Кристиян Ваклинов
Той е Кристиян Ваклинов, още не е навършил 26, но е безспорният лидер на нещо, което все повече заприличва на цяло движение за популяризиране на теснолинейката и ако трябва – за нейна защита. За защита, защото на няколко пъти различни правителства са искали да я премахнат, а веднъж дори успели да отменят вечерния курс – колкото да попречат на хората от Якоруда и селата наоколо да се прибират от работа. Тогава Кристиян е ученик, но пише до всевъзможни инстанции с призив да се върне вечерния курс. Не успява. Така минават три години и половина, докато накрая се решава да пише и на новия премиер на страната – Пламен Орешарски. И за своя изненада получава отговор, че въпросът е задвижен. От 2014 г. теснолинейката отново работи включително и вечер.
Кристиян Ваклинов е роден в Пазарджик през 1994 г. Никой в семейството му не е работил в системата на железниците, но всеки петък дядо му го е водил на гарата, за да посрещнат теснолинейката. Прадядо му пък е бил трудовак и е участвал в строителството на тази железопътна линия. Нищо чудно, че в 12-и клас, когато учителката по свят и личност призовава учениците да направят проект, свързан с живота извън училище, той и съседът му по чин започват да пишат за теснолинейката и непознатите факти и места, свързани с нея.
По това време Кристиян Ваклинов е вече в София, където учи във втора испанска гимназия. После завършва и УНСС с мастер по икономика на транспорта, а дипломната му работа е… отново за теснолинейката.
Оттогава са минали две години и той работи по специалността си на място, което харесва. Но не иска да се пише за това, защото настоява да се отделя платената работа от доброволческата. А доброволческата е в основаното от него сдружение „За теснолинейката“, в което вече има 60 души и неизвестен брой други доброволци, присъединяващи се към различни инициативи – концерти, годишнини, турове, популярни празници. Основната ни цел е така да популяризираме теснолинейката, че хората наоколо сами да поискат да се грижат за нея, казва Кристиян Ваклинов.
Сдружението поддържа и сайта на родопската теснолинейка, от който човек може да разбере не само историята на това начинание, но и това откъде и за колко може да си купи билет и какво може да види по пътя.
А кой реставрира един от влаковете с автентичните му дървени седалки, със старата ръчка, от която се пуска студен или топъл въздух, с огледалните врати и плетените мрежи за „багажъ“? Това го направи БДЖ, отговаря Кристиян Ваклинов. Мълча, не ми се вярва. „Не, наистина – казва той. Не са го правили заради нас. Те сами поискаха да ремонтират влака“.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Коледарите са неразделна част от българската коледна традиция, носещи духа на празника чрез песни, благословии…
Атентаторите често се възприемат като сенчести фигури в историята, но зад техните действия стоят сложни…
Киселото зеле е не само важна част от традиционната българска кухня, но и продукт с…