Кралица Виктория в незалязващата империя

Кралица Виктория управлява Великобритания между 1837 и 1901 г., за метрополията това е време на мир и благоденствие. По периферията има войни и бунтове, но също – възходи на общества и идеи.

На Острова обаче е все по-хубаво. Индустриалната революция е в разгара си, културата е във възход, политиката все повече е изкуство, а животът на нормалния човек е все по-нормален. И не, защото империята изсмуква колониите. Да, много богатства се вливат в Англия, но и много се изливат обратно – човешки ресурс, умствен капитал, организационен опит и практически умения, цивилизационни принципи и демократични идеи. Затова и след като се разпада Британската империя, образуваните 53 държави не бягат, а създават Британската общност.

През 1819 г. се ражда Александрина Виктория, единствено дете на принц Едуард. Тя три години расте само с немски език, после научава английски, италиански, латински, френски и гръцки.

От първия си дъх Виктория, без да знае, се движи към трона и на 11 вече е единствен престолонаследник. Тя е възпитавана строго, майка ѝ държи на правила, които са в основата на Викторианския морал – етикет, който не бива да се нарушава. Ценят се трудолюбие, точност, умереност, спестовност. Е, говори се и за фалшивите ценности на Викторианския морал, но немалко от него живее в тъканта на английското общество и до днес.

На 16 бъдещата кралица среща братовчед си – Алберт фон Сакс-Кобург и Гота, влюбва се и среща взаимност. През 1837 г. умира дядо ѝ Уйлям ІV и Виктория става кралица. Тя получава доходи от наследствени земи и цивилна листа от 385 хиляди лири годишно, но цял живот пести. Отначало обаче не мисли за кърпене на чорапи, а за управлението, за което нищо не знае.

Тогава премиер е лорд Мелбърн от вигите, днешните либерали. Той бързо става неин пръв съветник. Проблем за Виктория е майка ѝ, с която трябва да живее в името на приличието, а Мелбърн я съветва да се омъжи, за да се освободи. Тя е шокирана, но се намесва Съдбата – на гости идва братовчедът Алберт и тя не се шокира от себе си, когато му предлага брак. А той се съгласява. На сватбата още не звучи Менделсон, но сватбените приноси на Виктория и Албърт са бялата рокля, символ на непорочност, и цветето в бутониерата, знак на вечна любов и преданост.

Бракът отваря нови измерения в живота на кралицата. Алберт разбира от политика и държавно управление. Разбира и от човешки отношения – стапя, макар не напълно, напрежението между Виктория и майка ѝ. Той е и невероятен съпруг – скланя я да му роди деца, въпреки че тя не ги понася – мрази трудностите на бременността, смята новородените за грозни и се отвращава от кърменето. Но ражда девет.

Първата бременност е съпроводена и с атентат. През 1840 г. кралицата е нападната с пистолет от Едуард Оксфорд, освидетелстван впоследствие като невменяем.

Първото покушение не остава последно – тя преживява още поне шест. Виктория управлява близо 64 години, макар и малко условно. Властта на короната в Британия отдавна е ограничена. По нейно време се сменят 20 кабинета, начело с 9 премиери. Независимо от политическия им цвят, с някои – Мелбърн или Дизраели, тя се разбира прекрасно, но с други – Уйлям Гладстон, не може да понася.

Някои смятат, че животът на кралица Виктория е скучен. Нищо подобно. Едва седнала на престола, тя сваля правителството в тъй наречената „криза на спалнята”.

Дамите от свитата не са избор на кралицата, а са назначени от премиера жени на висши членове на управляващата партия. Отначало „дамите на спалнята“ са от вигите – освен да я развличат с клюки, те помагат на младата кралица да се ориентира в управлението. Тя свиква с тях, а когато Робърт Пийл идва на власт и иска да ги замени, отказва. А той, като не успява да преодолее съпротивата на кралицата, подава оставка.

Друго интересно развитие има покрай атентатите. През 1840 г. Оксфорд е оправдан поради невменяемост. След две години Джон Френсис насочва пистолет, но не успява да стреля. На другия ден стреля, но не улучва. Смъртната присъда, която му се полага, е заменена с доживотна каторга.

После се появява Джон Бийн, който, малко клоунски, е натъпкал пистолет с хартия и тютюн. Сам принц Алберт смята, че смъртната присъда е прекалено тежко наказание и се застъпва парламентът да приеме мек закон – „затвор до 7 години и бой с камшик”. Бийн е осъден на 18 месеца, а боят с камшик не се прилага.

Освен кризи, в живота на Виктория има и забавления. През 1842 г. тя за първи път се вози на влак. През 1851 г. открива Първото световно изложение под патронажа на принц Алберт. То показва напредъка на технологиите и има комерсиален успех, а с приходите се създават музеи, включително фантастичният „Виктория и Алберт“.

Много са и войните, които Великобритания води по времето на Виктория. Тя смята, че „разширението на Британската империя е облагородяващо и цивилизоващо и предпазва местното население от по-агресивното управление на жестоки владетели”.

Британците воюват навсякъде, а през 1896 г. водят и най-кратката война в света – със Занзибар, сега част от Танзания. Занзибар изпада в конфликт на интереси с Лондон, войната е обявена и след 38 минути султанът капитулира – вижда британския флот в боен ред да идва към столицата и с един изстрел да разрушава харема му…

В живота на кралица Виктория има и много любов. Тя обича принц Алберт, но той умира от коремен тиф, кралицата е неутешима и кара дълъг траур в замъка Уиндзор. Тогава слага черните дрехи, които никога вече не изоставя.

Говори се, че тогава се сближава с шотландския си слуга Джон Браун. Слуховете за любовта им се множат, злите езици дори наричат Виктория „госпожа Браун”, но през 1883 г. той умира и скандалът отшумява.

Тайна остава обаче друга връзка на 70-годишната кралица – с индийския слуга Абдул Карим. До каква степен тази връзка е консумирана, не е ясно, но с него тя учи хинди, а за диамантения си юбилей през 1897 г. иска да му даде рицарско звание. Идеята среща силна съпротива в семейството и се проваля, но тя продължава да държи Абдул близо до себе си.

Смъртта идва за кралица Виктория през януари 1901 г., след като животът ѝ дава фантастичната възможност да управлява цели 63 години, 7 месеца и 2 дни.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036