Великолепният век: Кьосем – бурният живот на действителната историческа личност гъркинята Анастасия

Да си фаворитка на султана е доста сложно. Анастасия е красива гъркиня, която съвсем млада попада в харема на Великия султан Ахмед Първи. Тя покорява господаря със свежестта, младостта и красотата си и той я издига в ранг на своя първа жена.

Ахмед I ѝ дава името Кьосем, което в превод означава „най-любима“.

За 14 години като фаворитка, Кьосем дарява султана с 13 деца. В отношенията си с него тя използва изключителен ум и женска мъдрост. Никога не се изкарва на предна линия, не говори с него за сложни неща каквато е политиката, не му задава излишни въпроси. В същото време умее да изслушва и да вниква в темите, за които той разговаря.

И когато султанът се представя на Всевишния/починал/, на руля на държавата застава не друг, а самата Кьосем. С нейното възкачване на престола Великолепният век разцъфтява с нова сила. Османската империя става още по-велика и прекрасна.

Сериалът, който тръгна преди ден по бТВ, „Великолепният век – Кьосем“ е историческа драма и излиза на телевизионния екран през 2015 г.

Малко повече за, меко казано, пъстрия живот на действителната историческа личност:

Махпейкер Кьосем Султан (1590 – 1651) е наложница на османския султан Ахмед I, майка и валиде султан на Мурад IV и Ибрахим I. Тя е най-влиятелната жена в историята на Османската империя, която управлява самостоятелно два пъти – от 1623 до 1632 г. и от 1648 до 1651 г., четем в Уикипедия.

Кьосем е родена около 1590 г. на остров Тинос, Гърция, с името Анастасия. Попаднала в харема на султан Ахмед I, тя става негова любима наложница и получава името Махпейкер – „Лице като луна“. След смъртта му през 1617 г. Кьосем Махпейкер е преместена в Стария дворец, където са били изпращани жените на покойните султани. През 1623 г. обаче Кьосем се завръща като валиде султан на сина си Мурад IV (1623–1640). Поради непълнолетието на сина си Кьосем Валиде Султан започва и да управлява самостоятелно като негов единствен регент до навършване на пълнолетието му през 1632 г. Така тя остава в историята като единствената жена, управлявала официално и самостоятелно една ислямска империя. През по-голямата част от управлението на Мурад IV Кьосем Валиде Султан управлява ефективно Османската империя, като лично присъства на заседанията на Дивана дори след като официално освобождава регентското си място.

Мурад IV, който приживе забранява алкохола, умира през 1640 г. от цироза на черния дроб. След смъртта му на престола се възкачва малоумният му брат Ибрахим I, който поради менталните си проблеми не може да управлява самостоятелно огромната империя. Това дава възможност на Кьосем да продължи да диктува политиката в Османската империя. Ибрахим I обаче е убит вследствие на заговор, начело на който застава Главният Мюфтия (според едно предание заговорът е извършен в отговор на заповедта на султана всичките му 280 наложници от харема да бъдат издавени). След убийството на сина си Кьосем изпреварва събитията и провъзгласява за султан внука си Мехмед IV, като го представила пред везирите на Големия Диван с думите: „Ето го! Вижте какво можете да направите с него!“. И този път Кьосем се обявява за единствен регент на малолетния султан и като такава тя управлява от 1648 до 1651 г.

Най-голям враг на Кьосем се оказва майката на внука ѝ – Хатидже Турхан. Хатидже Турхан заповядва да убият Кьосем, след като разбира, че тя смята да отстрани Мехмед IV от престола и да го замени с друг от внуците си. Кьосем Султан е удушена със собствената ѝ коса от дворцовата стража на 2 септември 1651 г.