– Случаят „Бююк“ може ли да доведе до политически трус, г-н Стойчев, като се има предвид, че заради това „Протестна мрежа“ плаши с протести, а премиерът лично се яви в Нова телевизия и обясни казуса?
– Не съм го чул, съжалявам.
– Борисов каза, че с Турция трябва да градим добри отношения, в криза сме. И още, че, ако Турция бъде обявена за несигурна страна, първата сигурна страна по пътя на мигрантите на запад става България.
– Ще се съглася с тези думи, не виждам нормален човек, който да не се съгласи. Това е факт.
– Задавам ви така въпроса, защото повече от година социолозите отчитат едно „мъртво вълнение“ на недоволство. То ще избие ли на изборите за президент, например? Очаквате ли такова нещо?
– Трудно е да се каже. Недоволство има и стабилността, която се регистрира, е стабилност на повърхността. Не бива да забравяме, че правителството получава одобрение от 25 – 27% от избирателите и неодобрение от над 50% от избирателите. Не бива да забравяме, че фактологично става дума за правителство на малцинството, тъй като ГЕРБ има 84 гласа в парламента. Това е силно малцинство. То управлява в ситуация на коалиция.
Дълбочинно погледнато цялата ситуация в България изобщо не е стабилна, защото с 84 гласа не може да има стабилно правителство. Може да се управлява, да се запушват дупки, но в един страшен дискомфорт. И като прибавим към това доминиращите негативни и критични нагласи в обществото, това във всеки момент може да избие.
Опитът ми показва, че когато се натрупат подобни напрежения, просто е необходим повод, който да ги отприщи. Дали този повод ще се появи до датата 6 ноември или не, е вече гадателство, не мога да кажа. Ако се случи такъв отприщващ повод, ще се смени цялата ситуация в страната.
– От какъв характер може да бъде този повод?
– Това е съвсем гадаене. Но, ако се върнем назад и си спомним напрежението, което се беше натрупало по времето на управлението на Иван Костов, един трагичен случай с едно детенце изкара на улиците таксиджиите, които обградиха Народното събрание. Очевидно това, което се случи, не беше заради конкретния инцидент, а заради дълбочинните нагласи в обществото, които избиват чрез такъв случай. С това искам да кажа, че всичко може да стане повод. Не е задължително поводът да бъде политически. Просто нещо се случва, нещо се проваля и напрежението гръмва. Не може да предвидим какъв ще бъде този отключващ механизъм.
– Поводите, доколкото си спомням, рядко са били политически. Виждаме, че БСП каквото и да направи, си стои на своите около 12 – 14% доверие, а това е основната опозиционна партия. Тя не може да генерира тази енергия.
– Самостоятелно, едва ли. Но у нас подобни отключващи механизми никога не са били плод на усилието на една партия. Обикновено говорим за улицата, за масови явления, за явления на масовото съзнание, а не толкова на партийното съзнание. Колкото до БСП, ако както показват фактите – ако те отидат на обединение с АБВ, не бива да подценяваме сумарния резултат. Това няма да е механичен сбор от резултатите на БСП и на АБВ, ще бъде повече, защото самото разцепление на БСП и АБВ изведе едни хора от левия спектър в пасивна позиция, те не са доволни от това разцепление – не гласуват или казват, че няма да гласуват. При перспектива на обединение спокойно могат да се очакват едни 2 – 3 скрити процента при левия вот. Така че най-вероятно БСП с АБВ могат да достигнат и 18, и 20% и като знаем, че Борисов в момента събира около 25%, виждаме, че разликата не е така драматична, както изглеждаше в миналото. Ако разликата се сведе до 5 – 6% това е друга ситуация.
– На сцената играят БСП и ГЕРБ, но зад завесата е Слави Трифонов. Те знаят, че той е там. И публиката се досеща, че е той е там. Слави би ли могъл да стане политическо явление, да канализира енергията на „мъртвото вълнение“?
– Разбира се, че би могъл. Но не смятам, че могат да се очаква някакъв главозамайващ успех. Но дори да вземе 5 или 10%, той ще ги вземе отнякъде – от някоя партия или от резервоара на негласуващите. Такива 5 – 10 % спокойно могат да сменят конфигурацията. Това никак не е малко.
– Имате предвид – на евентуални парламентарни избори?
