Кристалина Георгиева пред „Фигаро“: 2020-а е най-лошата година след Голямата депресия

„В МВФ проучихме предишни епидемии, ТОРС, H1N1, Зика. Те показват, че неравенствата се увеличават по време на епидемии, засягайки най-уязвимите. Това ме тревожи в световен мащаб. Пандемията ни напомня значението на мрежите за социална сигурност. Всъщност най-добрата мрежа е по-скоро въже, което помага на хората да се изкатерят нагоре. Неравенствата – липса на достъп до образование, на финансово включване – отслабват производителността и растежа на една страна като цяло. Борбата с неравенствата е от полза за социалния климат. Спомнете си всички тези демонстрации през 2019 г. във Франция, Чили, Ливан. Хората излязоха на улицата, защото нямаха надежда за по-добър живот. В това отношение тази криза е възможност. Трябва да я използваме“. Директорът на МВФ Кристалина Георгиева, която наследи през 2019 г. Кристин Лагард на този пост, даде интервю на пет големи международни издания, сред които „Фигаро“. МВФ ще актуализира прогнозите ди на 26 януари.

– Каква обещава да бъде 2021 г. за световната икономика?

– Годината започва с безпрецедентна надпревара между вируса и ваксината. Ние сме в процес на актуализиране на оценките си за растеж за 2020 г. и на прогнозите за 2021 г. Те очертават по-малко мрачна картина от последната ни прогноза през октомври, главно благодарение на изненадващото съживяване през третото тримесечие. Все още се сблъскваме с огромна несигурност за излизането от здравната криза и ще продължим да бъдем изправени пред трудни времена. Вътрешните неравенства и неравенствата между страните се увеличават. Но има огромни възможности за структурни промени.

– Какво ви прави малко по-голям оптимист за 2021?

– 2020 г. беше най-лошата година след Голямата депресия (от 1929 г., бел. ред.), но тъй като навлизаме в 2021 г., можем да кажем, че ситуацията е по-малко лоша поради три причини: паричните политики и бюджетните мерки в развитите страни бяха висотата на „каквото и да струва“ на Марио Драги. Второ, страните успяха да се адаптират бързо към променящите се обстоятелства. Например Япония и САЩ предприеха нови мерки за бюджетна подкрепа, тъй като ситуацията се влоши. Трето, с течение на времето се справяме по-добре с пандемията, приспособихме се към цифровата икономика, към тези индивидуални бариерни жестове и преди всичко разполагаме с ваксини.

– Какви са вашите приоритети за тази година?

– Трябва да се стремим към траен изход от здравната криза. Искам да подчертая, че ваксинацията ще бъде неравномерен процес между страните и между регионите. Това означава, че някои ще излязат по-бързо от други. За да се ускори съживяването, ще бъде необходимо международно сътрудничество, за да се гарантира, че имунизацията достига до страните със средни и ниски доходи. Това може да включва преразпределение на ваксини, които страните са поръчали в големи количества, към нуждаещи се страни. Ако ускорим ваксинацията в света, неговият БВП може да нарасне с 9 трилиона долара до 2025 г. 60% от тази сума ще отиде за развиващите се страни, 40% за напредналите икономики, така че ще бъде от полза за всички .

Трябва да спрем и обърнем опасната тенденция на разминаване между богатите и бедните страни. Много развиващи се страни и страни с ниски доходи продължават да страдат и средствата им за действие са много по-слаби от тези на напредналите страни. Последните използваха еквивалента на 20% от своя БВП, страните с ниски доходи – 2%. И разбира се, техният БВП е много по-малък. Без координирана международна подкрепа, това разминаване ще се превърне в проблем не само за засегнатите държави, но и за световната сигурност и стабилност.

„Гласове“

Превод: Галя ДАЧКОВА