Кой за какво се бори

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Днес” брой 4, 1990 г.
КОЙ ЗА КАКВО СЕ БОРИ
От 10 ноември м. г. чрез смели реформи ние вървим успешно към истинска демокрация. Появиха се множество партии и движения, 16 от които се обединиха в Съюз на демократичните сили. Той обяви БКП (вече преименувана в БСП) за мъртъв гигант. Достатъчно е, според СДС, да се напънат събраните в юмрук усилия и гигантът ще рухне.
А той, въпреки огромното желание, не само че не рухва, а се подмладява и след всеки изминат ден демонстрира своята мощ.
Да, гигантът не е мъртъв!
Срещу БСП е нужно такова обвинение, което да подействува като най-силната змийска отрова. Та само за няколко секунди да се парализира и след още няколко – да издъхне.
И – еврика! Обвинението е открито: лагерите в Белене, Ловеч, Скравена и т.н. и т.н. И се развихри една атака срещу гиганта, майка плаче! Ребра на някогашни полицаи се размахват като шпаги, черепи се изравят като ръчни бомби.
Една карта на България с черепи по цялата нейна територия заля и продължава да залива страната. И всички по гестаповски крещят срещу гиганта. Защото той трябва да бъде представен като някакъв декласиран тип, див и кръвожаден, който се готви да затрие цяла България.
Какво пък, целта оправдава средствата!
И страниците на нашата най-нова история стенат от изтезания в полицейските участъци, крещят ужасени от пролятата невинна българска кръв. Където и да копнеш в тази изстрадала земя, ще попаднеш на скелет на убит българин от българин.
Нужно ли е да напомним кой предизвика селския бунт в Дуранкулак и колко селяни загинаха, простреляни от български войници? Нужно ли е да споменем как държавникът СТ. Стамболов бе намушкан с нож от българин в столицата; как лидерът на БЗНС Ал. Стамболийски бе смъкнат от власт и садистично убит от „комити” на ВМРО? И как самата тази организация, забравила своя велик идеал, се превърна в обикновена терористична банда, за да се самоизтребва.
Опитайте се да се вживеете в 20-те и 30-те години, когато, мине ли ден без политическо убийство – този ден изглеждаше като мъртъв и безцветен. През тези години България си извоюва славата на варварска страна. Само в Септемврийското въстание през 1923 година десетки хиляди комунисти платиха с живота си своята дързост. Разправят, че десетина години по-късно при подобна ситуация в Гърция загинали всичко на всичко 30 души.
Трябва ли да напомним какъв удар нанесе Ал. Цанков на нашата интелигенция? Да говорим от известни по-известни неща?
Но и това не българският Еверест на варваризма.
През Втората световна война на България бе писано да види до каква степен българинът може не да се ожесточи, а да озверее. През тези дни за опиянения по гестаповски българин животът на всички, които не мислят като него, не струваше нищо.
И цялата наша страна се превърна в концлагер, а дните й – в кошмар.
Не друг, а гигантът, широко подкрепят от народа, бе тръгнал с пушка в ръка да брани страната от душегубците на фюрера и техните български лакеи.
И се наслушахме как стенат пребити българи в полицията, нагледахме се на трупове, изложени по мегданите като трупи, дори свикнахме и с ужаса да гледаме как се разнасят партизански глави, за които държавата плащаше по 50 хиляди лева на глава.
Дойде ред на някои да не правят впечатление и запалените къщи на партизани или ятаци, в които не съвсем рядко изгаряха и техните обитатели: мъже, жени, старци и невръстни деца. И едва ли някой от Деня на победата е пожелал да има Белене, Ловеч, Скравена, и т.н. и т.н.: Но злото зло ражда.
И всичко това лидерите на СДС, родени и отраснали в благодатните условия на административно-командната система, го знаят много добре, но нали са решили да отстранят гиганта завинаги от политическата сцена, те са готови на всичко. В края на краищата целта оправдава средствата. И тъкмо затова тук и там все още се ръмжи, тъкмо затова по техните митинги все още се чува „Смърт на БКП”.
Сякаш за да стане пределно ясно на българина кой за какво се бори.
Константин КОНЯРОВ