– Да. аз не смятам, че Трифонов ще излезе на президентски избори, поне нямам такива очаквания.
– Как бихте нарекли това, което показват „старите“ политически партии. От една страна виждаме крамоли вътре в левицата около кандидатурата на ген. Радев – кой я е предложил, кой стои зад това, защо я е предложил, кога я е предложил. А от другата страна, в дясно, виждаме как намаляват евентуалните кандидати за президент, как се оттеглят разпознаваемите лица като проф. Огнян Герджиков и ген. Димо Гяуров. Какво е това – изхабяване на старите играчи, клякане пред ГЕРБ?
– Не трябва да се преувеличава това, което нарекохте „крамоли“ в БСП. Това не са крамоли, БСП е най-демократичната партия в България. Повече от нормално е да има спор по всеки въпрос. Тази партия дори не е единна партия, тя е коалиция от множество партии и движения вътре в себе си, от различни настроения. Тя наистина е едно голямо демократично тяло и не бива да възприемаме като крамоли това, че има някакъв спор, пък бил той е сериозен. Ще кажа и още нещо – именно фактът, че БСП вътрешно е изключително демократична партия, е стабилизиращ фактор за демокрацията в страната, тъй като това задава тона на демокрацията в страната. Не смятам, че има огромна вътрешна демокрация в ГЕРБ или в ДПС или в други големи, значими партии в България. Да си затворим очи и да си представим ситуацията в страната, когато и БСП е еднолична партия. Представете си тогава на какво ще почива демокрацията в България!? На нищо! Така че ние трябва да ценим изключително много вътрешния спор в БСП, разногласията там, защото те са здравата атмосфера в нашето общество, колкото и на някои това да им звучи пресилено. Нищо не следва от спора там, БСП ще вземе решение и ще се яви обединена на изборите.
– Но такъв тип скандали не обезсърчават ли симпатизантите на БСП? Свидетели сме как подобен тип скандали преди 12 години на практика ликвидираха старото СДС като значим политически фактор и сведоха гласуването за традиционната десница до едноцифрен процент.
– Няма връзка между тези две явления. Категорично не мога да нарека случващото се в БСП в момента „скандал“. Ако определяме като скандали сблъсъкът на различни интереси и гледни точки, това е много голям езиков проблем. Това не е така.
– А как да ги определяме?
– Това че аз мисля едно, а вие – друго, това не е скандал, това е нормалното състояние на нещата. Скандал е съвършено друго. Това, което би следвало да се нарича скандал, е свързано с корупционни разкрития, с измами, с предателство. Какъв скандал е това, че вие мислите, че Петър е красив, а аз мисля, че Иван е красив?! Това са две различни мнения и е много хубаво, че съществуват и се огласяват! За съжаление, зад всяко противоречие медиите търсят думата „скандал“. Това не е така.
– Добре. Но, ако действително кандидатурата на ген. Радев е била посочена от президента (2002 – 2012 г.) и лидер на АБВ Георги Първанов, който вече не е председател на БСП, това не поставя ли новото ръководство на БСП в подчинено положение спрямо бившите другари, които предпочетоха да направят нова партия?
– Това е напълно некоректна и невалидна хипотеза, чиста спекулация, непочиваща върху нито един факт! Тя не е само ваша, тя съществува в медиите. Всеки, който поне мъничко разбира от преговори – не само политически, прекрасно знае, че част от преговорите са на сцената, но значимата част са зад нея, те са невидими. БСП и АБВ най-вероятно в преговори, които не са били огласявани, съвместно са достигнали до фигура, която би могла да се окаже консенсусна. И като се появи тази фигура на терена, започнаха спекулациите кой я е издигнал. Отговорът е само един – съвместно! Единственото, което има значение за президентските избори за тези две партии, е че АБВ и БСП тръгват заедно. Това е големият факт. Той означава много неща, те трябва да се дискутират.
– Какво означава? Че левицата си подрежда къщичката и е готова да поеме властта, така ли?
– Прави първа решителна стъпка. Дали ще си подреди къщичката, ще ни покаже времето. Но във всички случаи ситуацията коренно се променя от преди една година, когато АБВ и БСП не си говореха, не се гледаха и си отправяха взаимни обвинения.
