Живка Кехайова
Точно днес, 146 години след първия изстрел в Копривщица, ми се иска да припомня за огромната роля на двама чужденци, без които саможерствата и зверствата можеха да останат малък регионален проблем, каквито са оставали през вековете. Какъвто е останал бунтът в Босна и Херцеговина преди това.
Отзвукът на Априлското въстание в европейския печат има огромно значение за нашето Освобождение. А основно е перото на американския журналист Джанюариъс Макгахан, работил основно за американски издания като нюйоркския вестник „Хералд”. Събитията по българските земи през 1876 година обаче, той отразява като кореспондент на английския вестник „Дейли Нюз”.
Репортажите му имат изключителен отзвук във Великобритания и цяла Европа. Превеждани са и на чужди езици, включително за българските издания, излизащи в Румъния. Те подготвят и създават едно съвсем различно обществено мнение и виждане по източния въпрос, което се оказва изведнъж по-силно дори от собствените икономически и геополитически интереси на държавите, защитавали дотогава Турция.
На гроба на Макгахан в неговото родно място – Ню Лексингтън, Охайо, САЩ, има надпис „Макгахан – освободителят на България” и статуя – дело на българския скулптор Любомир Далчев.
Другият – Уйлям Гладстон също прави нещо изумително. През лятото на 1876 г. се появява едно доста масово обществено-политическо движение, наречено „Агитация по българските ужаси” (или „Българска агитация“). Това е единственият случай, когато в чужда страна се появява обществено движение, носещо нашето народностно име.
Той е повлиян от публикациите в пресата за жестокостите при потушаване на Априлското въстание и английското движение в защита на българите, в което участват и доста либерални политици. Уилям Гладстон е бил водач на Либералната партия, но точно в този момент е в оставка от поста, тъй като преди това е претърпял изборно поражение и се е оттеглил. Той обаче си остава най-влиятелната фигура в Либералната партия и в английския политически живот. С позицията си Гладстон отговаря на многобройните призиви от свои съпартийци, обществени дейци, журналисти, които искат промяна в традиционната английска политика.
Така Източната криза, възникнала в средата на 70-те години на ХIX век с въстанието в Босна и Херцеговина като локален проблем, чрез отзвука на Априлското въстание се превръща в европейски, изискващ намесата на Великите сили и европейското обществено мнение. Подготвени са Цариградската конференция и постепенно са снети от Русия задълженията й след Парижкия мирен договор от 1856 г. да не се меси във вътрешните работи на Турция. Великите сили са знаели, разбира се, че Русия жадува реванш след погрома си в Кримската война.
Затова, нека читавите журналисти и читавите политици не се отказват. Понякога единиците талантливи, хуманни и изповядващи истински ценности хора, са по-важни за хода на историята от тълпите незаинтересовани невежи и тълпите, приведени от страх да не си похарчат интересчето, или някой да прокопса за тяхна сметка.
Последните две групи ги е имало винаги, човеци като първите две личности винаги се появяват навреме.