Къде се озова светът след бурята в Овалния кабинет

Сътресение, преобръщане, дори начало на „нов световен ред“. Такива квалификации се чуха многократно през последните няколко дни. Но какво точно се случва?

Всичко започна с бурята в Овалния кабинет в петък, когато срещата между президентите на САЩ – Доналд Тръмп и на Украйна – Володимир Зеленски прерасна в остър спор.

Последва спешна среща на европейските лидери, европейски мирен план в четири точки и конкретна заявка за превъоръжаване на Европа. В същото време САЩ съобщиха, че временно спират помощта за Киев.

„Идва нова ера“, написа председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в официално писмо до страните членки във вторник.

„Европа трябва да поеме отговорност за собствената си отбрана и военно възпиране“, посочи тя.

Тук събрахме фактите – какво се случи през последните няколко дни и какво място зае България в световните събития.

„Надпревара по надвикване“

В петък президентът на Украйна Володимир Зеленски направи първото си посещение във Вашингтон след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. То обаче не протече по план.

Разговорът пред журналисти в Овалния кабинет прерасна в остър спор, който американските медии определиха като „надпревара по надвикване“.

Тръмп обвини Зеленски, че се отнася „неуважително“ към САЩ и рискува Трета световна война. Украинският президент отговори, че целта му се припокрива с тази на САЩ да спрат войната, но са нужни гаранции, за да е сигурна Украйна, че Русия няма да предприеме нова атака малко след евентуалното примирие.

Това се случва точно три години след като Русия нападна Украйна.

След края на срещата в Белия дом Зеленски напусна Вашингтон преждевременно. По план трябваше двамата президенти да подпишат споразумение за съвместно разработване на украинските находища на полезни изкопаеми – но това не се случи.

Преди това и двамата бяха определили сделката като взаимноизгодна.

Сега Тръмп каза на Зеленски, че може да се върне за разговори във Вашингтон, „когато е готов за мир“.

Какво направи Европа

Самият Зеленски обаче отиде на друга среща. Още в неделя той участва във форума в Лондон, иницииран от Великобритания.

На него още 18 държави, включително Франция, Германия и Канада, казаха, че остават твърдо на страната на Украйна.

България не беше поканена на срещата. Премиерът Росен Желязков изрази подкрепа за Украйна в публикация в Екс, но президентът Румен Радев определи това като „губеща позиция“.

Така без участието на България, в Лондон европейските лидери предложиха конкретен план от четири точки, който да осигури възможно най-добрите условия за Украйна и да гарантира дългосрочен мир в страната и Европа.

Те предвиждат:

Европейските партньори на Украйна да продължат военната помощ за Киев и да увеличат икономическия натиск върху Русия.
Украйна да получи гаранции за сигурността и суверенитета си, както и да присъства на каквито и да преговори за бъдещето си.
Дори при постигане на мир увеличаването на отбранителния капацитет на страната да продължи.
Да бъде създадена „Коалиция на желаещите“, която ще защитава мира в Украйна и има готовност да изпрати войници на украинска територия.

Но европейските лидери казаха, че ще търсят гаранции и от САЩ.

„Великобритания е готова да предостави за това войници на място, както и самолети във въздуха, заедно с други. Европа трябва да свърши тежката работа. Но за да гарантира мир на нашия континент и за да успее, това усилие трябва да получи силно подпомагане от САЩ“, каза британският премиер Киър Стармър.

Той добави, че вече е обсъдил това предложение с Доналд Тръмп и отхвърли твърденията, че САЩ са се превърнали в съюзник, на който не може да се разчита.

Какво е предложението за едномесечно примирие

Малко по-късно френският президент Еманюел Макрон съобщи и предложението на европейските страни за първа стъпка по техния мирен план. Те предлагат едномесечно примирие „във въздуха и морето“, както и мораториум върху ударите по енергийната инфраструктура в Украйна и Русия.

Макрон повтори и че след постигането на мир сигурността на Украйна трябва да бъде подсигурена с разполагане на европейски войски в страната. Именно това е част от гаранциите, за които говори Киев.

Украйна казва, че ако не бъдат записани конкретни мерки, Русия по всяко време може да наруши прекратяването на огъня, както и че при такъв вариант Москва само ще получи шанс да се реорганизира и превъоръжи, за да продължи офанзивата си.

Спряната американска помощ за Украйна

Във вторник дойде и още една важна новина, която без съмнение ще повлияе на преговорите. Тогава стана ясно, че Тръмп временно е спрял американската помощ за Украйна.

Точният размер на засегнатата от решението военна помощ не е ясен, но се знае, че то се отнася до всичкото американско военно оборудване, което към момента не се намира в Украйна.

Решението ще окаже сериозно ще отслаби шансовете на Украйна да отблъсне руското нашествие, коментираха експерти.

Военната подкрепа на САЩ е ключова за Украйна, тъй като тя защитава градовете си най-вече с помощта на американски системи за противовъздушна отбрана. Украинската армия използва и американски ракети, за да атакува окупирани от Русия територии.

Но въпреки тази новина има знаци, че сделката между САЩ и Украйна не е провалена. Във вторник премиерът на Украйна Денис Шмихал каза, че страната му е „твърдо решена да продължи да си сътрудничи със САЩ“.

Какво предлага Фон дер Лайен

Но в същото време от Европа идват ясни знаци, че континентът усеща отдръпване на САЩ и е готов да поеме по-сериозна отговорност за собствената си сигурност.

Във вторник председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за превъоръжаване на страните от ЕС – „ReArm Europe“ („Превъоръжи Европа“). Според него ЕС може да мобилизира близо 800 млрд. евро за отбранителния си сектор.

„Европа е готова да увеличи значително разходите си за отбрана – както в отговор на краткосрочната необходимост да се действа и да се подкрепи Украйна, така и за да се отговори на дългосрочната необходимост да се поеме много по-голяма отговорност за собствената ни европейска сигурност“, каза Фон дер Лайен.

Предстои идеята да бъде обсъдена на срещата на върха в четвъртък.

Преди това в ранните часове на сряда предстои и самият Тръмп да произнесе реч пред Конгреса, в която подробно да изложи и визията си за външната политика на САЩ.

Какво казва Русия

И докато САЩ заемат дистанция, а Европа се готви да заеме още по-централно място в подкрепата за Украйна, едно от главните действащи лица мълчи. До момента президентът на Русия Владимир Путин, който нареди инвазията в Украйна, не е коментирал развитията от последните дни.

Тръмп казва, че иска да го докара на масата на преговорите. Отношението на Кремъл към американския президент засега изглежда по-скоро положително.

Руският външен министър Сергей Лавров похвали Тръмп за неговия „здрав разум“, въпреки че по думите му САЩ и Русия не са съгласни по всички въпроси. А говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че „бързо променящите се“ външнополитически конфигурации на Съединените щати „до голяма степен съвпадат с нашата визия“.

Русия започна непредизвиканата си пълномащабна инвазия през февруари 2022 г. В продължение на три години ЕС, САЩ и Великобритания наложиха пълна изолация на Русия и санкции и предоставиха милиарди във военна, хуманитарна и финансова помощ за Украйна.

След встъпването в длъжност на Доналд Тръмп в Белия дом американската администрация промени позициите си, проведе първи разговори с Русия след три години и допусна изолирането на Европа от преговори за мир в Украйна.

Arhiv