К. Гоголевски: Европа ще се откаже от въглища и въпросът е само кога

Куба Гоголевски. Снимка: Личен архив

16 европейски държави заявиха отказа си от въглища до 2030 г. или дори и по-рано, а ЕС направи официална целта за намаляване на въглеродните емисии с поне 55% до 2030 г. Така енергийният преход навлиза все повече в нашето ежедневие, а организации като Insure Our Future опитват да инициират разговор с банки и застрахователни компании и да им помогнат да осъзнаят тяхната роля в трансформацията и устойчивото финансиране.

Като част от дейността си организацията, която не е финансирана от държавни институции или частни компании, написа писмо до големите застрахователни компании с призив да преосмислят своите планове, отнасящи се до въглищните мощности.

Какъв резултат има от тези действия, разговаряме с Куба Гоголевски, който е старши координатор кампании в полската фондация RTON, част от Insure Our Future от 2018 г. насам. Преди дни той посети България и Маришкия басейн и коментира един от най-важните въпроси за българската енергетика – накъде без въглищата.

– Г-н Гоголевски, как реагираха застрахователите и презастрахователните компании на призива за спиране на инвестициите в изкопаеми горива?

Всички отговори на тези компании ще бъдат включени в анализ, който ще публикуваме през ноември 2021 г., но вече има медийни потвърждения, че компании като Munich Re и Hannover Re вече обсъждат да се откажат от предлагане на застраховки за въглищните мощности. Allianz и Generali актуализираха своите планове преди месеци и вече заявиха, че няма още дълго да предлагат застраховка за работата на чешката CEZ. Австрийската UNIQA по време на годишната си среща на инвеститорите също заяви, че вече не поема застраховки в петролния и газовия сектор.

В същото време обаче Vienna Insurance Group отказа да изключи инвестиции в петролния и газовия сектор, нито даде дефиниция на въглищна компания в актуализирания си план за дейността, изготвен през май 2021 г.

Тенденцията е видима не само в Европа – за първи път ограничения за гаранции за въглищния сектор бяха одобрени от корейските застрахователи, както и от MS&AD в Япония. В отговор на призиви от обществени групи Hyundai Marine&Fire Insurance, Hana Insurance, DB Insurance и Hanwha General Insurance също анонсираха, че скоро ще спрат да предлагат своите продукти при строителство и опериране на нови въглищни мощности. Въпреки че ограниченията са фокусирани основно за нови проекти, е доказателство, че усилията на Insure Our Future дават резултат и в Азия.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш беше много категоричен в своята реч по време на Форума за развитието на застраховането, че компаниите трябва да прекратят застраховането на изкопаемите горива.
Някои промени в плановете за действие на компаниите пък предлагат рестрикции в някои подсектори на петрола и газа. Например Generali анонсира, че планира да преустанови застраховането на добива на петрол и газ, както и рисковете, свързани с производството на енергийни ресурси от битумни пясъци.

През юли глобалните застрахователни и презастрахователни лидери създадоха алианс за нулеви емисии (Net Zero Insurance Alliance), който е подкрепен по Програмата за околната среда на ООН. Това беше прието от Insure Our Future като призив за действие и глобално обединение.

По-късно и базирани в Лондон застрахователи също коментираха, че няма да застраховат спорната въглищна мина Adani в Австралия, нито прилежащата инфраструктура, както и ще спрат да предлагат услугите си за петролопровода Transmountain Oil Pipeline в Канада.

– Какво всъщност означава за бизнеса отказ от застраховане?

Като цяло изтеглянето на застрахователите, или дори само сигналите за изтегляне на презастрахователите от въглищния сектор, вече означава високи премии за застраховките в едни все по-твърд пазар. Затова и изпълнителните директори на въглищни компании от Индия, Република Южна Африка, Австралия, САЩ, Чехия и Полша започнаха да се оплакват от растящите разходи и трудности при намиране на застрахователно и презастрахователно покритие.

Консултантската компания Watson Towers Willis, която се занимава с управление на риска, съобщи за ръст на цените на застраховките с между 40% и 400%. Компаниите в сектора всъщност отчитат, че разходите за застраховки са най-големият разход за финансови услуги.

Това, заедно с други фактори, започва да оказва влияние върху икономическата ефективност на въглищните мощности и мини, особено на фона на поскъпващите квоти емисии въглероден диоксид, търгувани по схемата на ETS, намаляващите цени за новите възобновяеми енергийни източници и растящите разходи за намаляването на замърсяването. Тези фактори ще ускорят отказа от въглища в България и останалата част от ЕС.

