Корупцията в България вкарва Брюксел в дилема

От 11 години ЕС държи България под специален мониторинг по отношение на върховенството на закона. Корупцията в страната далеч не е изкоренена, но въпреки всичко Брюксел обмисля алтернативи на настоящия надзор.

[ad id=“263680″]

Кантората на Велислав Величков се намира на няколкостотин метра от Съдебната палата в София. Ако вярваме на адвоката и председател на гражданската Инициатива “Правосъдие за всеки”, най-могъщият човек в България седи там, в монументалната сграда на Съдебната палата. “Прокуратурата работи по съветски модел“, казва Величков. „Главният прокурор ръководи всички прокурори в страната и може да обезсили всяко решение.“ Според активиста за граждански права тази концентрация на власт има сериозни последици: При дела за корупция срещу политици или водещи бизнесмени обвиненията съзнателно се изготвят с пропуски или се движат едва-едва, за да бавят производството. „В България всяка година се прекратяват по давност 10 000 до 13 000 преписки, а обвиняемите по тях все едно ни лук яли, ни лук мирисали“, казва Величков. През последните години за корупция са осъдени само двама кметове и един депутат – условно.

Юнкеровите любезности

Величков не е сам с критиките си. В индекса на Transparency Internationalза корупционните възприятия България е на 75-о място в света – далеч след всички останали страни от ЕС. Публикувано през януари тази година изследване, поръчано от Зелените в Европейския парламент, отбеляза също значителни дефицити в законите за борба с корупцията, особено що се отнася до тяхното прилагане. При откриването на българското председателство на Съвета на ЕС през януари в София Жан-Клод Юнкер застана като контрапункт. Председателят на Европейската комисия призова за присъединяването на България към Еврозоната и Шенгенското пространство, което в Западна Европа се приема скептично, най-вече заради нерешените проблеми с корупцията в страната. Но Юнкер подчерта, че България не трябва да бъде свеждана само до темата корупция, още повече, че такива практики не са непознати и в други страни от ЕС.

Учтивостта на Юнкер онагледява дилемата на ЕС. Преди единадесет години България и Румъния бяха приети в ЕС поради геополитически съображения, въпреки че не отговаряха на критериите за присъединяване по отношение на демокрацията и върховенството на закона. Ето защо ЕС постави България и Румъния под специален надзор – така наречения Механизъм за сътрудничество и проверка. За двете страни бяха изработени конкретни и технически цели – от борбата с организираната престъпност, до реформата на съдебната система. Служителите на ЕС се надяваха, че двете страни скоро ще бъдат извадени от специалния режим.

Единадесет години по-късно в разговорите с хора от брюкселските среди се усеща отрезвяване. И то при положение, че Механизмът за сътрудничество и проверка определено е довел до подобрения. За сметка на това процесът на реформи в Румъния изглежда като лупинг с влакче на ужасите: постиженията по укрепване на агенцията за борба с корупцията са последвани от неуспехи, като последните закони, които силно орязват независимостта на съдебната система. България се приема за доста по-малко подвижна, но напредъкът ѝ е слабо забележим. България успя да отбележи успехи в борбата с мафиотските структури. В Брюксел обаче се говори за организационни дефицити при органите за борба с корупцията и за „култура на политическо влияние“ в прокуратурата. Все още има голяма нужда от реформа, но ЕС не желае да държи две от своите държави-членки безкрайно под специален надзор.

[ad id=“263680″]

От движеща сила до „анахронизъм“

Десислава Ахладова ни приема в българското Министерство на правосъдието; в коридорите висят снимки на бивши министри от социалистическо време. “Механизмът за сътрудничество и проверка беше стимул след присъединяването на България към ЕС”, казва заместник-министъра на правосъдието с усмивка, “всъщност истински двигател на реформите”. Тя се позовава на новия закон за борба с корупцията, приет от парламента през януари след преодоляване на ветото на президента Румен Радев. Радев, но и много активисти в областта на гражданските права смятат, че създаденият от закона антикорупционен орган е твърде зависим от парламентарното мнозинство. Но Ахладова подчертава, че законът отговаря на международните изисквания, а сега трябва и да се докаже на практика. Последният доклад по механизма за мониторинг от Брюксел от ноември 2017 г. посочва, че България не е изпълнила нито един от шестте показателя. Вместо критика обаче, от Комисията дойдоха хвалебствия – за първи път 2019 г. бе спомената като възможна крайна дата за механизма. Ахладова се надява на това. Борбата за върховенството на закона е важна, подчертава заместник-министъра. Но няма причина България да бъде третирана различно от другите страни от ЕС.

