Конфликтите през 2023. Как войната в Украйна пречи на прогнозите

Преди година, в края на 2021 г., известни изследователски центрове публикуват редовните си прогнози за конфликтите по света през 2022. Тук ще отделя само две от тях – на прочутия Съвет за външни отношения (Council on Foreign Relations, CFR), базиран в Ню Йорк, издател на списание Външни работи (Foreign Affairs), и на Международната група за кризите (International Crisis Group, ICC).

И в двете оценки по-вероятни, но със средно големи въздействия и щети, са вътрешни или ограничени регионално конфликти. Такива за CFR през 2022 година са Афганистан, Хаити, Ливан, Венецуела. ICC не дели конфликтите на категории, а изброява десетте най-сериозни. Към списъка на CFR те добавят локални конфликти като тези в Йемен, Мианмар, Етиопия, Израел-Палестина.

При конфликти с голямо въздействие и мащабни щети има различие. И двете поставят в списъка конфликтите Русия-Украйна, САЩ-Китай, Иран-Израел (САЩ), ядрените авантюри на Северна Корея. CFR, която е повече ориентирана към Америка, посочва и Хаити, и организираната престъпност в Мексико.

Може би защото ICC е равномерно глобална и специализирана в наблюдение на кризи, тя поставя конфликта Русия-Украйна по-напред. Интересно е, че за CFR конфликтът Русия-Украйна е събитие с умерена (средна) вероятност, макар, разбираемо, с голям магнитуд (величина на следствията). ICC откровено казва, че подобен конфликт не може да се предвиди.

И двете прогнози са правени седем години след незаконната анексия на Крим. От гледна точка на настоящия момент, след десет месеца война те изглеждат консервативни, скрупульозни, плахи. В тях се чете вътрешна съпротива да мислят за точно такава война. Независимо от масива данни, авторите им сякаш си казват, че това все пак няма да стане.

Войната и постоянната промяна в стратегията на Русия

Русия обаче започва агресивната си авантюра и води войната хаотично и глупаво, но за сметка на това упорито. Тя сменя няколко пъти стратегическите й посоки – от превземане на Киев и смяна на режима в Украйна към война по широка територия и присъединяване на Луганск и Донецк. Оттам – към завладяване на Източна Украйна и черноморския й бряг, а накрая – към масирано изстъпление срещу цивилно население и публична инфраструктура.

Конфликтът може да е бил оценяван като напълно непредвидим или умерено вероятен. Но това развитие, което прави Русия кандидат-отличник за нов Нюрнбергски процес, не е било подозирано в аналитични среди.

Всичко това е ясно днес, виждаме го всекидневно. Виждаме го дори в България, чиито президент и поне две партии са открито проруски, против дори санкциите доскоро, да не говорим за оръжейна помощ. Затова не си заслужава да драматизираме върху очевидното.

Любопитно обаче е следното: как днес, година след посочените по-горе най-авторитетни прогностични анализи и оценки, се прави нов анализ и нова оценка за 2023 г. В сайтовете на двете организации засега отсъстват обичайните прогнози за 2023 г. И няма как да ги има.

Войната в Украйна, освен трагични следствия на територията на самата Украйна, за няколко месеца взриви и стандартите за анализ и оценка на конфликти по целия свят. Най-малкото тя променя перспективата, в която обичайно се наблюдават други конфликти. И днес не е лесно да се каже кои са те, каква е вероятността им за 2023 г. и какви са следствията им.

Тази война има мощен системен ефект, за който признание е въздържанието да се говори с лекота за 2023 г. Въпросът с прогнози, сценарии, оценки на риск и т.н. се усложни.

По време на тежка, класическа териториална война в Европа, каквато светът не е виждал от 1945 г., няма как да се нахвърлят няколко конфликтни точки и да се отметне задачата по коледно прогнозиране. Има риск да заприлича малко на старците-международници от Златния телец, чиято мъдрост се изчерпва с изречението „Чембърлейн е умна глава“.

Трудността обаче е обективна, не е въпрос на аналитичен капацитет в дадени изследователски центрове. Украйна сменя параметри на мислене и поведение в международен план.

Напълно прав е Тимоти Снайдър да твърди в лекция, макар с приповдигнат моралистичен тон, че ние всички трябва да сме благодарни на Украйна. Благодарни, защото мобилизацията на Украйна срещу агресията от изток променя или регулира множество други конфликти. Не само прогнозите, а самите конфликтни зони и отношението към тях.

А какви са възможните конфликти?

Ще се намесва ли пак Русия в Сирия? Не е ли по-спокойна днес Грузия? А Молдова? Нямат ли едно наум всички бивши републики на СССР, които смятаха Русия за световна сила?

Има ли съмнение, че НАТО поема правилния курс при Бил Клинтън преди двайсет години? А къде са днес идеите за неутралитета, в частност Финландия и Швеция?

Ще дръзне ли Китай, ей така – от днес за утре, да посегне на Тайван? Ако довчера Северна Корея живееше превъзбудена от чуждата тревога, днес кой се занимава с нея, освен тясно профилираните разузнавания и военни отдели?

Коя от разбойническите държави в света, които гласуват срещу резолюциите на ООН може да разчита днес на Русия? Няма ли едно наум онзи, който в нормалните демократичните дискусии е привиждал разпад вътре в задните общества? И така нататък.

Прогнозите за 2023 г. са затруднени поради неподозираното преди година влияние на една война в Украйна върху структурата на международната среда. Дори и посочвана в анализи като умерено вероятна, едва днес се виждат глобалните й ефекти и какви исторически фатални залози има в нея.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036