Кризата в Тунис – за разпределение на ресурси

Тунис винаги се е съобразявал с Франция, подобно на Алжир и Мароко. Влиянието на арабското коалиране в лицето на Катар и Саудитска Арабия увеличава тежестта си. Президентът на Тунис Каис Саид е по-ориентиран към Западна Eвропа и получава подкрепа оттам. Именно поради тази причина западноевропейските страни не се намесват. Военните са на улицата, като не са изразили пълната подкрепа към президента, но са на негова страна. Докато премиерът е обвинен в корупция – че са откраднати около 4,8 млрд. долара. Така коментира последните събития в Тунис Аспарух Карастоянов, председател на Мароканско-българска търговско-промишлена палата, бивш търговски аташе в Близкия изток, в ефира на предаването „Клуб Investor“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Заради случващото се в африканската държава се появиха съмнения, че демокрацията там е подложена на риск. 

„Нека да се върнем преди 10 г., когато в Тунис 26-годишен уличен продавач се самозапали, което даде началото на Арабската пролет или великата революция в редица страни от Близкия изток като Египет, Либия, Сирия и в Йемен. Със случващото се (днес) в Тунис не може да се прави аналог с Арабската пролет“, каза гостът.

Той коментира генезисът на събитията в региона. Преди Арабската пролет режимите в Близкия изток бяха създали тотално мълчание – включително липса на достъп до информация и пренебрегване на ролята на медиите. Страните в такава степен бяха затворени, че появаването на социалните мрежи като Facebook накара хората да излязат на улицата. 10 г. по-късно обаче резултатът е трагичен, смята Карастоянов. 

Според него преди Либия е била организирана държава – с лидер, който е управлявал по доста демоничен начин, но и с изцяло гарантирана социална сигурност. За обикновеният човек това е било държава, която давала спокойствие и хляб, гаранция за живот. Днес тя е разрушена от гражданска война и съществува в условията на пълен икономически хаос, както и борба между отделни политически групировки.

Карастоянов посочи, че навсякъде в Близкия изток имаме страни, създадени от различни племена, като Саудитска Арабия и Кувейт, например. В тях управляващото племе управлява в условията на силна диктатура над останалите не толкова организирани племена. По този начин диктатурата се явява инструмент за държавност – здрав социален ред в полза на управляващата фамилия.

Анализаторът смята, че непознаването на народопсихологията на всяка една държава и на арабския свят доведе до тези трагични резултати и разрушение на цялостна държавна система и в следствие появата на различни видове религиозни групировки.

Специално ситуацията в Тунис в момента се диктува от две политически групировки. „Едната е твърдо за сериозен ислям и е по-скоро свързана с Турция и Саудитска Арабия. Другата партия, която общува с Катар, представлява по-мека форма на фундаментализъм“, обясни гостът.

„Водещата партия създаде председателя на парламента, а другата издигна президента на Тунис на власт. Премиерът беше предложен от президента на Тунис, но постепенно започна да се коалицира с председателя на парламента, като се получи конфликт, в който беше разкрита корупция от страна на премиера.

Въпреки че президентът е поканил министър-председателя, вторият постепенно „го предаде поради икономически интереси“, затова беше отстранен, обясни още Аспарух Карастоянов. Вероятно е да се стигне до предсрочни избори, в които да се види коя партия е по-силна. 

Гостът бе категоричен, че в Тунис говорим за вътрешно-политическа криза за разпределние на ресурси, тъй като това се случи в навечерието на гласуваната от Международния валутен фонд помощ от 4 млрд. долара за арабската държава.

Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

източник https://www.investor.bg/