Коледна изложба на старозагорски художници. Петър Петров

Старозагорци ще могат да се насладят на Коледна изложба с творби на 24 старозагорски художници, която бе открита снощи в 18 часа. От днес до 15 януари 2022 г. в зала „Лубор Байер ще могат да бъдат разгледани над 60 творби на именити творци като Валентин Дончевски, Петър Петров, специално място е отделено на последните творби на доц. Злати Златев.

Петър Петров е изявен български художник, роден в Чирпан. Живее и работи в Стара Загора. От години е преподавател, като е минал през различни нива на образователната система. Към настоящия момент е асистент по Методика на изобразителното изкуство в Педагогическия факултет на Тракийския университет в града. Активна е ролята му и в местния културен живот в качеството му на зам.-председател на Дружеството на художниците.

„Затварянето на галериите беше един от най-болните проблеми. Дори сега, когато се опитваме да правим изложби, става трудно и има стрес сред хората. А сезонът беше в разгара си преди обявяването на ограниченията. В галерия „Байер“ в Стара Загора винаги се събират много хора при откриване на мероприятия, организирани от местното представителство на Съюза на българските художници“, казва творецът.

Доверява, че вечните теми, които винаги го провокират са отношенията между хората – „мъж-жена“, индивидуални преживявания. Че те винаги са заложени в това, което прави.

Завършва Художествената гимназия с живопис, а Великотърновския университет – със скулптура, харесва му да работи и двете. „Скулптурата е триизмерна и дава възможност да обхванеш обекта. Когато се наситя с двуизмерното поле, бягам в другата сфера, където всичко е обем. Работя в камък, дърво, бронз. При изграждането в обем започва друг тип търсене и на мен това ми дава разнообразието, от което се нуждая“, разкрива Петър Петров.

Убеден е, че стремежът към това художникът да бъде интересен на всяка цена би трябвало да е водещо:

„С годините всеки от нас изгражда свой тип естетика и просто трябва да убеди публиката, че работите му са красиви. Защото това, което предлагаш, трябва да го сведеш до един естетичен фактор, който да влияе на възприемащия. В крайна сметка, каквото и да правим, ние го правим, за да го види някой, а не да го затворим някъде в мазето. Творбите трябва да имат контакт с публиката. Един млад автор търси, но когато изгради себе си, създава тип естетика, която предлага на зрителя. Защо да правя нещо, ако няма кой да го възприеме, да го види?“

Със съпругата си Ваня Петрова

Не подлага на съмнение, че нравствените норми винаги са заложени в самото изкуство. „Естествено, съвременното изкуство предлага много дисонанси, защото всеки автор има свобода, но вечните форми са едни и няма как да ги пренебрегнем“, размишлява художникът.

Петър Петров преподава в Педагогическия факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Прави му впечатление, че възприятията на младото поколение са други: „В резултат на съвременните комуникации, на съвременните технологии, младите хора възприемат нещата директно. Вече фантазията им я няма, те не четат, защото имат всичко наготово като визуален образ. Докато преди години не беше така – първо прочиташ информация, после чрез въображението си представяш произведението и накрая го изобразяваш. Тези неща вече са закърнели.“

По думите му е „просто задължително“ преподавателският подход към „децата“ да се промени. „Съвременният живот е съвсем различен. Точно затова, като създадохме нова специалност, включихме и компютърна графика, за да може да съчетаем и съвременните технологии, към които студентите имат интерес и се чувстват в свои води. Децата са от 3-годишни с електронните средства в ръце.“

„Изкуството може да бъде алтернатива на тези електронни средства, ако предизвикаш интерес, може да промениш нещата в тази посока. – казва художникът преподавател Петров – В преподавателската ми работа идеята никога не е била да създам художник, а да създам естетично чувство и отношение към действителността, която ни заобикаля. Ако някой продължи да се занимава с рисуване, това е изключение, по-скоро. Но винаги класовете в училище, които бяха с повече часове рисуване и водех аз, бяха по-различни – безконфликтни, много добри.“