволство от част от партиите още по време на консултациите в сградата на Президентството в петък, а „Продължаваме промяната – Демократична България“ дори ги напуснаха.

Главчев каза, че предложеният от него кабинет е балансиран по отношение на присъствие на хора от отделните партии. В него е предложено да останат четирима министри от редовния кабинет на Николай Денков, както и един бивш служебен министър от четвъртия кабинет, назначен от Румен Радев.

Ето кои са предложените министри:

Премиерът Главчев, когото Борисов не е виждал „от 7-8-10 години“

Номинираният за премиер Димитър Глачев е партиен кадър на ГЕРБ, който беше депутат от партията в шест поредни парламента между 2009 и 2017 г. Макар че наскоро лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че не го е виждал от „7-8-10 години“, това всъщност не е вярно. От 19 април до 17 ноември 2017 г. Главчев беше председател на 44-ото Народно събрание, но беше принуден да подаде оставка след скандал с БСП.

На 12 ноември 2017 г. Борисов каза, че „в парламента продължават да стоят хора, които са замесени с наркотрафик, хора, които са купували гласове, и то от затворници“, визирайки обвиняемия социалист Манол Генов. Председателката на БСП Корнелия Нинова реагира с остра декларация, а Главчев я изгони от пленарната зала, заради което впоследствие напусна поста си. Генов пък беше оправдан от съда.

Оттогава политическата кариера на Главчев беше в застой до 29 юли 2023 г., когато с гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС беше избран за председател на Сметната палата. С прокараните от трите формации конституционни промени титулярът на този пост беше предвиден като един от няколкото възможни варианти за служебен премиер.

Новият стар вътрешен министър Калин Стоянов

За вътрешен министър Главчев номинира Калин Стоянов. Той е начело на МВР от миналото лято, когато беше избран кабинетът на Николай Денков, който подаде оставка в началото на март.

Тогава за него се знаеше, че е експертна номинация на ПП-ДБ, но по-късно коалицията обяви, че всъщност е бил предложен от ГЕРБ. После се появиха данни, че Стоянов е близък и с ДПС. ГЕРБ и ДПС никога не са имали критики към него. Заради настояване за неговата смяна от ПП-ДБ пропаднаха преговорите с ГЕРБ за ротация в кабинета „Денков“.

Стоянов е работил в различни звена на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) и на областната полиция в Бургас, оглавявал е полицията в Приморско, а от 2018 г. работи в ГДБОП в София. В края на май 2021 г. става директор на службата по време на служебния вътрешен министър Бойко Рашков. Същата година Стоянов беше обвинен за натиск над прокурори по делото за пране на пари от строежа на магистрала „Хемус“, но това обвинение така и не влезе в съда.

Бивш зам.-министър на Орешарски става вицепремиер и министър на финансите

За заместник министър-председател и министър на финансите е предложена Людмила Петкова. За нея Главчев каза, че има над 30 години опит в управлението на данъчната политика и публичните финанси. Тя има магистърска степен по „Икономика и управление на търговията“ от Университет по национално и световно стопанство.

От 2014 г. до момента заема поста директор на Дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите. Преди това от 2013 до 2014 г. е била заместник-министър на финансите в кабинета на Пламен Орешарски. Има опит като началник на отдел и заместник-директор на дирекция в Национална агенция за приходите.

Била е и част от Управителния съвет на Българския спортен тотализатор, назначена там през 2020 г. по време на третия кабинет на ГЕРБ.

Близката до Сарафов и до Радев Мария Павлова поема правосъдието

Номинираната за правосъден министър Мария Павлова досега заемаше поста на заместник на изпълняващия функциите на главен прокурор Борислав Сарафов. Тя е негова колега от Националната следствена служба, където работи от 2012 г. Преди това е била в Столичната следствена служба между 1998 и 2006 г. и прокурор в Софийската районна прокуратура между 2006 и 2012 г.

Павлова беше редовен избор за правосъдието в досегашните служебни кабинети на президента Румен Радев. През 2017 г. тя беше служебен правосъден министър в правителството на Огнян Герджиков и зам.-министър на правосъдието в служебните кабинети на Стефан Янев и Гълъб Донев между 2021 и 2023 г.

