Кой колко пари ще получи от ЕС?

Когато в ЕС става дума за пари, често се разразяват сурови битки за разпределението им. Точно това се случва и сега, коментира „Ди Велт“.

Инициативата, оповестена от Ангела Меркел и Еманюел Макрон, е белег на голяма европейска солидарност. Идеята е ЕС да вземе заем от 500 милиарда евро на свободния капиталов пазар, за да ги разпредели между онези страни, които са икономически най-тежко засегнати от кризата с коронавируса.

Кой колко ще получи? Това зависи от критериите, по които ще се разпределят парите, посочва изданието. Цитиран е анализ на Центъра за европейски икономически изследвания (ZEW) в Манхайм, който показва колко различно ще е разпределението на парите в зависимост от различните критерии. Ако те например се разпределят само в зависимост от това колко дълбока е рецесията в отделните страни на ЕС, най-голямата част от парите (107,3 милиарда) биха заминали за Германия. Това не е учудващо, защото германската икономика е и най-голямата в Европа.

Още по-красноречив показател за това кои страни ще получат особено много пари е съотношението им спрямо БВП за 2019 година, отбелязва „Ди Велт“ и допълва: „При този начин на пресмятане най-облагодетелствани ще са страните от Южна Европа.“ В този случай, според изданието, положителният ефект би бил най-голям за Гърция – страна, която добре успя да се справи с пандемията, но чийто основен източник на приходи, туризмът, бе много силно засегнат от кризата.

Гърция би получила плащания в размер на близо 8,8 милиарда евро, което би представлявало почти 4,7% от нейния БВП. В Италия, Испания и Хърватия този дял би бил също висок. Германия би се оказала тогава някъде по средата на класацията – с около 3,1% от БВП. Най-слабо изразен положителният ефект от европейските пари би бил в страни като Австрия, Люксембург и Полша, тъй като тези страни са по-слабо засегнати от сегашната криза. Този факт би бил особено горчив за Полша, защото ако се вземе за база този критерий за разпределяне на парите, страната би се оказала с втората по големина нетна вноска в ЕС след Германия.

Това би означавало, че Полша ще внася 10,4 млрд. евро повече към Брюксел, отколкото ще получава оттам. Нещо повече, не само Полша и Румъния, но и всички останали страни от Централна и Източна Европа биха дължали по-големи вноски на ЕС, отколкото получават от Брюксел. Трудно е да си представим, пише „Ди Велт“, че тези страни ще се примирят с подобен начин на разпределяне на парите.

Източноевропейците имат интерес да привлекат и друг, допълнителен критерий за разпределянето на сумите. А именно: повишаването на безработицата, посочва изданието и обяснява, че ако ключът за разпределението на парите зависи 80% от срива на конюнктурата и 20% от нарастването на безработицата, най-големи ползи биха имали България и Хърватия. Макар че абсолютните суми, които биха получили в този случай, няма да са значителни.

Вестник ФАЦ на свой ред предрича оспорвани преговори за разпределението на парите в ЕС и ожесточени реторични схватки. „Едните ще отправят упрека за липса на солидарност и за егоизъм, който застрашава целия европейски проект, а другата страна ще отговаря, че същинската опасност идва от претенцията да се обобществят дълговете на закъсалите“. Според изданието, всичко сега ще зависи от желанието на тези две страни за компромиси. „Ако държавните и правителствени ръководители не се окажат в състояние да ги направят, това ще бъде провал – но не на ЕС, а на националните държави“, заключава ФАЦ.

„Дойче веле“