Нещо повече – при презастрахователните компании има 20 големи играча, които концентрират 90% от презастрахователните премии и техните решения също ще ускорят отказа от изкопаеми горива в световен мащаб.

– А какво означава за обществото решението на застрахователите да спрат да предлагат услугите си за тези компании?

За обществото то носи намаляване на натиска за почвите и повърхностните водни ресурси, както и за зависимите от вода екосистеми. Това означава, че индустрии като селското стопанство например, които сега губят продукция от ниското ниво на подпочвените води, ще имат по-големи шансове да се адаптират към бързо променящия се климат.

Решението означава и по-добро качество на въздуха, особено в региони, в които въглищата се използват и като ресурс за отопление, по-малко щети по инфраструктурата, причинени от сриване почвите, както и забавяне на климатичните промени.

Отказът от въглища в минните региони трябва да бъде добре планиран и подготвен за различни сценарии, включително и за по-бързо затваряне на въглищни мощности, отколкото се обсъжда днес. По тази причина от първостепенно значение е идентифицирането на мерките, които трябва да бъдат взети, независимо от политическите съобщения или прогнозите за прехода.

– Правили ли сте анализи на въглищния сектор на България?

Да, фокусът ми е върху застрахователни компании, които планират да се откажат от застраховки на въглищни централи и мини, както и въглищни предприятия и миньори и ефектът от променените нагласи на глобалните презастрахователи. Това, което е видно е, че собствениците на въглищни мини и централи имат много ниски нива на диверсификация. Цената за компаниите с голяма зависимост от въглища и ниска диверсификация, като например „Брикел“ е много по-висока, отколкото за Българския енергиен холдинг (БЕХ).

В момента посоката е ясна и цените на застраховките ще вървят само нагоре, а презастраховането ще бъде трудно за осигуряване и също така – по-скъпо.

Интересно е да се отбележи, че белгийската финансова група KBC, от която е част и застрахователното дружество ДЗИ, отбеляза в свой доклад от април 2021 година, че като цяло „не желае да участва във финансирането, застраховането или предоставяне на консултантски услуги за производителите на електроенергия от въглищни централи, топлофикации и добив на въглища“.

От съществуващите си клиенти KBC ще иска реалистичен и подробен план за отказа от въглища до 2030 г. Тези планове трябва да бъдат представени до края на 2022 г. за големите компании и до края на 2023 г. за малките компании. След 2030 г. компанията ще прекрати финансирането, застраховането и консултантските услуги за компании, които използват въглища.

Allianz, която притежава ЗАД Allianz, Generali, Vienna Insurance Group, собственик на Bulstrad, и UNIQA вече предлагат по-скъпи застраховки за въглищните мини и централи в България. Това означава, че натискът за ОЗК „Застраховане“, която предлага застраховки за „Мини Марица Изток“ и други въглищни мини, ще се увеличи и ще става все по-скъпо за компанията да предлага презастрахователни услуги на конкурентни цени.

– Преди броени дни посетихте Маришкия басейн. Какви са Вашите препоръки за бъдещето му?

Все още има големи надежди сред някои, че ще могат да запазят дейността и да генерират нови работни честа чрез технологии за улавяне, съхранение и повторно използване на въглероден диоксид. Те обаче никъде не са въведени в мащаб, който да ни позволи да смятаме, че това е работещо решение. Не само, че са много по-скъпи, отколкото са алтернативите с възобновяеми източници, но са и много енерго- и водоемки. Парадоксално, но те биха причинили още по-голям стрес за водните ресурси. Също така трябва да се мисли и за обществените нагласи – подкрепата или противопоставянето, на изграждането на инфраструктура за транспортирането и съхранението на въглероден диоксид.

Ясно е, че различните сценарии за бъдещето и затварянето на комплекса в период от 2025 г. до 2040 г., са свързани с растящите цени на квотите за въглероден диоксид и за застраховките. Ефектът върху заетостта в региона, добавената стойност за икономиката, ефектът върху околната среда и здравето, както и инвестициите и разходите за експлоатация и поддръжка трябва да бъдат отчетени и сравнени в различните сценарии и обсъдени, както по отношение на трудовия пазар, така и по отношение на финансовите потоци от ЕС на национално и регионално ниво.