– Губи ли позиции традиционната десница с това, че сякаш не може да излъчи кандидатура за президент?
– Много ми е трудно да говоря за левица и десница в България. Има едно предусловие на това в една страна да има левица и десница. А то е хората да гласуват съгласно своите реални интереси. Моите интереси са на страната на наемния труд, вашите – на страната на мениджърския елит, на капитала. И оттук следват някаква левица и някаква десница. У нас за това е невъзможно да се говори, защото хората гласуват по идеологически подбуди, против интересите си и без да разбират интересите си. Поради това се получава ситуация, в която тези, които ги наричаме десница, особено в крайната си форма – ДСБ, са комунисти пар екселанс. Защо? Защото те са претенденти за владение на моралната инстанция в държавата. И същевременно, хората, които олицетворяват левицата – Корнелия Нинова, Драгомир Стойнев и др., всъщност са тези, които отстояват интересите на българското производство, на малкия и среден бизнес.
Но това е така, защото ситуацията в страната продължава да е ненормална на равнище електорат. Електоратът не се е нормализирал и не гласува според своите интереси, той гласува според някакви покемони, които са му в главата. Затова в България няма левица и десница в сериозния смисъл на думата.
– И затова да говорим за тези, които ги има. Реформаторският блок ще излъчи ли кандидат-президент или грубо казано, ще клекне пред ГЕРБ, като припознае техния кандидат?
– Ако под Реформаторски блок се разбира това, което е прогласено – тези пет партии, аз не вярвам, че това ще се случи. Някаква част от РБ може и да излъчи нещо, но всичките заедно няма да излъчат нищо. Те вътрешно се дебнат и всеки гледа да надиграе другите.
– Да надиграе другите в стремежа за…?
– В стремежа за някаква обща марка, етикет, за бъдещо представяне на парламентарни избори. Това е дребна игра, защото засяга много малък електорат.
– Всичко това, цялата ситуация, която очертахте, не превръща ли ГЕРБ в безалтернативен играч на политическия терен?
– Това е само повърхностен анализ. Да, на повърхността като че ли така изглежда. Но в дълбочина не е така. При обединяване на играчите в ляво силата на ГЕРБ не е толкова голяма. Не бива да забравяме и нарастващата подкрепа за една обединена кандидатура на патриотите, каквато е Красимир Каракачанов. Твърде вероятно е тази формация и Каракачанов да заемат третото място в президентските избори, което би било огромен успех и значим фактор. Ако хората с националистически нагласи се явят заедно на парламентарни избори, те биха били много солиден фактор в един следващ парламент. Патриотите са достатъчно сериозен фактор и в този парламент. Да не забравяме, че ако те утре решат да не подкрепят правителството, то в други ден е паднало. Те са ключов фактор.
– Кой ще победи на президентските избори, имате ли прогноза?
– Без да знаем имената на кандидатите? Вие ме питате за футболен шампионат, в който не знаем кои отбори участват. Как да ви кажа? Ние нито имаме твърдата сигурност, че ген. Радев ще бъде кандидат, имаме такива очаквания, но нямаме окончателно решение. За ГЕРБ изобщо нямаме представа кой ще участва. Ние не сме сигурни кои ще са първите двама, как да правим прогноза? Един президентски вот не е само партиен вот, това е мажоритарен вот, в който резултатът зависи от това кой ще бъде кандидатът. Един резултат би имал ГЕРБ с Томислав Дончев, съвсем друг – с Цецка Цачева, например.
– Томислав Дончев не може да бъде кандидат, той отговаря за подготовката и провеждането на изборите.
– Говоря условно. Каквито и имена да сложите от страна на ГЕРБ, ще имате различни резултати.
– Хората престанаха да гласуват за Бойко Борисов, когато гласуват за ГЕРБ, така ли?
– На едни парламентарни избори това явление ще го има в по-малка степен, а не бива да изключваме и това Борисов да се яви на президентските избори. Той продължава да твърди, че няма такива намерения, но представете си, че в началото на септември нещо в международната ситуация значително се промени и той стане и каже: „В тази сериозна, нова ситуация по-важното е това!“ Няма право да го направи ли? Има право! До момента, в който ГЕРБ не издигне официално своята кандидатура, възможността Борисов да се яви за президент, съществува.
Източник: epicenter.bg
