Конституиране на Прокурория

Онова, което се опитва да въведе внесеният в понеделник проект за конституция, са нови ограничения на правата на отделните хора и на достъпа им до справедливо правораздаване.

„Като натисна рестарт, компютърът ми зарежда същото.“

Веселина Седларска

„Политиците, отговорни за „забиването“ на държавата, да се опитват на правят неин рестарт е все едно един крадец да бъде оставен да рестартира охранителната система.“

Любомир Аламанов

На Георг Вилхелм Фридрих Хегел се приписва наблюдението, че всяко едно статукво може да се преодолее по два начина – като се отиде по-нататък и стане по-добре или като се отиде по-нататък и стане по-зле. Не е важно дали това е негово откритие. Същественото в текущата инициатива за промяна на конституцията на България е, че може и вероятно да стане по-лошо.

1. Когато се променя конституция, положението никога не се оказва след това същото.

За съжаление Веселина Седларска и Любомир Аламанов ще се окажат не съвсем прави: рискът от влошаване дори изключване на „охранителната система“ е много голям.

Смисълът на учредителните или конституционни събрания е, че те оценят съществуващите и, когато е необходимо, създават нови правила. Поправката и на основни (когато не са от изключително значение), и на текущи правила е работа на неучредителните, обикновените парламенти.

1.1. В българската законодателна традиция се има предвид именно това разграничение. Самото наименование „велико“ означава „важно“ и „голямо“, съществено. Няма нищо странно в това при промяната на основни права на хората, на формата на държавно управление и на държавната машина да има по-широко представителство на избирателите и процедура за вземане на решения, която изисква повече време за размисъл и по-широко съгласие.

1.2. Последното винаги негласно се е предполагало от недоволните от сегашното положение на нещата, които искат учредително събрание. Такова законодателно събрание обаче стана на практика почти невъзможно при сега действащата конституционна уредба за свикване на Велико Народно събрание (ВНС).

2. Смисълът на конституционното предписание на поведението и разделението на властите, на вземането на решения и на уредбата на държавната машина е чрез това предписание да защитят правата на гражданите и на отделния човек. Впрочем именно затова в по-съвременните конституции първо се описват правата му, а сетне идва предписанието за работата на държавната машина.

Основният замисъл на конституциите е да защитят отделния човек от държавата, а в демокрациите – отделният избирател от неговите избраници.
Иначе казано: основният замисъл на конституциите е да защитят отделния човек от държавата, а в демокрациите – отделният избирател от неговите избраници. Тази фунция е най видима в конституции, в които са формулирани забрани за определени действия на законодателни и други власти. Например забрани за експроприацията на собственост и отнемане на свободи, освен ако те не служат за осъществяване на самата защита на свободата и собствеността на отделния човек.

2.1. Така е откак има конституции. Законодателните промени на Солон (VI в. пр. н.е., Атина) премахват робството, крепостничеството и ратайството заради дългове, ликвидират обезпеченията по кредити във вид на части от човешкото тяло, учредяват справедлив съдебен процес за всички, премахнати са аристократични привилегии и дават на търговците (обикновено чужденци) право да законодават, съставът на съдебните заседатели вече включва всички съсловия, въвеждат тайно гласуване и данъчните инспектори започват да ги избират данъкоплатците. В крайна сметка се учредява плуралистична политическа система, т.е съревнование между различни съсловия в управлението на града-държава. На теоретичен език по-късно тези неща са описани от Аристотел.

Между другото, Солон е „олигарх“ в точния смисъл на думата.

2.2. По неизвестни причини у нас за премиера и главния прокурор олигарсите обикновено са онези, които нямат власт.

Наглед образовани хора преписват на последното учредително събрание на България мракобесническа историческа роля, каквато то нямаше и не можеше да има. VII-то ВНС през 1990-1991 г. направи в съвременна България онова, което прави Солон в Атина след 594 т. пр. н.е. То не е машина за оставане на власт нито на БКП, нито на някой от неговите членове.

3. Интересно е, че сега „ВНС“ се използва именно като инструмент на оставането на власт.

