Кремълските заговори

М.С.Горбачов: ПЪТЯТ КЪМ ВЪРХА
В.Соловьов
Е.Клепикова

[ad id=“225664″]

Брежнев, както е известно, не допуска да бъдат обиждани старите му приятели, подобен акт се смята за нарушение на кодекса на дружбата. Системата на покровителство и издигане на приближени приятели е основен механизъм на неговата власт, изучен доста добре и в детайли от председателя на КГБ. Преди да започне атаката си срещу Брежнев чрез Медунов Андропов събира солидни компрометиращи материали набавени не без помощта на Михаил Горбачов, който прави услуга на своя могъщ гост, а едновременно с това урежда свои лични сметки със съседа си.

[ad id=“263680″]

С помощта на Горбачов Андропов установява, че в Краснодарския край и особено в черноморския град Coчи корупцията и подкупите в държавния и в партийния апарат са с почти официален статут. За да си купиш кола, за да получиш жилище, за да те повишат в службата, дори и за да получиш място в хотела, трябва подкуп. Не помага нищо друго. Освен това Краснодарският край се оказва транзитна зона за валутни спекулации за милиони долари от продажбата в чужбина на черен хайвер, опакован в консерви с етикет за тихоокеанска сельодка.

[ad id=“237001″]

Андропов осъзнава добре, че ако просто сложи на бюрото пред Брежнев „делото Медунов“, това ще предизвика обратна реакция у генералния секретар. Затова той организира предвидливо поток от „писма на трудещи се“ от Краснодарския край до ЦК на КПСС, до КГБ и до в. „Правда“ с жалби от дейността на местните държавни и партийни органи и с отчаяни призиви за помощ.Чрез своята всесилна организация и с активното съдействие на Горбачов събира компрометиращи факти за кмета на Сочи, достатъчно основание за възбужда не на съдебно дело. Министерството на рибната промишленост е ликвидирано заради аферата с черния хайвер. Заместник-министърът му е осъден на смърт, с което се сваля номенклатурният имунитет от брежневките протежета, настанени на високи държавни и партийни постове. Целта на Андропов е да пробие първата провинциална фортификационна линия на Брежнев, за да пристъпи към щурмуването на втората— кремълската.

[ad id=“238430″]

В самия Кремъл по това време става извънредно произшествие — извършено е убийство. Ето защо по законите на криминалния жанр трябва да прекъснем сегашната сюжетна линия и да се върнем към предишната.

Ставрополският покровител на Горбачов — Фьодор Давидович Кулаков, се проявява като най-решителния енергичен и принципен човек в Брежневото Политбюро. Пьотр Абовин — Егидес, бивш председател на колхоз, разказва как Кулаков още като провинциален ръководител го спасява от разправа заради критика на местните партийни началници. Той е поразен от от­кровенията и тайните амби­ции на Кулаков, споделени тогава пред него: „Това беше неочаквано за мен и аз не можех, а и не исках да крия вълнението си: — А ако вие се окажете в Политбюро, можете ли да обърнете нещата?

[ad id=“236993″]

Кулаков се усмихна накриво:
–  Това е почти невъзможно!
—  Кое?
– Да се окажа в Полит­бюро. Степента на вероятност е твърде малка.
– А да преобърнете нещата?
– Ако се окажа там, вероятността е по-голяма, но и рискът е безкрайно голям. Но тогава бих рискувал, разбира се, не веднага. Иначе животът губи смисъл. Ако на човек се падне рядка и щастлива съдба, то той трябва да се окаже достоен за нея. Ако не се опита да я използва — това вече е престъпление“.
статия във вестник Ден, 1990 г.

следва