Един от факторите, които туристите взимат предвид, преди да резервират следващото си пътуване, е безопасността.
Но след появата на COVID-19 понятието за това, какво означава „безопасно“ се промени значително. Това обяснява и рязката промяна на върха на класацията на Economist (SCI), който класира 60 международни дестинации по цифрова сигурност, здравна сигурност, инфраструктура, лична сигурност, както и екологична сигурност – една от новите категории за тази година.
Докато азиатските градове като Токио, Сингапур и Осака непрекъснато заемаха водещите места година след година, през 2021 година челното място зае европейска дестинация.
Копенхаген за първи път е обявен за най-безопасния град в света, като отбелязва 82,4 точки от 100 в класацията на Economist. Столицата на Дания скочи от осмото място през 2019 г. начело на списъка, до голяма степен благодарение на въвеждането на раздела за екологична сигурност, в който градът се отличи особено добре, заедно с личната сигурност.
Социално сближаване
„Един от ключовите фактори, които правят Копенхаген толкова безопасен град, е ниският процент на престъпност, който в момента е на най-ниското си ниво от повече от десетилетие“, казва Ларс Вайс, кмет на Копенхаген.
„Градът също така се характеризира с голямо социално сближаване и сравнително малка разлика в богатството. Това е смесен град, където и помощникът по почистването, и главният изпълнителен директор се срещат помежду си в местния супермаркет, а децата им посещават едно и също училище. Това е един от крайъгълните камъни на датската култура и допринася значително за високите нива на доверие и безопасност, от които се възползваме“, обяснява тя.
Канадският град Торонто за малко изпусна първо място, като зае второто място с 82,2 точки, докато Сингапур се нареди трети с 80,7 точки.
Въпреки че Сидни се класира на четвърто място, с 80,1 точки, австралийският град оглави категорията за цифрова сигурност, докато победителят през 2019 г. Токио беше отличен с 80,0 точки, което класира японския град на пето място.
Въздействието на COVID-19
„Копенхаген определено е достоен цялостен лидер, а Торонто заслужен вицешампион, както поради дългосрочния успех в осигуряването на сигурността на жителите, така и благодарение на всякакви конкретни подобрения през последните две години“, се казва в доклада на Economist.
„Торонто и Копенхаген се справят забележимо по-добре в новата категория за екологична сигурност, отколкото първите три града през предходните години.“
Нидерландската столица Амстердам е на шесто място със 79.3 точки, докато новозеландският град Уелингтън се класира на седмо място със 79.0 точки и бе общ лидер в категорията за екологична сигурност.
Азиатско-тихоокеанските градове Хонконг и Мелбърн спечелиха общо осмо място, след като получиха по 78,6 точки, докато шведският Стокхолм закръгли топ 10 със 78,0 точки.
Ню Йорк е градът от САЩ, класирал се най-високо в списъка, споделяйки 11-то място с Барселона (и двата града получиха 77.8 точки).
Вашингтон беше се класира на 14-то място, докато Лондон и Сан Франциско завършиха на 15-то място.
В другия край на списъка имаше няколко изненади, като Лагос, Кайро, Каракас, Карачи и Мианмар съставляваха петте най-опасни града.
Градска устойчивост
Но макар градовете с най-ниски общи резултати да са близо до дъното на всички категории през последните години, тук случаят не е точно такъв. Всъщност в доклада се отбелязва, че „съществуват някои признаци на промяна, копирана от това, което се наблюдава сред лидерите„, като Лагос отбелязва „малко над средното ниво по отношение на екологичната сигурност, заемайки 55-то място, а Казабланка е на 41-о място по цифрова сигурност“.
Не е изненадващо, че COVID-19 постоянно се споменава навсякъде, особено в оценките за здравна сигурност, на които Копенхаген дава много по-нисък резлутат в сравнение с други категории.
Според Нима Асгари, директор на Азиатско-тихоокеанската обсерватория по здравни системи и политика, темата за градската устойчивост преди това е била фокусирана върху бедствия и наводнения, а не върху здравни кризи, „вероятно защото хората никога не са мислили, че здравната система ще се срине вследствие на непрекъсната поява на огнища на зараза“.
Докладът предполага, че тази липсваща връзка предполага, че някои дестинации са по-малко подготвени и в крайна сметка по-малко успешни в ограничаването на въздействието на коронавируса.
„COVID-19 учи, че винаги има сляпо петно, дори когато има много активност“, добавя Микеле Акуто, професор по глобална градска политика в университета в Мелбърн.
Докладът продължава да подчертава, че разбирането за здравната сигурност „трябва да бъде преразгледано“ като пряк резултат от коронавируса.
Повратна точка?
Междувременно Нака Кондо, старши редактор в EIU и редактор на доклада, отбелязва, че дигиталната сигурност се превръща в още по-голям приоритет сега, когато „работата и търговията се преместиха онлайн“, а в светлината на това ще трябва да се направят корекции.
„Тези, които отговарят за безопасността на инфраструктурата, трябва да се приспособят към драматичните промени в моделите на пътуване и където жителите консумират комунални услуги; агенциите, отговорни за личната сигурност, трябва да се справят с голяма промяна в моделите на престъпност, предизвикана от локдауна“, казва Кондо.
Докладът също така признава, че пандемията е довела до „потенциална повратна точка във всеки стълб на градската безопасност“, предоставяйки възможност на градовете да „преоценят дългосрочните опасности по пътя към постигането на безопасни, устойчиви и пригодни за живеене градове, както и възможности за да стигнат до там.“
„Обновеното, по-цялостно разбиране за градската безопасност, дава надежда за градовете, които са не просто по -сигурни във всеки смисъл, но и по-устойчиви и приятни места за живеене“, се добавя в доклада.
Шест града, Амстердам, Мелбърн, Токио, Торонто, Сингапур и Сидни, са попадали в топ 10 всяка година от стартирането на класацията през 2015 г., докато Копенхаген е редовен в челната десятка от 2019 г. насам.
Преди 40 години българската държава започва военна офанзива срещу част от собственото си население –…