Зам.-министър Валентин Мундров – начело на електронното управление

Досегашният зам.-министър на електронното управление Валентин Мундров поема министерския пост от Александър Йоловски. Йоловски се оказа с централна роля в спора, довел до отмяната на електронното гласуване на първия тур на последните местни избори.

Мундров е бил ИТ консултант в Националната здравноосигурителна каса, оглавявал е дирекция „Софтуерна интеграция“ в дружеството „Информационно обслужване“ и е работил като експерт в митниците и здравното министерство.

Министерството на електронното управление отново ще бъде едно от ключовите по отношение на провеждането на изборите през юни.

Генерал Запрянов начело на военното министерство

Предложеният за военен министър Атанас Запрянов е генерал-лейтенант от резерва. Служил е близо 40 години в Българската армия, а основна част от кариерата му преминава в Свързочни войски, бил е и част от Генералния щаб на армията. Бил е представител на армията във военния комитет на НАТО и военния комитет на ЕС.

Запрянов е бил и началник на Военна академия „Г.С. Раковски“.

През годините е заемал поста зам.-министър на отбраната и съветник на министъра на отбраната в кабинети на ГЕРБ. Той беше зам.-министър на отбраната в кабинета на Николай Денков.

Свързаният с „Турски поток“ и „Кумгейт“ Владимир Малинов начело на енергетиката

За министър на енергетика е предложен шефът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов. Той беше избран да застане начело на газовия оператор в началото на 2018 г. по време на управлението на третия кабинет на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Преди да застане на поста, той беше шеф на правното управление в държавната компания.

Няколко седмици преди да бъде избран за шеф на „Булгартрансгаз“, Малинов попадна в управителния съвет на компанията, когато за неин временен шеф беше определена Таня Захариева, която тогава беше и председател на общинския съвет в Хасково.

И Захариева, и Малинов бяха свързани с аферата „Кумгейт“ – свързана с назначения на приближени до депутата от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев. Съпруга на Малинов е един от членовете на състава на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Горица Стоянова, избрана по времето на управлението на ГЕРБ.

Малинов беше начело на „Булгартрансгаз“ при обявяването на обществената поръчка, възлагането и реализирането на продължението на „Турски поток“ през България, което формално се казва „разширението на газопреносната инфраструктура“, а Бойко Борисов и ГЕРБ наричат „Балкански поток“.

Предложението му за енергиен министър идва, след като преди седмици от изтеклия документ „Пътнат карта“ за строежа на „Турски поток“ стана ясно, че реализацията на проекта е станала под диктовката и изцяло в полза на Русия и тяхната държавна компания „Газпром“.

Самата пътна карта, беше в неизвестност в продължение на години, въпреки че беше подписана от бившия енергиен министър от ГЕРБ Теменужка Петкова, а според изтеклите данни е била изпращана и до „Булгартрансгаз“.

Преди дни парламентът обяви създаването на временна комисия, която трябва да провери обстоятелствата около изчезването на пътната карта.

“Вечният” Петко Николов за министър на икономиката

“Вечният” председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Така беше известен Петко Николов, номиниран от кандидата за служебен премиер Димитър Главчев за служебен министър на икономиката.

Първата публична длъжност на Николов, който е юрист и икономист по образование, е в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Назначен е в нея през 2001 г. и по негово време е одобрена приватизацията на Българската телекомуникационна компания (БТК).

След това Николов застава начело на КЗК и остава там в продължение на 13 години. Оглавява антимонополния орган 2003 г. като номинация на партията на Симеон Сакскобургготски НДСВ. Николов е припознат и преизбран и по времето на ГЕРБ.

В този период КЗК няколко пъти е призована, но нито веднъж не успява да открие или докаже картел, въпреки сигналите за такъв в сферата на горивата, където монополист е “Лукойл”. Одобрени са сделки като продажбата на “Булгартабак”, металургичния комбинат “Кремиковци”, електроразпределителните дружества, ТЕЦ “Варна” – днес собственост на фирма на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и много други.

Докато е начело на КЗК, през органа минават и медийни сделки, някои от които свързани с настоящия председател на ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева в периода, в който те притежават и управляват медии.

