Кой е ген. Сергей Суровикин, новият командир на руските сили в Украйна

Две важни новини дойдоха в събота, 8 октомври – на разсъмване беше взривена част от Кримския мост, а няколко часа по-късно Кремъл съобщи, че Сергей Суровикин става генерален командващ на руските части в Украйна.

Руските пропагандни канали оплакаха щетите по моста, но почти веднага тъгата им се смени с надежда заради новото назначение. Суровикин е поддръжник на масирани ракетни удари по Украйна и е известен с радикалните си действия там, където е работил.

Назначаването му беше приветствано от две фигури, известни със същите радикални схващания – лидера на военната група частни наемници „Вагнер“ – Евгений Пригожин, и от чеченския лидер Рамзан Кадиров. И двамата бяха критикували военното командване заради мекия им, според тях, подход в Украйна.

По време на руското нахлуване в Украйна Суровикин командва Южната войскова група. Прокремълските медии му приписват въвеждането на тактиката „огнен вал“ в Донбас – масиран безразборен артилерийски огън за подготовка на настъпление.

Кариерата на 55-годишния Суровикин се развива бързо и е изпълнена със скандали на почти всеки етап. Тя включва арести, условна присъда за трафик на оръжие и разследване на самоубийство на пряк подчинен. Всичко това обаче не му пречи да се издига невероятно бързо в руската военна йерархия, показва разследване на Радио Свобода.

През август 2021 г. Суровикин е повишен в чин армейски генерал – най-високото звание (в руската армия няма действащи маршали). Към този момент той вече е начело на Въздушно-космическите сили от три години и половина и става първият генерал без опит в авиацията, който заема този пост.

През есента на 2017 г. Суровикин е назначен за ръководител на военновъздушните сили и командва руските сили в Сирия. Именно по време на командването му те (включително наемниците от „Вагнер“) понасят най-чувствителни загуби – един генерал и няколко полковници.

Освен това, при боевете в Дейр ез-Зор Суровикин не успява да се справи със задачата да премине река Ефрат, чиято цел е да блокира напредването на кюрдите към петролните находища. Въпреки това той получава от Путин „Златна звезда“ на герой.

Няколко неизвестни и един пуч

Официалната биография на Сергей Суровикин съдържа твърде много пропуски и загадки. Например в нея се казва, че през 1987 г. е завършил със златен медал Омската висша командна академия, но няма данни къде е служил след това. Други източници съобщават, че се е сражавал в Афганистан, но не е известно кога и в коя част.

През 1989 г. той служи в покрайнините на Москва в „придворната“ 2-ра гвардейска мотострелкова дивизия „Таман“. През това време получава орден „Червена звезда“ и медал „За храброст“ – неочаквано за новоизлюпен лейтенант, командир на взвод.

Само четири години след дипломирането си Суровикин вече е капитан и командир на батальон. По времето на пуча срещу Михаил Горбачов през 1991 г. именно неговата част убива трима цивилни. Един от активните участници в събитията – Сергей Братчиков, твърди, че именно Суровикин е извадил пистолет и е прострелял първия в челото.

Нищо обаче не може да бъде доказано – не са намерени нито куршумът, нито използваното оръжие, а служебният пистолет на Суровикин е чист. Капитанът е задържан само за няколко месеца, но през декември 1991 г. е освободен. Дори по-късно е повишен в чин майор, твърди се – по указание на тогавашния президент Борис Елцин.

А само година след това 25-годишният майор прави нов скок в кариерата и е изпратен в престижната Висша военна академия „Фрунзе“.

Трафик на оръжие

През 1995 г. майор Суровикин е студент в академията и е осъден. Военният съд на Московския гарнизон го признава за виновен по три обвинения, свързани с трафик на оръжие.

Законът предвижда наказание до 10 г. затвор, но Суровикин е осъден едва на 1 година условно. Тази история остава забравена до 2011 г., когато главният военен прокурор Сергей Фридински изпраща писмо до министъра на отбраната Анатолий Сердюков. В този момент Суровикин, вече генерал-лейтенант, оглавява работна група „с перспективата да бъде назначен за началник на Главното управление на военната полиция“.

Прокурорът пише до министъра, че „не само по морални и етични съображения, но и съгласно закона за военната полиция е обосновано да се предвиди забрана за служба на граждани, които имат криминално досие“.

Разследващият комитет обаче се обявява в защита на Суровикин. Заключението на проверката е, че „по време на обучението във „Фрунзе“ е имало случаи, когато някои преподаватели са продавали незаконно оръжие. Изпълнявайки молбата на един такъв преподавател, майор Суровикин се съгласява да предаде на свой колега от друг курс пистолет, който уж трябвало да бъде използван за участие в състезание. Майорът, без да знае истинските му намерения, изпълнил заповедта“.

По време на разпита самият Суровикин заявява, че е сигурен, че не е извършил нищо незаконно и затова „когато следствието установи, че офицерът е бил подставен, обвинението беше свалено и присъдата беше отменена“.
Той обаче подава молба за отмяна на присъдата едва много години по-късно, когато му предстои назначение на висок пост.

Желязна ръка, убийство и самоубийство

На 32-годишна възраст Суровикин вече е полковник и началник-щаб на дивизия – в Таджикистан, където е изпратен в 201-ва мотострелкова дивизия.

През 2002 г. той завършва Академията на Генералния щаб също с отличие. След това е назначен във Волго-Уралския военен окръг като командир на 34-та механизирана пехотна дивизия. Печели славата на командир с „желязна ръка“, под чието ръководство се постигат успехи. Но покрай всичко това следват нови скандали и криминални инциденти, свързани с побоища и дори убийство.

