Кой ги е укривал? Какво знаем за новите кадри с полицейско насилие и какво следва

Късно вечер. Голяма част от площада е отцепена. Полицаи влачат едно по едно момчета зад колоните на сградата на Министерския съвет в София. Бият с палки, събарят на земята, ритат неподвижните тела, след което ги нахвърлят едно върху друго. Сред жертвите има и момиче, чиито дрехи са раздърпани, а полицай я гали по главата и я снима с личния си телефон. Накрая идва бус, в който задържаните и набити хора са натоварени. В сцената участват десетима униформени.

Този 18-минутен видео запис промени дневния ред от петък насам. Бруталността на полицейското насилие възмути мнозина, а Народното събрание се събира извънредно във вторник, за да изслуша министъра на вътрешните работи по темата.

Кадрите са от миналото лято, когато започнаха протестите с искане за оставките на тогавашния премиер Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Една година по-късно единственото последствие са административни наказания за четирима от полицаите, двама от които нямат право да се издигат служебно – единият за една година, а другият за две. Т.е. наказанието на единия вече е изтекло.

Кадрите обаче повдигнаха въпроса дали изобщо полицейското насилие е било разследвано ефективно и дали самите институции не са прикривали нарушенията на униформените.

В неделя следобед прокуратурата разпространи прессъобщение, от което става ясно, че е разполагала с този запис от самото начало и че са повдигнати обвинения на четирима души, но без да уточни кои са те и кога точно е станало това. С това въпросите станаха повече от отговорите, вместо да е обратното.

В следващите редове подреждаме най-важното от известното до момента и обясняваме какво се очаква да последва.

Какви са тези кадри

На 22 юли Народното събрание създаде временна комисия, която да разследва случаите на полицейско насилие на 10 юли и 2 септември 2020 г., както и данните за незаконно подслушване на политици, протестиращи и журналисти. Предложението беше на депутата от „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ Николай Хаджигенов, който беше избран за председател на комисията. Той е и един от организаторите на миналогодишните протести от т.нар. Отровно трио, както и адвокат на част от задържаните протеститращи.

На 13 август сутринта медиите получиха имейл за извънредно заседание на комисията, на което „ще бъдат показани откъси от издирваните повече от година видеоматериали“. По време на заседанието кадрите бяха прожектирани, а по-късно бяха изпратени и до медиите.

Кадрите са от антиправителствен протест от 10 юли миналата година, ден след началото на демонстрациите. Тогава успоредно с протеста на искащите оставката на третия кабинет на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, ГЕРБ организира партиен митинг пред сградата на Министерския съвет. След неговия край се стигна до сблъсъци, по време на които имаше ранени и арестувани.

След показването на видеозаписа Хаджигенов каза, че той е бил укриван в продължение на над една година. Заснет е от охранителна камера, поставена под колоните на сградата на Министерския съвет, която се контролира от Националната служба за охрана (НСО).

Какво ново показват кадрите

Кадри с полицейско насилие от нощта на 10 юли 2020 г. са показвани и преди. Те обаче са любителски, правени са от участници в протестите и на тях не се вижда какво се случва зад колоните на Министерския съвет. Точно там полицаите отвеждат един по един задържаните.

Записът показва как полицаи влачат по земята, ритат групово и удрят с палки момчета, които вече са с поставени белезници. Не се вижда някой от задържаните да оказва съпротива. Насилието е непредизвикано и продължително. В него участват десетина униформени.

Сред задържаните е и момиче, чиито дрехи са раздърпани и тя не успява да покрие добре гърдите си. Един от полицаите я доближава, стои наведен над нея продължително време, гали я по главата, след което вади телефон и я снима със светкавица. Когато задържаните и довлачени зад колоните вече са няколко, полицаи започват да хващат телата на новите и да ги хвърлят върху останалите.

Накрая идва бус, в който задържаните и набити хора са натоварени.

Укривани ли са били тези кадри

В петък Николай Хаджигенов каза, че тези кадри са били укривани „13 месеца“. В неделя той обясни пред БНР, че записите са открити в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) и той ги е получил по куриер от министъра на вътрешните работи Бойко Рашков в четвъртък.

Според него, изпратените кадри са „презапис на презаписа“, а оригиналите са в НСО.

„Те са копирани още миналата година и са изпратени в СДВР за целите на прословутата дисциплинарна проверка“, каза Хаджигенов пред БНР.

Става дума за образуваната още тогава вътрешна проверка в МВР, която излезе със заключение, че четирима служители са превишили правата си и са упражнили насилие.

В разпространените в петък кадри се вижда, че доста повече от четирима служители упражняват насилие, въпреки че МВР е разполагало с тези записи още миналата година. Тук няма разминаване във версиите и това се потвърждава от думите както на Хаджигенов, така и на представители на ГЕРБ и прокуратурата.

Депутатите от ГЕРБ Деница Сачева и Радомир Чолаков казаха в отделни интервюта в неделя, че кадрите не са били укрити и са били част от съдебно дело още миналата година, след като са предадени от МВР на прокуратурата.

По-късно самата прокуратура съобщи за повдигнати четири обвинения, но без да уточни кога е станало това, нито дали четиримата обвинени са същите четирима, които бяха дисциплинарно наказани от МВР.

„В хода на разследването са разпитани множество свидетели, изискани и приобщени са записи от видеокамери, включително записът от камера „под колоните на МС“, се казва в съобщението на прокуратурата.

