Кой хвърли супата? За картините, които екоактивисти взеха на прицел

Тя е внучка на петролен магнат, която днес се бори срещу петрола. Казва се Айлин Гети и е една от тези, които стоят зад необичайния протест. Заливането на картини със супи е всъщност драстичен опит на група активисти да принудят политиците да действат в името на климата.

Засега обаче резултатът е друг. Най-големите музеи наемат бивши британски и израелски военни, които да обучават охранителите им. Увеличава се и броят на картините, поставени зад предпазни стъкла. И всичко това – заради серийното хвърляне на храна по произведения на изкуството.

Ван Гог, Клод Моне

На 4 октомври две момичета хвърлиха доматена супа по едно от най-известните произведения на Винсент ван Гог – „Слънчогледите“, в Лондон. Седмица по-късно ситуацията се повтори – този път потърпевша беше картина на Клод Моне в музея в Потсдам. В петък друга картина на Ван Гог – „Сеячът“, намираща се в Рим, беше залята със супа от грах.

Тези действия предизвикаха медийното внимание – най-вече с екстравагантния си начин на изразяване на мнение. Начало на този тип протести дават екоактивистите от организацията „Просто спрете петрола“.

„Няма такова нещо като перфектен протест, който да не обижда никого“, казва за Скай Нюз Ема Браун, говорител на организацията. През юни 31-годишната жена напуска работата си, за да се занимава единствено с екоактивистката група.

Организацията обединява две групи. Тяхната основна цел е насочване на обществения интерес към проблема с климата, породен от ползването на изкопаеми горива. Най-големият им финансов донор е внучка на починалия американски петролен магнат Пол Гети.

Заливането на произведения на изкуството със супа обаче породи противоречиви мнения. Някои специалисти дори смятат, че тези акции могат да отблъснат хората от иначе важната тема за опазването на околната среда.

Кой хвърля супата

Групата, която организира първоначалните протести, е „Просто спрете петрола“. Тя обединява две британски екоактивистки организации – „Бунт срещу унищожението“ и „Изолирайте Британия“.

Първата организация е основана през 2018 г. Исканията й са свързани с обявяването на екологична криза, запазване на биологичното разнообразие и намаляване на емисиите парникови газове.

Втората организация – „Изолирайте Британия“ се сформира през 2021 г. от шестима членове на „Бунт срещу унищожението“. Насоката й обаче е по-конкретна – подобряването на изолацията на сградите във Великобритания, с което да се намалят количествата използвано електричество.

И двете движения стават известни заради своите радикални начини на протест – блокиране на пътни артерии и мостове, качване върху покривите на вагоните на метрото, залепване с лепило за сгради.

От 2022 г. двете организации действат и заедно под името „Просто спрете петрола“.

Преди да „открият“ супата

В началото протестите са насочени предимно към производителите на петрол. Активистите се залепят за пътища, цистерни и друга инфраструктура в 10 петролни обекта в Есекс, Хертфордшир, Бирмингам и Саутхемптън. Това довежда до стотици арести, но не и до желания медиен отзвук.

За първи път движението привлича вниманието на обществеността след серия от протести през март. Те включват нахлуване на няколко футболни стадиона от Висшата лига. Един от активистите дори се завързва за футболната врата.

„Ние предизвикваме видими смущения в нашата столица. Нарушенията работят, защото оказват натиск върху полицията, която оказва натиск върху правителството“, казва Ема Браун.

Затова организацията решава да използва за трибуна и световноизвестните картини в музеите. Все още без мисъл за храната.

През юли активисти се залепиха за репродукция на картината „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи в Кралската академия на изкуствата в Лондон, както и на „Сенокос“ на Джон Констабъл в Националната галерия.

Пай по восъчния Чарлз Трети

През октомври протестите се видоизмениха и към тях се прибави храната от консерва. „Слънчогледите“ на Ван Гог беше първата картина, която беше залята с доматена супа две активистки. След това двете момичета залепиха ръцете си за стената под картината.

„Кое е по-ценно – изкуството или животът? Струва ли си повече от храната? Струва ли повече от справедливостта? Загрижени ли сте повече за опазването на една картина, отколкото за опазването на нашата планета и хората?“. Това каза тогава 19-годишната активистка Фийби Плъмър малко преди да бъде арестувана.

Седмица по-късно представители на същата група хвърлиха пай по восъчната фигура на крал Чарлз III в музея на Мадам Тюсо в Лондон. Преди няколко дни активисти от „Бунт срещу унищожението“ залепиха ръцете си за две картини на Франсиско Гоя в Мадрид.