През март 2004 г. военният съд на гарнизона в Екатеринбург осъжда двама войници от дивизията на 8 години затвор за убийството на колегата им Ярослав Лазарев. Установено е, че той е убит със знанието на офицерите. Това се случва, след като Лазарев не се връща от отпуска. След известно време беглецът е разкрит, проследен и заловен. Качват го в багажника на кола и го отвеждат във военния лагер. Там на други двама войници е наредено да го вържат за решетките на оръжейния склад и цяла нощ да го измъчват – първо го пребиват с ботуши, юмруци и палки, след това му пускат ток, а на сутринта той умира разпънат на прът.

Капитанът, който им нарежда какво да правят, е осъден условно, а скоро Суровикин е награден с орден „За военни заслуги“, защото е извел дивизията си на фронтовата линия.

Месец по-късно подполковник Виктор Цибизов се обръща към прокуратурата с жалба, че е бил пребит от своя старши военен командир ген.-майор Суровикин в кабинета му. Причината – че е гласувал за „неправилния кандидат“ във Верх-Исецкия район на изборите за Държавната Дума. Генералът обаче обвинява подполковника почти в дезертьорство – уж не се явил на служба седмица и половина. Свидетели обаче отново „не са намерени“ и Цибизов е принуден да оттегли молбата си.

Само месец по-късно – на 21 април 2004 г., заместникът на Суровикин полковник Андрей Штакал се самоубива в същия кабинет. Започва наказателно дело, но скоро то също е прекратено. Според военните прокурори ген.-лейтенант Александър Столяров е дошъл в поделението на проверка и не е останал доволен. Затова е провел разговор с Штакал и Суровикин в неговия кабинет.

„На военнослужещите са направени забележки относно хода на проверката. В отговор полк. Штакал се самоубива. Разследването установява, че Суровикин по никакъв начин не е отговорен за тази трагедия“, пише в документите.

Колегите на 37-годишния полковник Штакал – парашутист с безупречна репутация, носител на орден „За храброст“ от войната, свидетелстват, че никога не би сложил край на живота си и че тогава не е носел служебния си пистолет. Така се „установява“, че изстрелът е произведен не от неговото оръжие, а от чуждо – на някой си офицер Бочкин. Версията е, че той е дал служебния си пистолет на Штакал, за да го върне в склада, но полковникът не го е направил по някаква причина.

Съдебномедицинските експерти пък сочат, че раната предполага, че Штакал не е имал намерение да се самоубие, а само да го имитира, но „не е изчислил ъгъла на оръжието към слепоочието си“.

Делото е приключено много бързо и Суровикин е изпратен в Чечения като командир на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия. Там, на 21 февруари 2005 г., 9 войници от 70-и мотострелкови полк загиват, а 3-ма са тежко ранени, когато се срутва стената на птицеферма. Според официалната версия „чеченски бойци“ са стреляли с гранатомет. Генералът става телевизионна звезда, кълнейки се, че за всеки убит ще ликвидира трима.

„Новая газета“ обаче прави разследване, което установява, че не е имало никаква битка и че пияни военни случайно са изстреляли гранатомет от вътрешността на комплекса или са били твърде небрежни с мина.

И този случай се протака, а ген. Суровикин е преместен във Воронеж, за да бъде повишен в първи заместник на 20-та гвардейска комбинирана армия – ненавършил 39 г. Едно след друго следват още няколко бързи повишения, докато завършва право във Военния институт на МО.

Във военен форум Радио Свобода открива следното описание за Суровикин, написано от офицер, който е работил с него: „Той е много умен, но юрка всички около себе си до смърт…“.

Богатата съпруга

Често съпругите са най-голямото богатство на руския официален елит – всички те са изключително успешни в бизнеса и следователно са също толкова богати.

Към 2016 г., когато ген. Суровикин командва войските на Източния военен окръг, съпругата му Анна Борисовна Суровикина е с доход от 44,021 млн. рубли. Така заема второ място в списъка на най-богатите съпруги на офицери от Министерството на отбраната. Тя притежава три апартамента с обща площ 479 кв. м, три парцела с площ около 4,1 хил. кв. м, къща с площ 686 кв. м, паркинг от 12 кв. м и нежилищно помещение от 182 кв. м. Има и Lexus RX 350.

Самият генерал печели много по-малко – 10,4 милиона рубли, освен че има два апартамента от общо 623 кв. м и автомобил Dodge Nitro.

Интересен е бизнесът на Суровикина – заедно с дъщеря си и братовчед си Александър Мишарин (губернатор на Свердловска област през 2009-2012 г.) тя е основател на дърводобивния завод „Аргуслес“, известен като „Аргус-СФК“. Според Леонид Волков от екипа на опозиционера Алексей Навални, а тогава депутат в Екатеринбургската областна Дума, те са извършили злоупотреби с дървен материал и регионалния бюджет. За това има публикация в „УралИнформБюро“ още през 2012 г.

След това Волков съобщава, че е получил заплахи от генерала: „През последната седмица този човек няколко пъти в различни групи от хора каза, че ще ме убие, защото съм обидил и оклеветил жена му“.

Съпругата на генерала пък съди Волков и той е задължен да изтрие публикацията от блога си и да плати морална компенсация от 5000 рубли.

Когато Мишарин обаче вече не е губернатор на Свердловска област, а ген. Суровикин е преместен от Екатеринбург, „Аргус-СФК“ фалира – дълговете за наем на земя и гори към областния бюджет достигат десетки милиони рубли, а гората им е отнета по съдебен път.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036