КОНСТИТУЦИИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 49, 1991 г.
По решение на Великото народно събрание новата конституция на Република България ще бъде приета до 17 юли т.г. Днес ви предлагаме, уважаеми читатели, повече информация за
КОНСТИТУЦИИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Първият проект – основа за конституция на България, е т.нар. Руски проект за Органичен устав, уреждащ устройството на бъдещата свободна българска държава. Той се лансира веднага след обявяването на Руско-турската война по инициатива на Временното руско управление у нас. Първоначалният вариант на текста е изработен през есента на 1878 г. от ръководителя на съдебния отдел в канцеларията на Временното руско управление С. Лукианов. При изработването му са използвани конституциите на съседните балкански държави и най-вече на Сърбия, като същевременно се имат предвид специфичните национални условия, степента на развитие на българския народ и неговите въжделения. На 6.ХІ.1878 г. проектът е изпратен в Петербург, за да бъде обсъден и редактиран от руското правителство. Преглежда го лично и император Александър ІІ. Работата по проекта продължава от 11 до 22.ХІІ.1878 г. На 27 декември 1878 г. изготвеният текст е върнат в България, където под ръководството на проф. Марин Дринов – ръководител на отдел във Временното руско управление, проектът за Органичен устав е преведен на български език и изпратен на местните съвети в страната за обсъждане. С. Лукианов анкетира някои по-изтъкнати българи относно бъдещото устройство на България. Едновременно се провеждат избори за народни представители и се определят депутати по право в Учредителното събрание. Учредителното събрание е свикано в Търново на 10 – 22 февруари 1879 г. въз основа на чл. 4 от Берлинския договор и се открива тържествено от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков, комуто е поръчано да ръководи разискванията в събранието и да ги насочва към постигане на главната цел. Съгласно инструкцията, която княз Дондуков получава от руското правителство, това е необходимо, защото: „При неразвитостта на българското население изобщо и липса на навик към самостоятелен политически живот, мъчно е, разбира се, да се очаква щото това събрание, изоставено само на себе си, да изработи искания Устав за управлението на Княжеството, а склонността на българите към взаимно недоверие и към разногласия може значително да затрудни разрешението на толкова важната задача.“ В събранието са представени три категории депутати – по право, по избор и назначени от Временното руско управление. Макар и с известни уговорки, историческата наука приема, че 122-ма са влезли по 105 от административните съвети и съдилищата и 5 от други учреждения, 88 са влезли по избор и 19 са назначени от руския императорски комисар. Общо – 229 народни представители. Спирайки се на този бележит момент от историята на България, проф. С. Баламезов в студията си „Как е бил съставен проектът на нашата Конституция“ изрично уточнява: „Ние не искаме да привършим това си малко изследване, без да отбележим още една значителна заслуга на княз Дондуков-Корсаков към нашето Учредително събрание – една заслуга, доколкото знаем, още неизвестна.  В инструкцията № 76 от 24.VІІ.1878 г. на императорския комисар се съобщава, че под именити хора или нотабили, от каквито ще бъде съставено Учредителното събрание, трябва да се разбира: „всичките представители на управителните и съдебните съвети, с присъединение към тях на представители от духовенството на всичките вероизповедания“ – т.е. лица по право на заемана длъжност. Обаче в докладната си записка от 6 ноември 1878 г. , подадена до Гирс (министър на външните работи) в Ливадия, Дондуков-Корсаков ходатайства да се попълни съставът на Събранието с избрани лица, защото с такава мярка „би се придало по-голямо значение на утвърждаването на Устава“. Гирс е поставил срещу тоя пасаж резолюцията „Напълно съгласен“. Тогава след завръщането си в България, Дондуков-Корсаков се разпорежда да се проведат избори за народни представители по един на 10 000. Освен това, той пристъпва към назначаване на известен брой депутати, предимно турци, каквито почти не са били избрани, и обяснява тая си постъпка така: „Вярваме, че тая справедлива мярка ще служи в очите на Портата и Европа за доказателство на нашето безпристрастие и стремление към опазване интересите на мюсюлманското население в България.“ Също така Дондуков-Корсаков създава и четвърта категория депутати, като поканва по един представител от българските дружества в Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, защото „тия дружества са оказали много услуги на българското дело и се ползват със съчувствие и уважение в страната“. Всичките тия решения са изложени и мотивирани в писмото до Гирс от 15.