Categories: Дунав мост

Комсомолци и парашутисти се редуват в изборните листи

И доволните, и недоволните формации от миналия вот предлагат още от същото, но резултатът е непредвидим

Ако мачът на 4 април ви се е струвал слаб сам по себе си, имате пълно право в следващия един месец да не се интересувате от политика. Партиите и коалициите се устремиха към преиграването с почти същите отбори, а малкото промени се изчерпват с размествания между играчите или на резервната скамейка. Добре е да гласувате на 11 юли, разбира се, защото резултатът е непредвидим – но без илюзии за качествено дерби, пише Николай Иванов във вестник Сега.

Формациите в настоящата кампания се делят на два вида. Такива, които са доволни от априлския резултат и усещат вятър в платната. И такива, които не са доволни и виждат насрещни фарове в тунел. Но и двата типа подредиха листите така, сякаш от имената на кандидат-депутатите нищо не зависи. Инерция, външни фактори, случайност – на такива обстоятелства разчитат.

От първия тип са ГЕРБ, БСП и Патриотите, изпаднали в долната дивизия

Формацията на Бойко Борисов хвърли много усилия да демонстрира промяна, но тя остана заключена във видеата, разпространявани в социалните мрежи. На тях Борисов препитваше младежи виждат ли една нова България, а те вдъхновено декламираха, че не само я виждат, ами пред тях стои единственият и неповторим български лидер. Беседите понякога протичаха чрез наредени в кръг или елипса участници, за да начертае Борисов плавна приемственост. От този комсомол нищо хубаво не може да се очаква, но по-интересното е, че той влезе едва на задните места в листите – дори нескопосаната промяна се оказа фалшива. Но пък следва да се признае – някои ценни кадри бяха изстреляни нагоре. Като варненската студентка Славена Точева, която, макар и световно неизвестна, на 4 април спечели преференции за два мандата. В краткия парламент тя не се отличи с нищо. Но явно разполага с неоспорими качества, защото прескочи от задните места във варненската листа на достолепното шесто място. Влогърът от Ивайловград Живко Спасов-Кибритя допълва промяната, плюс футболната звезда Бончо Генчев, каращ вече третата си младост.

Всичко останало при ГЕРБ си е по местата. Борисов води две листи, които няма значение кои са, Цвета Караянчева – в Кърджали, Делян Добрев е първи в Хасково. Партийният топмладеж си остава Георг Георгиев… Казано сериозно, ГЕРБ провидя „промяната” типично по милиционерски  „Абе, единия път като не взехме достатъчно гласове, другия път ще вземем, няма как!…”.

Вторият голям губещ – БСП, по същество стори абсолютно същото. Спрямо 4 април „новите” лица в листите са двама-трима коалиционни партньори като Георги Кадиев, плюс спуснати от „Позитано” 20 свидни рожби на партията и на Корнелия Нинова (като парашутирания водач в Добрич Димитър Данчев, например). Голямата „промяна” при БСП е хоризонтално разместване – Александър Симов бе пратен от Смолян във Враца, Петя Михалевска – от Кърджали в Смолян, Велизар Енчев смени Хасково с Кърджали, самата Нинова изостави Пловдив за сметка на Варна. Всичко това показва не просто идейна, кадрова и цялостна политическа нищета, но и за пореден път онагледява огромната злина, която всички партии стоварват на избирателите – парашутирането на кандидат. Показателен в това отношение е Симов, който в кратката си (все още) политическа кариера е бил кандидат-депутат последователно от Кърджали, Смолян и Враца. Не иде реч, че следва да бъдат издигани само местни хора, а за това, че е по-добре местните да са водачи – избирателите ги познават, контактуват с тях, получава се истинско представителство. А парашутистите спокойно могат да бъдат слагани назад – ако наистина са качествени и спечелят доверие, преференцията ще ги изстреля нагоре. Но това е положението.

Отделно от всичко това БСП за пореден път се и изпокара за листите. Окопите срещу Нинова се увеличиха. С две думи, партията копае още повече дъното, но отдавна е загубила менталните, нравствени и чисто физически качества, с които да усети процеса.

Най-интересната новина може би родиха Патриотите, които никой никога не знае колко точно обединени или разединени са. Настоящите им лидери Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, заедно с пришилия се Веселин Марешки, отказаха да участват в листите. Официално – за да дадат път на младите и покажат пример за лична безкористност. Неофициално обаче изглежда, че по отношение на тези партии мачът е свирен – няма да участват в следващото управление; лидерите тарикатски се оттеглят под аплодисменти за саможертвата. Важното в тази история е, че ако наистина има задкулисие, което нарежда следващата власт и изключва националистите, пада огромната дилема може ли те да бъдат отново патерица на ГЕРБ.

Задокеанските ветрове носят усещането, че нито патерица ще има, нито кой да се подпира на нея – цялата предишна власт ще бъде изметена.

При доволните от 4 април формации – „Има такъв народ” (ИТН), „Демократична България” (ДБ) и „Изправи се! Мутри вън!”, скуката трудно може да бъде по-голяма. Дори отказът на Слави Трифонов да се кандидатира не може да предизвика вълнение заради отсъстващо му по принцип от реалния живот поведение. Предвид политическите порядки не са изненадващи и други случки – нито че Николай Радулов от ИТН води листа в София, макар да се отказа от депутатския мандат след 4 април; нито че при ДБ Стефан Тафров смени Пазарджик с Русе, а Антоанета Цонева го замести в града край Марица. За „Изправи се! Мутри вън!” е важно, разбира се, че въобще оцеляха като единна формация.

ДПС, което си е съвсем самостоятелен вид партия, също прожектира вече виждан филм. Лидерът Мустафа Карадайъ е кандидат от Кърджали и Шумен, Йордан Цонев води листа, с избираемо място на завет е и Хамид Хамид, близък до Делян Пеевски… Ако въобще има персонална интрига на вота, тя е ще спечели ли мандат наказаният по закона „Магнитски” дубайски изгнаник Васил Божков. Както и половин или един процент ще събере Жан Виденов.

Цялата кадрова нищета се вписва логично в по-общата нерадостна политическа картина. След като не друго, а външно въздействие като „Магнитски” пренарежда държавата, то и имената на депутатите нямат значение. Само външният вятър носи промени или затвърждава статукво.

източник www.dunavmost.com

Arhiv

Share
Published by
Arhiv