През 2016 г. Николов излиза от КЗК, за да поеме Патентното ведомство. При кабинета с премиер Кирил Петков (Продължаваме промяната), лидерката на БСП Корнелия Нинова, в качеството ѝ на министър на икономиката, назначава Николов да управлява индустриалните зони.

Росен Карадимов – от ВНС, през ББР до иновациите и растежа

Росен Карадимов е номинацията на Димитър Главчев за служебен министър на иновациите и растежа. Това значи да оваканти поста председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие, който заема от ноември 2022 г.

Карадимов е най-дълго пребиващият в политиката кандидат за служебен министър – той е депутат от Българската социалистическа партия (БСП) още в 7-ото Велико народно събрание, избрано след падането на комунистическия режим в България, което през 1991 г. приема действаща българска конституция.

Юрист по образование и преподавател в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Става народен представител в 36-ото Народно събрание (1991-1994) г. До 1997 г. е част от социалистическата партия. След този период Карадимов преминава в отцепилата се от БСП формация „Евролевица“, начело с икономиста, по-късно известен с управлението на приватизирания металургичен комбинат „Кремиковци“ Александър Томов.

Заместник-председател е на Столичния общински съвет в периода 1999-2003 г.

Връзката му с БСП по-късно е възстановена. Той е съветник на лидера на партията и премиер в периода 2005-2009 г. Сергей Станишев, в чийто коалиционен кабинет участват НДСВ и ДПС и е известен като „тройната коалиция“.

След това е консултант и процесуален представител на различни банкови институции, до заемането на поста в ББР.

Галин Цоков, който Денков посочи за човек на ГЕРБ, остава в образованието

Досегашният министър на образованието и науката Галин Цоков е предложението за служебен министър със същия ресор.

Прида да стане министър в последния редовен кабинет, той беше професор по управление на образованието в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, директор на Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти на ПУ. Член на няколко професионални организации, сред които „Съюза на учените в България“ и „Българското педагогическо дружество“.

По време на мандата му единственият по-сериозен въпрос, свързан с образованието, бяха лошите резултати от международните тестове PISA.

Преди ден Николай Денков каза, че министър Цоков не е бил предложение на ПП-ДБ в кабинета, а е бил предложен от ГЕРБ-СДС.

Георги Гвоздейков, предложен за транспорта и заплашен с изключване от ПП

Досегашният министър на транспорта и съобщенията и член на „Продължаваме промяната“ (ПП) Георги Гвоздейков е номиниран да остане на поста в служебния кабинет.

Гвоздейков е бивш директор на държавното дружество “България хели мед сървиз”. Това беше дружество, което трябваше да организира системата за въздушна спешна помощ преди предишният служебен кабинет на Гълъб Донев да го закрие и прехвърли дейността му към правителствения авиоотряд.

В крайна сметка като редовен министър в кабинета „Денков“ Гвоздейков все пак успя да организира закупуването и доставката на първия хеликоптер за въздушна спешна помощ. В последните дни на на редовния кабинет стана ясно, че транспортното министерство през БДЖ е организирало закупуване и доставка на вагони втора ръка от германската „Дойче бан“.

След обявяването на номинацията му от Главчев в петък, съпредседателят на ПП Кирил Петков каза, че е провел разговор с Гвоздейков, както и ако предложеният за министър приеме да стане част от служебния кабинет, ще бъде изключен от партията.

Консулът от Виена Ивайло Ценов за външен министър

Ивайло Върбанов Ценов е дипломат от кариерата. В продължение на 15 години е бил български консул във Виена, столицата на Австрия.

Именно тази негова позиция беше изтъкната като основен мотив за избора му от служебния премиер Димитър Главчев. Главчев посочи, че Австрия е единствената страна, която все още се противопоставя на пълноправното членство на България в Шенген, и затова опитът на Ценов се очаква да е полезен.

Виолета Коритарова – от геодезията до МРРБ

Предложението на Главчев за министър на регионалното развитие и благоустройството е Виолета Коритарова. Тя е изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър от юни 2018 г. досега.

Преди това е работила и в Министерството на земеделието и горите и в Министерството на образованието и науката.

Според официалната ѝ визитка, разпространена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тя е експерт с опит в областта на геодезията и геоинформационните системи, инвестиционното планиране, поземлените имоти и регистри.