Като се имат предвид много тенденции, които са извън контрола на българското правителство и компаниите, опериращи в комплекса, е от ключово значение да се подготвим за постепенен отказ от лигнитните въглища, като някои от мерките трябва да бъдат взети още през 2021 г. През следващите години трябва да постигнем намаляване на местната и регионалната зависимост от добива на въглища.

Вижте например Източния Виелкополски регион – решения, които преди три години бяха немислими, днес са еталон и дори се обсъжда още по-бърз преход. По-бързият отказ от въглища при производството на електроенергия и за отопление – до 2025 г., а не до 2030 г., ще донесе повече ползи за региона, но те не са еднакво разпределени за всички.

– В ЕС се водят спорове за ролята на природния газ като подпомагащ зелената трансформация. Как оценявате тази възможност?

Отговорът не е еднозначен. От една страна замяната на въглища – кафяви или лигнитни, с природен газ все още означава всички въглищни компании да се пригодят за работа с природния газ. Газовите централи не осигуряват толкова много работни места и макар да изглеждат приемливи, те не предлагат ползите за общността и властите, каквито могат да дадат възобновяемите енергийни източници.

Освен това ЕС е вносител на природен газ и втечнен природен газ, а възобновяемите източници са местни, тоест парите, похарчени за тях, стимулират икономиката на ЕС и я правят много по-независима от външните доставки на горива.Газът изисква инвестиции в преносната инфраструктура и като се съберат всички инвестиции в газ като енергиен източник, те отново са неблагоприятни спрямо други алтернативи с ниски емисии.

Освен това природният газ също е изкопаемо гориво и отделя парникови газове и други замърсители. Тези емисии също трябва да намаляват всяка година, подобно на въглищните, така че ЕС и светът да избегнат най-лошия сценарий на климатичните промени.

В своя доклад Международната агенция за енергетика (МАЕ) посочи, че производството на електроенергия трябва да достигне нулеви въглеродни емисии до 2040 г. Това означава, че това трябва да се случи в ЕС и останалите страни, членуващи в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). САЩ обещаха нулеви емисии от електроенергийния сектор до 2035 г. и това бързо се превърна в пример за целия свят.

Това дава много малко време за природния газ да играе ролята на гориво за преход, особено когато са включени емисиите от всички етапи на производството и добива на суровината.

От анализите на МАЕ и думите на генералния секретар на ООН е видно, че няма място за разработването на нови петролни и газови находища, а дори и тези, които в момента се използват, не трябва да бъдат изчерпани, ако искаме устойчива и предвидима икономика през следващите десетилетия.

– Какво е бъдещето за въглищната индустрия в Европа?

През март 2021 г. мрежата Europe Beyond Coal обяви, че от 2016 г. насам половината от въглищните централи на Европа (включително Западните Балкани и Турция) са изведени от експлоатация или ще бъдат затворени до 2030 г. Някои от новите проекти са отказани. 16 европейски държави анонсираха, че ще се откажат от въглищата до 2030 г. и създават политически натиск останалите държави от ЕС да направят същото, за да се впишат в плановете на учените.

Според доклада на Международната експертна група по климатичните промени (IPCC), за да не допуснем повишение на температурите с над 1,5°С, трябва да намалим емисиите с 45% в периода 2010 – 2030 г.

Последният доклад на Програмата за околната среда на ООН и други институции, публикуван през декември 2020 г., сочи, че светът трябва да намали добива на изкопаеми горива с около 6% годишно между 2020 и 2030 г. Това означава намаление от 11% за въглищата, 4% за петрола и 3% за природния газ, за да бъде постигната целта за 1,5°С повишаване на температурите.

На фона на това научно заключение обаче правителствата планират увеличаване на добива на изкопаеми горива с 2% годишно.

Ако погледнем плановете на държавите от ЕС, амбицията не е дори близо до това, което международната научна общност ни казва, че е необходимо. Същото може да се каже и за финансовите институции – въпреки напредъка по отношение на климата от страна на банките, застрахователите и презастрахователите, малко мерки могат да бъдат наречени предотвратяващи развитието на въглищата или мотивиращи въглищните предприятия да прекратят дейността си до 2030 г.

Нещата са още по-размити, когато става въпрос за природен газ или петрол, въпреки натиска от екологични организации.

Последният доклад на IPPC ясно показва, че всеки десетичен знак от степента на глобалното затопляне ще окаже влияние. Едно е ясно – ролята на изкопаемите горива в Европа постепенно ще намалява. Въпросът за много трилиони долари е колко бързо.

източник https://www.investor.bg/…………