За “анахронизъм” говори и Весела Чернева, ръководител на българския клон на мозъчния тръст “Европейски съвет за външна политика”. Тя препраща към конфликтите между Брюксел и Унгария и преди всичко с Полша, където националното консервативно правителство на Право и справедливост по идеологически причини подкопава разделението на властите. Освен това възниква въпросът дали корупцията в България в действителност е много по-сериозна, отколкото в „старите“ страни от ЕС като Гърция или Италия. „Гражданите се дразнят от преплитането между олигарси и политиците и факта, че „големите риби никога не губят съдебни дела”, казва Чернева. Ефектът от докладите по механизма за мониторинг обаче вече се губи: „Преди докладите предизвикваха заглавия за дни, днес те едва се забелязват от политиците и от населението“.

Според социологически проучвания българите са приятелски настроени към ЕС и повечето от тях подкрепят запазването на мониторинга. Въпреки това Чернева вярва, че напомнянията от Брюксел все повече се възприемат като външна намеса във вътрешните работи. Адвокат Велислав Величков от гражданската Инициатива “Правосъдие за всеки” го вижда съвсем различно. Той си пожелава много по-решително отношение от страна на ЕС, както и подкрепа в битката му за децентрализация на прокуратурата. Механизмът е много положителен инструмент за България, но за съжаление не е достатъчно ефективен. От една страна Величков настоява за по-ясен език и по-малко „дипломатически лъжи“ от Брюксел. От друга той изисква по-драстични последствия, ако правителството в София не спазва препоръките.

[ad id=“225664″]

Условия за пари от фондовете на ЕС?

Механизмът за сътрудничество и проверка предвиждаше санкции само през първите три години – оттогава насам България и Румъния няма от какво да се притесняват – максимумът е да ги порицаят. Също така, като реакция на конституционната криза в Полша, сега в Брюксел има съображения разпределението на средства от бюджета на ЕС да бъде обвързано със спазването на стандарти за върховенство на закона. През следващите месеци комисарят по правосъдието на ЕС Вера Йоурова ще подготви предложение, както и обективни критерии за измерване на такива фактори като независимостта на съдебната система. Адвокатът и активист за граждански права Величков приветства тези планове, защото вярва, че финансовите санкции създават натиск за правене на реформи. Заместник-министърът на правосъдието Ахладова също заявява, че подобни идеи могат да бъдат обсъждани като алтернатива на механизма за мониторинг, ако всички страни са подложени на тях и България не стои единствена на витрината.

Плановете обаче няма да бъдат постигнати лесно: накрая всички държави-членки ще трябва да се споразумеят за новата финансова рамка на ЕС. В допълнение, по отношение на корупцията роля имат и фактори като политическата и икономическата култура, които най-вероятно няма да могат да бъдат обхванати в измерими критерии. Върховенството на закона заплашва да се превърне в ново изпитание за ЕС. Става дума за нещо повече от ценности: независимата съдебна система е неотменима във вътрешния пазар, в свободното от граници Шенгенско пространство с обща визова политика, корупцията е отрова за доверието. Адвокат Величков припомня за взетото решение да има Европейска прокуратура, която рамо до рамо с националните магистрати да се бори с измамите със средства, отпуснати от ЕС. „Българският главен прокурор се среща с колеги от Русия, Казахстан, Турция или Македония“, казва Величков с насмешка. „Но за сметка на това избягва да се среща с прокурори от страни на Европейския съюз.”

Статията на Клаус Нусплигер е публикувана в швейцарския всекидневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ на 14.02.2018 г.

Превод: Емил А. Георгиев

Ако не се отваря на сайта на вестника, може да прочетете оригинала тук.