Новината от всичко това е, че новите записи са нови само за обществеността, но не и за институциите. Въпреки това депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков предположи, че записите „са били крити в други чекмеджета, не в тези на ГЕРБ и са изчакали точно този момент, за да бъдат извадени сега, за да не може да бъде съставено правителство“.

Кои са полицаите на кадрите

В неделя „Сега“ публикува данни за воденоето дело от един от наказаните полицаи срещу наложеното му административно наказание. Става дума за Андон Андонов, който тогава е началник на сектор към отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“ (СПСОВОР) при СДВР.

Андонов е обжалвал наказанието, но е загубил делото. В материалите обаче пише, че по време на дисциплинарната проверка е направена експертиза на два видео файла от камери, разположени на сградата на Министерския съвет. Описанието съвпада с разпространените в петък нови кадри.

В съдебното решение са описани и инициалите на участващите полицаи, които са били разпознати от техен началник. Според „Сега“ това са „комисар М. С. – Началник отдел СПСОВОР, гл. инспектор А. А. – Началник на сектор С2 при СПСОВОР, мл. инспектори Д. Д. и А. А. – полицаи в сектор С2 при СПСОВОР, мл. експерт И. Ф. – командир на отделение в сектор С2, мл. инспектор В. Г. – полицай в сектор С2, и мл. инспектор С. С. – ст. полицай в сектор С2“.

Има ли наложени наказания

Единственият публично известен факт за отговорността на полицаите за протеста на 10 юли 2020 г. беше, че четирима от тях са били наказани дисциплинарно заради „превишаване на служебните правомощия“. Наказанията бяха наложени след вътрешна проверка в МВР, образувана след множество сигнали за полицейско насилие на тази дата.

Само един от тях тогава е бил на средно ръководно ниво. Това е споменатият вече Андон Андонов, който неуспешно е обжалвал наказанието си пред съда. Андонов е санкциониран със забрана за повишаване за срок от две години. Неназован негов колега пък е получил същото наказание, но за срок от една година, а останалите двама – само порицание.

Знае ли прокуратурата за тези кадри

Да. В неделя прокуратурата изненадващо съобщи, че е повдигнала обвинения на четирима полицаи за нанасяне на леки телесни повреди на протестиращи миналата година. В същото съобщение прокуратурата потвърждава, че разполага с тези кадри.

Кои са обвиняемите обаче и дали са същите четирима, които са дисциплинарно наказани от МВР, засега не е известно. Държавното обвинение не дава никакви подробности.

Говорителката на главния прокурор Сийка Милева отказа коментар по темата пред няколко медии през уикенда с обяснението, че е в отпуск и не се е запознала с кадрите, прожектирани в парламента. Тя обаче анонсира, че ще направи изявление в тази връзка в понеделник.

Какво ще прави парламентът

В събота вечерта председателката на Народното събрание Ива Митева разпространи съобщение, че свиква извънредно заседание на парламента във вторник за „изслушване на министъра на вътрешните работи за предприетите действия за установяване на лицата, превишили правомощията си, наложените наказания и взетите мерки за недопускане на подобни прояви“.

В неделя Ива Митева коментира пред медиите, че парламентът ще излезе с декларация по случая. Във вторник в 10.00 часа депутатите очакват вътрешния министър Бойко Рашков с повече информация по случая.

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов каза, че ще внесе искане главният прокурор „Иван Гешев да бъде изслушан, защото заедно с Борисов са били част от укривателството на това престъпление“. Ива Митева подкрепи това искане.

Кой е отговорен

На 10 юли 2020 г. министър на вътрешните работи е Младен Маринов. Пет дни по-късно тогавашният премиер Бойко Борисов обявява смяната на трима министри, сред които и Маринов. Целта е да се опровергаят „внушенията, че ГЕРБ и въпросните министри са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски“, казва тогава Борисов.

На 24 юли министър на вътрешните работи става Христо Терзийски, който дотогава оглавява Главната дирекция „Национална полиция“ в МВР. В неделя Терзийски коментира във Фейсбук, че именно той е огласил резултатите от проверката миналата година.

„Всички събрани материали в хода на вътрешното разследване са изпратени на Софийска районна прокуратура по компетентност“, казва Терзийски.

Маринов също коментира във Фейсбук:“Разпореждането ми бе ясно и категорично – проверката да бъде извършена в максимално кратките срокове, разрешени от закона, да бъдат взети (ако бъдат установени нарушения) съответните дисциплинарни мерки, а при установяване на данни за престъпления, съответните материали да бъдат изпратени на прокуратурата по компетентност“.

Днес Маринов и Терзийски са депутати от ГЕРБ. В коментарите си и двамата казват, че са предали материалите на прокуратурата, която съобщи за повдигнати обвинения на полицаи чак тази неделя.

Безнаказани ли са полицаите побойници

Българският хелзинкски комитет (БХК) е неправителствената организация, която от десетилетия наблюдава действията на полицията, оповестява случаи на полицейско насилие и води дела срещу МВР и България, включително в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Според председателя на БХК Красимир Кънев полицейското насилие не е изключение, а по-скоро практика, включително и по време на големи протести. Като основна причина той неведнъж е сочил неефективните разследвания на прокуратурата по такива сигнали. Затова и срещу България се водят десетки дела в Страсбург.

От 2002 г. има 30 осъдителни присъди срещу България само за полицейско насилие. По данни на БХК всяка година в прокуратурата се водят стотици преписки за такива случаи, от които традиционно се образуват единици досъдебни производства срещу конкретни служители на МВР.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .