В края на 19 век- българката два пъти годишно на модно „поклонение“ в Европа- та за гащи и фусти

Днес се открива изложбата „Скрито – покрито. Бельото на българката в началото на XX в.“ в НИМ.

Експозицията проследява влиянието на Европа върху развитието на една от най-деликатните зони от облеклото на българката – долната дреха.

На 18 май – Международния ден на музеите за първи път ще бъдат показани любопитни и провокативни експонати, разкриващи тенденциите в развитието на бельото – от единствената долна дреха в националната традиция – ризата, през гащите тип кюлоти, дамските корсети и корсажи.
Изложбата дава отговор на въпроса защо предпочитаме да използваме думичката бельо, а не гащи. Изложените експонати са от колекциите на НИМ „Градско облекло“, „Традиционно облекло“ и „Мебели“ и се датират от първите десетилетия на XX в.

Експозицията „Скрито – покрито. Бельото на българката в началото на XX в.“ проследява как се появява бельото във вида, в който го познаваме и днес.
Това става едва в началото на ХХ век, когато в България навлиза европейската мода и българките започват да следват световните тенденции. Още в последното десетилетие на XIX век било прието два пъти в годината – пролет и есен, заможните българки да пътуват до Париж или Виена, за да подновят своя гардероб.
От модните ателиета освен горните дрехи (за всеки ден и за официални случаи), те си купуват също и бельо: гащи с дълги крачоли, ризи, фусти, комбинезони, комбинезон-гащи, нощници, матинета.
Това специфично „поклонничество“ до Европа-та се допълва от изписвани по каталози дрехи дотолкова, че в началото на XX век вносът им формирал 30 % от общия внос на родната ни икономика.

Източник: offnews.bg