Шефът на НОИ Ивайло Иванов става социален министър

За служебен министър на труда и социалната политика е номиниран Ивайло Иванов. Към момента той оглавява Националния осигурителен институт (НОИ). На тази длъжност е назначен още през 2017 г., по време на тогавашния кабинет на ГЕРБ. Преди това през юни 2016 г., по време на предишния кабинет на ГЕРБ, е назначен за заместник-министър на труда и социалната политика и остава на този поста и по време на служебния кабинет на Огнян Герджиков.

Иванов е магистър по финанси и кредит от Стопанската академия „Димитър Ценов“ в Свищов. Има и магистърска степен по право от ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. В продължение на 13 години от 2003 до 2016 г. е в управлението на Агенцията за социално подпомагане като заместник изпълнителен директор и изпълнителен директор.

Кирил Вътев продължава начело на земеделието

Друг номиниран за служебен министър, който досега беше част от кабинета Денков, е министърът на земеделието Кирил Вътев. Той зае поста през юни миналата година. Вътев е съосновател на фирмата „Тандем-В“ за месни деликатеси. Член е на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България.

По време на деветте му месеца като министър се проведоха серия от протести на земеделски производители, част от които искаха и оставката му по различни причини. Основно те го обвиняваха, че не защитава интересите им, като допуска внос на по-евтини украински стоки и не дава достатъчно компенсации.

В крайна сметка протестиращите и министерството постигнаха споразумение, като Вътев отстъпи от първоначалното условие земеделците да доказват загубите си със справки пред НАП, ако искат да получат помощи.

Здравеопазването с хематолога Галя Кондева

За министър на здравеопазването е предложена шефката на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания Галя Кондева.

Тя е специалист по вътрешни болести и хематология с над 30 години опит. Работила е още НЗОК, болница „Пирогов“ и частната „Аджибадем сити клиник – Токуда“.

Околната среда се поема от досегашния зам.-министър Петър Димитров

За министър на околната среда и водите е предложен досегашният зам.-министър и хидроинженер Петър Димитров. Той беше служебен зам.-министър и в кабинетите „Янев“ и „Донев“ между 2021 и 2023 г.

В периода между 2003 и 2020 г. участва активно в разработването и актуализацията на плановете за управление на водите и за управление на риска от наводнения в района на река Дунав.

Найден Тодоров пак се връща в Министерството на културата

Диригентът Найден Тодоров за втори път ще бъде служебен министър на културата. В края на 2023 г. той смени на този пост Велислав Минеков в кабинета „Гълъб Донев“.

Между 2003 и 2005 г. Тодоров е художествен ръководител на Оперно-филхармонично дружество Бургас. Няколко години по-късно заема тази позиция и в хор „Дунавски звуци“ в Русе.

В периода от 2005 до 2017 г. Тодоров е директор на Държавната опера в Русе, а през 2017 г. заема тази позиция в Софийската филхармония.

Шобузнесът влиза в туризма с Евтим Милошев

За министър на туризма Главчев номинира телезивизионният и филмов продуцент Евтим Милошев. Той завършва Строителния техникум в София, а след това следва в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Той е един от създателите на студентската програма „Ку-Ку“, която се излъчва в ефира на БНТ. Работил е като продуцент на предавания в bTV, БНТ и NOVA, като стои зад продукции като „Каналето“, „Хъшове“, „Вот на доверие“, сериали като „Дяволското гърло“, един от създателите е на „Шоуто на Слави“, като дълги години работи с настоящия лидер на „Има такъв народ“ Слави Трифонов.

Милошев е сред основателите на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти в България. Член е на Управителния ѝ съвет до 2012 г., когато е избран за неин председател.

Не е известно той да има опит в областта на туризма.

Шефът на баскетбола Георги Глушков взема министерството на спорта

За министър на спорта е предложен бившият баскетболист Георги Глушков. Той е първият българин, играл в Националната баскетболна асоциация (НБА), и първият баскетболист от Източния блок изобщо, привлечен в лигата. През 80-те Глушков е част от отбора на Финикс сънс, а по-късно играе в Италия, Испания и за „Академик Варна“.

От 2011 г. е президент на Българска федерация по баскетбол. От 2014 г. е член на борда на Международната централа ФИБА Европа.

Arhiv