[ad id=“263680″]
„Кацам вчера на летище София. Тъй като съм без багаж, се качваме с баща ми в рейс 84. След нас се качват група момчета и момичета, около 20-годишни, френскоговорящи. Тъй като в Белгия качването се извършва само от предната врата, те от там се качват. Първите трима си купуват билетчета, но следват още 18 чинно наредени с по 5, 10 и 20лв. Шофьорът се развика. Каза, че гони график, не е продавач на билети и да влизат навътре и да не го занимават. Тъй като не го разбраха, се изправи, излезе отпред и заразмахва ръце тип да разгониш досадни кокошки. Влязоха навътре и седнаха.
След 2 спирки се качиха контрольори, мъж и жена, дъвчещи дъвка и гледащи лошо. Моментално попаднаха на групата без билети и започнаха да крещят.
Тъй като никой никого не разбираше, реших да се обадя и казах, че са без билети, защото шофьорът отказа да им продаде. Не ги интересувало. Да си плащали веднага глобата. Защо? попитах аз, като всички искаха да купят билети. Да се карат на шофьора.
След известни разправии между контрольора и шофьора, жената пребори 18 без билет и отсече гениалното: да платят една обща глоба.
Децата гледат в пълно неведение защо им се крещи и какво става, затова започнах да им обяснявам. Казах предложението за обща глоба, но те обясниха, че не са обща група и не се познават всички. Тогава всеки да плати глобата си, разкрещя се пак контролиращият. Започнах и аз да повишавам тон, че вината не е тяхна, същевременно и да превеждам и настана наистина невероятна ситуация.
Мъжът застана до три момчета и ги пита: познавате ли се тримата? Познавали се.
[ad id=“225664″]
– Отивай да купиш 3 билета – обръщайки се към едното момче. И допълни, джвакайки дъвката с презрителен жест на ръката: Айде, айде, бегай, не ме гледай.
Момчето ме погледна за превод. Мислех да кажа, че мен всъщност вече ме няма, защото съм потънала в земята от срам, но казах да отиде да вземе 3 билета. „Айде бегай“ го спестих.
Така на малки групички с общи 5лв всички си взеха билети. Докато трае това нещо, контрольорката попада на първите трима, които си имаха билети и изкрясква победоносно:
– Ето, купили са си билетите и не са ги перфорирали. Платете си глобите.
И ме поглежда да им кажа.
Започнах да обяснявам, че в Белгия като си купиш билет, той не се перфорира никъде и те просто не знаят. Казах че ще им обясня, но няма нужда да плащат глоба.
[ad id=“225664″]
Перфорираха послушно всички билетите и се изредиха един по един да ми благодарят.
Казвам ви, просто умрях от срам…
Не може ли на първата (последната) спирка на Летището да има каса или просто автомат за билети?
Не може ли цената да не е идиотското 1,60 и да очакват всеки да има точна сума, особено от чужденци?
Не може ли контрольорите да са възпитани и любезни, а не простаци?
Не може ли и шофьорите да са такива?
Що за поведение, възпитание, държание?
Защо???“
Коледа е празник, който обединява милиони хора по света, но начинът, по който се празнува,…