ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 55, 1991 г.
КОНСТИТУЦИЯТА – ЗА И ПРОТИВ
Подписаната вече конституция стана вододел в обществено-политическия живот на страната. Една част от гражданите аплодира нейното приемане, друга смята, че с публикуването й е извършен противодържавен акт. Предлагаме ви две позиции – на старозагорския общественик д-р Димитър Тренчев, главен лекар на ОРБ, и на Румен Ненко, зам.председател на Софийския градски съд, изказана в коментар за радио „Свободна Европа“
Трябва народ от апостоли
Защо народът не ликува? Защо в деня на подписването имаше „червени барети“ и кордони от полиция? Защо депутатите, подписали конституцията, не излязат открито пред народа, а се крият в сградата на парламента? Защото конституцията е незаконна – при нейното второ и трето четене не са присъствали две трети от депутатите /както е формулирано в предишната конституция/. тя не е провъзгласена с указ на президента, който да я узакони. Това обаче е формалната страна на проблема. По-важното е друго – че е недемократична. Тази конституция позволява в нашите домове да нахлуват органите на сигурността тогава, когато те пожелаят. Онези, които ни доведоха до дъното на мизерията, ще останат ненаказани. Но няма страна в света, където при комунистическо парламентарно мнозинство да е изготвена демократична конституция. тук искам да отворя една скоба, за да кажа, че още преди подписването беше поставена цензура върху информацията в страната. И това е част от тоталния план „Клин, чиято цел е да представи пред света лъжата, че има съглашателство между управляваща партия и опозиция. Този план цели да ограничи честната журналистическа позиция, онзи глас, който не винаги можем да изразим с езика на перото. Защо е нужен референдум? Депутатите от СДС, подписали конституцията, вече не изразяват волята на своите избиратели. За тях ние само преди година агитирахме по села и градове, а те предадоха каузата на демокрацията. Смятаха, че членовете на техните партии ще останат при тях, което предполага разцепление на коалицията. Но в страната няма нито един град или село, където СДС да се е разцепил, въпреки опитите за това. Напротив – навсякъде са открити подписки за онези, които искат да се включат в гражданските комитети. Не е нужно непременно да членуваш в партия или организация на СДС, за да бъдеш демократ. Но е необходимо в момента да се включиш в гражданските комитети на СДС, които обединяват членове и симпатизанти. Нека знаем, че свободата няма да ни се поднесе на тепсия. Затова трябва всеки, на когото е мила демокрацията, да стане апостол на тази демокрация.
Д-р Димитър ТРЕНЧЕВ
За държавата, но и за човека
Новият основен закон несъмнено е по-добър от досега действащата конституция въпреки дразнещата понякога еклектика на идеи и принципи, твърди в коментар за радио „Свободна Европа“ Румен НЕНКО, заместник-председател на Софийския градски съд. Новата конституция не може да надскочи обществените реалности в страната. Затова тя няма да бъде нищо друго освен подобрен вариант на старата конституция. Очевидно, едно общество, съставено повечето от наемници на държавата, отколкото от свободни граждани, трудно може да приеме един по-либерален закон. Политиците и експертите, ангажирани в създаването на нова конституция, се стремят да предизвикат еуфория, когато става дума за правата и свободите на гражданите, предвидени в основния закон. Действително авторите на конституционния проект са се съобразили както с нормите на международното право, така и с някои модерни европейски конституционни уредби. Всичко това е добре, но главното си остава – доколко правата на гражданите са реално защитени. Нека не забравяме, че и досегашната конституция изброява редица човешки права, които си останаха само на книга, припомня авторът на коментара. В новата конституция гражданинът не е овластен да търси пряка защита на нарушено конституционно право от Конституционния съд. Това право се дава само на богоизбрани държавни органи под несериозния претекст, че иначе Конституционният съд ще бъде обременен с много работа. Гражданинът пак няма да получава бързо и непосредствено решение на проблема си, когато нарушаващият конституционното му право административен орган се позовава на закон или на друг акт със силата на закон, макар и те да противоречат на конституцията. Пострадалият трябва да изчерпи целият йерархичен ред на тристранното съдебно производство, за да може накрая да се надява, че по повод на жалбата му върховният административен съд ще спре производството по делото и ще внесе въпроса за установяване противоконституционността на определен закон в Конституционния съд. Създадена е тромава и тежка процедура, която дори отстъпва по ефективност на сегашния правен механизъм за защита на лични права и свободи. Като че ли целта е да се принуди гражданинът сам да се откаже от намерението да търси съдебна защита на конституционните си права и свободи. Не е особено трудно да се критикува новата конституция, когато конституционният процес бе ускоряван изкуствено под напора на политическата конюнктура. Все пак като юрист и гражданин на тази страна бих искал политици и експерти да бъдат малко по-честни, когато изтъкват демократичността на новата конституция. Считам, че сега има две възможности да се обезпечи по-добър механизъм за защита на конституционните права и свободи. Първата е да се допусне отделната личност пряко да сезира Конституционния съд с искане за защита направо, установено от конституцията. Втората, може би по-непретенциозна, но затова пък по-икономична и ефективна, е да се избегне институтът на конституционния съд, а неговите правомощия така, както са предвидени, да се разпределят между Върховния касационен съд и Върховния административен съд, се посочва в коментара за „Свободна Европа“. Наложително е да се осигури всеобхватен съдебен контрол върху административните актове, като се премахне възможността правото на обжалване пред съд да се ограничава със закон. Очевидно не може да се приеме съвършена конституция, но е задължително тя да бъде полезна не само за държавата, но и за обикновения човек, се подчертава в края на коментара.
(БТА)

Ваня Русева

Share
Published by
Ваня Русева