І.1879 г., № 34, и те съдържат членовете, които гарантират неприкосновеността на човешката личност, забраняват се титлите, съсловните различия и привилегиите. След ожесточен спор се узаконява свободата на печата, на събранията и митингите, правото на създаване на дружества и други. На 16-18.ІV.1879 г. всички народни представители слагат подписите си под първата българска конституция, влязла в политическата ни история с името „Търновска конституция“. Представителят на Учредителното събрание екзарх Антим І оповестява закриването му със следната фраза: „Корабът беше сред бури, но пристигна благополучно в пристанището. Ние направихме закони от народа и за народа.“ Търновската конституция е всъщност първият български основен закон, който с буржоазнолибералния си характер приобщава България към буржоазната демокрация от ХІХ век. Народните представители заседават в сградата на стария конак, построен от Кольо Фичето през 1872 г. Ето как в. „Марица“ описва обстановката, в която започва историческото събитие: „Една естрада за председателя и подпредседателите е издигната в единия край на залата. На тази естрада са още масата на княжеския комисар и трибуната на ораторите. От лявата и дясната страна на естрадата са ложите за чужденци и други българи недепутати. Зад столовете на депутатите има тоже оставено място за публиката.“ Първите седмици от работата на Учредителното събрание минават под знака на несправедливите решения на Берлинския договор. Едва след прекратяване на разискванията по националния въпрос, след много трудности и под натиска на великите сили в началото на март 1879 г. започва работата по същество. На 21.ІІІ.1879 г. специално избрана комисия представя рапорт върху предложения руски проект. Недоволството от историческата неправда на Берлинския договор обединява народните представители, но отношението им към проекта за конституция след рапорта на комисията разкрива отведнъж дълбоките им идейни различия. Лесно се очертават две враждебно настроени политически групировки – консерватори и либерали, които по-късно прерастват в партии. Либерално-демократичната тенденция постига победа и Учредителното събрание и рапортът на комисията относно предложения руски проект е отхвърлен. Основният въпрос, около който се разгаря дискусията, е какво да бъде Народното събрание – еднокамарно или двукамарно. В крайна сметка се изработва буржоазнодемократичното устройство и управление на Княжество България. Основен принцип в държавната уредба е разделението на властите, а народният суверенитет е гарантиран от широките права, дадени на Народното събрание (обикновено и велико). По форма на управление България става парламентарна монархия, при която парламентът има действителна власт. Решено е: всички народни представители да бъдат избирани направо от народа с всеобщо, равно и пряко гласуване.
На 4.ХІІ.1947 г. е приета една изцяло политизирана Конституция, съгласно която България е обявена за Народна република. Тази конституция е изработена от Велико народно събрание с мандат от 1946 до 1949 г. и съставено от 465 депутати. От тях 277 са членове на БРП /к/, 89 представляват четирите партии – участнички в Отечествения фронт /БЗНС, БРСДП, Звено, Радикална партия/, и 99, принадлежащи към отечественофронтовската опозиция /БЗНС – „Никола Петков“, БРСДП /о/. През втората половина на 1947 г. БРП /к/ поема курс към ускорено изграждане на социализма в България и налага в този дух промени на конституционния проект. Конституцията е поименно подписана от останалите в парламента след разтурянето на БЗНС – „Никола Петков“ 375 депутати, 364 народни представители гласуват единодушно, в това число и присъстващите на заседанието представители на БРСДП /о/. На 6.ХІІ.1947 г. Конституцията е публикувана и влиза в сила.
През 1966 г. на ІХ конгрес на БКП се поставя въпросът за необходимостта от нова конституция. Мотивите са, че е нужна конституция, която да отговаря на „развитото социалистическо общество“. Петото народно събрание избира 78-членна комисия, която да изработи новата конституция. Предложеният проект е разгледан на специално заседание на парламентарната конституционна комисия, след което е внесен за разглеждане в Политбюро на ЦК на БКП. Проектът е обсъден на специален пленум на ЦК на БКП през март 1971 г. На 30.ІІІ.1971 г. проектът е публикуван за всенародно обсъждане. За по-малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на повече от 3 000 000 граждани и са направени 14 000 предложения за допълнения и подобрения. Новата редакция е одобрена от Петото народно събрание на 7 и 8.V.1971 г., като е взето решение Конституцията да бъде приета с референдум, който се провежда на 16.V.1971 г. В него вземат участие 99,70% от гласоподавателите, като 99,66% от тях гласуват за новата конституция.
БТА