В края на октомври представители на белгийската организация на „Просто спрете петрола“ заляха „Момичето с перлената обица“ на Йоханес Вермер с доматена супа. Двамата отговорни впоследствие бяха арестувани и получиха по 2 месецa затвор.

Тези акции предизвикаха отзвук и по други места в света. Германски екоактивисти от организацията „Последна генерация“ например заляха с картофено пюре картината на Клод Моне – „Купа сено“, в Потсдам. По време на акцията те се позоваха на протеста в Обединеното кралство.

Миналата седмица представители на италианска организация заляха друга картина на Винсент ван Гог – „Сеячът“, намираща се в „Палацо Бонапарте“ в Рим. В сряда представители на австралийска екоактивистка група залепиха ръцете си за картини на Анди Уорхол в Канбера.

Пари от петрола за петрола

Интересното в случая на организацията „Просто спрете петрола“ е, че тя частично се финансира от внучката на починалия петролен магнат Пол Гети – Айлин Гети.

Основен източник на приходи на организацията е американският Фонд за спешни мерки в областта на климата. През 2022 г. той отпуска повече от 4 млн. долара на десетки организации за борба с изменението на климата. Най-големият получател е именно организацията „Просто спрете петрола“, която получава 1,1 млн. долара.

Айлин Гети е съосновател на Фонда и е дарила на него 1 млн. долара. Макар да не е директно свързана с протестите, Гети коментира за Гардиън заливането на картина на Ван Гог с доматена супа.

„Моята подкрепа за климатичния активизъм е ценностна декларация, че разрушителният активизъм е най-бързият път към трансформираща промяна и че нямаме време за нищо друго освен за бързи и всеобхватни действия в областта на климата“, пише тя.

През 1942 г. дядото на Айлин – Пол Гети основава „Гети Ойл Компани“, а през 1966 г. е обявен за най-богатия жив американец. След смъртта му, наред с голяма сума пари, децата му наследяват и петролната компания. По-късно те я продават. Част от тези средства Айлин използва, за да финансира климатичните протести.

„Искам да правя това, което е правилно и справедливо“, казва тя.

Какво всъщност искат

На фона на медийния шум около акциите каузата на протестите остана на заден план. Докато от „Бунт срещу унищожението“ протестират цялостно срещу климатичните промени, от „Просто спрете петрола“ се фокусират върху един проблем. Организацията иска от правителството на Великобритания да спре издаването на нови лицензи за добив на нефт и други изкопаеми горива в страната.

Вследствие на енергийната криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна, правителството на Обединеното кралство планира да лицензира повече от 100 нови проекта за добив на нефт и газ до 2025 г. Това противоречи на Споразумението за климата от Париж, насочено към овладяване на глобалното затопляне и постигане на климатична неутралност. Именно това провокира новата вълна от протести.

„В рамките на осем години трябва да прекратим напълно зависимостта си от изкопаемите горива. Преходът ще изисква огромни инвестиции във възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергия“, пише групата на уебсайта си.

Според тях от ключово значение е и намаляването на количеството използвана енергия, което може да се случи чрез засилена изолация на сградите в страната.

Дискредитират ли каузата

Въпреки важната кауза някои експерти смятат, че чрез насочването на протестите към произведения на изкуството активистите може да отблъснат хората.

„Когато става въпрос за подобен вид активизъм, трябва да правим разлика между това да получиш гласност и да получиш подкрепа“, казва професор Лоренцо Фиорамонти, директор на Института за устойчивост към Университета в Съри, пред Скай Нюз.

Според него използваните стратегии дават обратен ефект по отношение на набирането на подкрепа. „За да имаш успех, врагът ти трябва да е това, срещу което протестираш.“, казва той.

От друга страна, организациите посочват, че при подобни акции може да спадне подкрепата за протестиращите, но не и тази за техните искания.

„Хората може и да „стрелят по вестоносеца“, но те – поне понякога – чуват посланието му“, казва пред Си Ен Ен Колин Дейвис, ръководител на катедрата по когнитивна психология в Бристолския университет. Той работи активно в различни групи, включително „Бунт срещу унищожението“ и е арестуван за подобна акция по-рано тази година.

Според него няма убедителни доказателства, че протестите са контрапродуктивни, въпреки предимно негативното медийно внимание, което те получават.

„Съществуването на радикален фланг изглежда също така увеличава подкрепата за по-умерените фракции на социалното движение, тъй като ги кара да изглеждат по-малко радикални.“, добавя той.

Затова Дейвис казва, че акциите от този тип няма да спрат. Протестите в Италия, Австралия и Германия показват именно това – движението намира все повече последователи.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036