То не учредява нови важни правила, затова и не бива да се смята за конституционно. Онова, което се опитва да въведе внесеният в понеделник проект за конституция, са нови ограничения на правата на отделните хора и на достъпа им до справедливо правораздаване.

Този проект и свързаната с него процедура са противоположни на класическото разбиране на обществената роля на учредителните събрания.
В този смисъл този проект и свързаната с него процедура са противоположни на класическото разбиране на обществената роля на учредителните събрания.

3.1. Това не е прецедент дори в българската история. Предишното ВНС е използвано за премахване на плурализма, разделението на властите и независимостта на съда в България. Но няма смисъл да се връщам толкова назад. В по-ново време правенето на конституции се използва за оставането на власт на комунистическите водачи навсякъде в страните от бившия СССР (без Балтийските републики) през 1992-1993 г. Ето някои примери от тази традиция.

В Туркменистан Сапармурад Ниязов така става пожизнен „президент“. (Той има много политики, които български политици споделят без да знаят.) Лукашенко прави това с конституцията на Беларус през 1996 г. В Киргизстан Аскар Акаев получава конституционно утвърден пожизнен имунитет през 2003 г. (През март 2005 г. обществени бунтове го изритват от властта и той е поканен от президента Путин да се приюти в Русия.) С цел оставане и консолидиране на властта си Нурсултан Назърбаев прибягва до промени в конституцията на Казахстан пет пъти (през 2010 г. става „вожд на нацията“, а през 2018 г. той и семейството му получават пожизнен имунитет). Този списък не е пълен…

Този опит не е много известен. От него се измъкват Грузия през 2004 г. и Армения през 2018 г. В по-близки страни конституции се използват за оставане във властта в Русия от Путин (2004, 2008 и 2020 г.), в Турция от Ердоган през 2017 г. и в Унгария от Орбан през 2012 г. Лукашенко преди два дни също обяви, че пак ще сменя конституцията.

4. Особеното на пост-съветските конституционни уредби е, че президентът господства над обществото чрез главния прокурор. Самата прокуратура е централизирана структура.

В България, както няколко пъти доказва Петър Обретенов, сегашният конституционен модел на прокуратурата не бе „заслуга“ на VII-то ВНС през 1991 г.

Тук главният прокурор и шефът на изпълнителната власт работят в тандем, формиран постепенно след 2012 г., частично с лоши промени в конституцията от 2015 г, частично с целенасочени промени и прилагане на Закона за съдебната власт.

4.1. Внесеният проект за конституция и свикване на ВНС е призван да облече в конституционна форма това положение на нещата. Изчистена от технически подробности, новата убедба оставя сегашният главен прокур недосегаем и предопределя неговат съществена роля за запазването на тандема премиер – главен прокурор в бъдеще, като в същоно време съдийската колегия се предвижда да стане по-зависима политически.

Препоръките на Венецианската комисия за по-голяма независимост на съда внимателно и избирателно са масажирани.

4.1.1. Държавната машина укрепва своята независимост от законодателното събрание чрез една проста и от мнозина криворазбрана промяна в броя на народните представители. Когато те са два пъти по-малко, те ще бъдат два пъти по-лесни за манипулиране от изпълнителната власт и два пъти по-евтини за подкупване от който може и желае да прави това.

Друг дълбок замисъл в тази идея няма. И тя не е предложена поради юридическа неграмотност.

4.2. Една от особеностите в използването на конституционния процес в споменатите случаи от бившия СССР е това, че той започва навреме – винаги в началото или средата на даден мандат.

Тук това става в края на мандата на 44-тото обикновено Народно събрание.

Това увеличава рисковете от допълнително влошаване на предлаганите конституционни идеи. Причината е очевидна: за да изглеждат добре в собствените си очи, в зависимост от представата, която имат за предпочитанията на избирателите, поддръжниците на идеята за нова конституция и ВНС, ще започнат да прокарват свои идеи. Набирането на нужния брой гласове не е проблем. Но е вероятно това да става и под условие за нововъведения в черновия вариант за конституция, известен към днешна дата.

Красен Станчевползва www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036. * Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.