Кристиян Ваклинов, който се е посветил на родопската теснолинейка

Кристиян Ваклинов

Говори за един влак така, сякаш е жив човек. Вие също бихте говорили като него. Става дума за родопската теснолинейка от Септември до Добринище, която миналата седмица беше посочена от британския „Гардиан“ за един от десетте най-живописни влакови маршрути. Това е старият влак, строен на ръка през 1926 г. с държавни заеми и доброволен труд, който и днес превозва местни жители и туристи през три планини, три реки и най-високата гара в страната.

Той е Кристиян Ваклинов, още не е навършил 26, но е безспорният лидер на нещо, което все повече заприличва на цяло движение за популяризиране на теснолинейката и ако трябва – за нейна защита. За защита, защото на няколко пъти различни правителства са искали да я премахнат, а веднъж дори успели да отменят вечерния курс – колкото да попречат на хората от Якоруда и селата наоколо да се прибират от работа. Тогава Кристиян е ученик, но пише до всевъзможни инстанции с призив да се върне вечерния курс. Не успява. Така минават три години и половина, докато накрая се решава да пише и на новия премиер на страната – Пламен Орешарски. И за своя изненада получава отговор, че въпросът е задвижен. От 2014 г. теснолинейката отново работи включително и вечер.

Кристиян Ваклинов е роден в Пазарджик през 1994 г. Никой в семейството му не е работил в системата на железниците, но всеки петък дядо му го е водил на гарата, за да посрещнат теснолинейката. Прадядо му пък е бил трудовак и е участвал в строителството на тази железопътна линия. Нищо чудно, че в 12-и клас, когато учителката по свят и личност призовава учениците да направят проект, свързан с живота извън училище, той и съседът му по чин започват да пишат за теснолинейката и непознатите факти и места, свързани с нея.

По това време Кристиян Ваклинов е вече в София, където учи във втора испанска гимназия. После завършва и УНСС с мастер по икономика на транспорта, а дипломната му работа е… отново за теснолинейката.

Оттогава са минали две години и той работи по специалността си на място, което харесва. Но не иска да се пише за това, защото настоява да се отделя платената работа от доброволческата. А доброволческата е в основаното от него сдружение „За теснолинейката“, в което вече има 60 души и неизвестен брой други доброволци, присъединяващи се към различни инициативи – концерти, годишнини, турове, популярни празници. Основната ни цел е така да популяризираме теснолинейката, че хората наоколо сами да поискат да се грижат за нея, казва Кристиян Ваклинов.

Сдружението поддържа и сайта на родопската теснолинейка, от който човек може да разбере не само историята на това начинание, но и това откъде и за колко може да си купи билет и какво може да види по пътя.

А кой реставрира един от влаковете с автентичните му дървени седалки, със старата ръчка, от която се пуска студен или топъл въздух, с огледалните врати и плетените мрежи за „багажъ“? Това го направи БДЖ, отговаря Кристиян Ваклинов. Мълча, не ми се вярва. „Не, наистина – казва той. Не са го правили заради нас. Те сами поискаха да ремонтират влака“.

Ваня Русева