Лаура Хухтасаари – жената, която иска „да направи Финландия отново велика“

От осемте кандидати за следващ президент на Финландия никой не може да се сравнява с Лаура Хухтасаари.

Кандидатката на крайнодясната партия „Финландците“ се отличава и по стил, и по съдържание. Тя няма да спечели президентските избори в неделя, но употребява времето си в светлината на прожекторите да предаде посланията на партията си, които са срещу имигрантите и срещу естаблишмънта, пише Рийд Стандиш в „Политико“.

[ad id=“263680″]

Тя мрази ЕС, радва се на „Брекзит“ и подкрепя Доналд Тръмп – и вярва, че Финландия е повече от готова за нейния вид популизъм.

38-годишната Хухтасаари по време на своята кампания говори в Хелзинки на предано множество, което не се е притеснило от силния вятъра, за да дойде да я чуе. Тя изважда един от големите хитове на своята популистка платформа – говори против ЕС, който е „превърнал Финландия в провинция“, за финландския елит, който е безразличен към работническата класа, и за големите заплахи – имигрантите, основно мюсюлмани.

Тя прекъсва речта, за да се смеси с публиката, да стиска ръце и да омекоти яростната си реторика с усмивка преди да каже на последователите си „да си върнат страната“ и да завърши 30-минутното събиране с вик: „Финландия първа“.

„Тук съм, за да припомня на хората, че партия „Финландците“ е истинска алтернатива на мейнстрийма“, обяснява тя в интервю пред „Политико“. „Искам да променя посоката на Финландия, за да си върнем обратно независимостта.“

Нейните резки коментари за имигрантите и хомосексуалността нарушават калъпа на традиционно умерената финландска политика. Русата ѝ коса и бомбастични речи спечелиха на Хухтасаари прозвището „финландската Марин льо Пен“ в местните медии.

Но за разлика от Льо Пен шансовете на Хухтасаари да спечели президентския пост не са реални. Президентът Саули Нинистьо е изключително популярен и социологическите сондажи на държавната тв YLE показват, че той ще спечели 63 на сто от вота. Хухтасаари има 6 на сто според последните социологически изследвания и това я поставя на четвърто място след кандидата на „Зелена лига“ Пека Хаавистьо, близо до независимия Пааво Вяринен.И въпреки че надпреварата се изостря през последните дни преди вота, основната интрига е дали Нинистьо ще спечели на първия тур при гласуването в неделя, или ще отиде на балотаж на 11 февруари.

Но Хухтасаари не е пропиляла кандидатирането си. Неопитният политик  – тя е в парламента едва от три години – използва националната платформа, за да увеличи базата на партията си „Финландците“ преди парламентарните и европейски избори през 2019 г. и и да ѝ върне загубените позиции, след като политическата сила беше отстранена от коалиционното правителство миналото лято.

„Финландия е позакъсняла, ако я сравним с другите европейски държави“, смята Хухтасаари. „Антиимиграционните партии печелят и хората навсякъде се събуждат. Тук също се събуждат“, допълва тя.

[ad id=“263680″]

Да направим Финландия отново велика

Стилът на Хухтасаари е комбинация от този на други политици популисти. Тя е взела назаем от Льо Пен силния национализъм, от бившия лидер на UKIP Найджъл Фараж евроскептицизма, и предлага местна версия на призива на Тръмп: „Финландия – първа“ и „Да си върне Финландия“. Дори популярната бейзболна шапка на американския президент има финландска версия – лилава шапка, на която пише Лаура.

Преди да влезе в парламента Хухтасаари е била учителка по религия и е обучавал деца със специални потребности. Този личен подход е принесла и в политика. Така тя, вицепрезидент на „Финландците“, успя да се наложи като най-популярното лице на партията си, докато лидерът на формацията Юси Нала-ахо, който е и член на европарламента е много по-малко познат и стои по-настрана, той действа като стратег.

Той има репутацията на enfant terrible на финландската политика, отбелязва „Политико“, като е шокирал в миналото с изявления, че ислямът е религията на педофилите, че сомалийците са генетично предразположени да крадат и че проблемите на Гърция с дълга могат да бъдат разрешени само с военна хунта.

През юни 2017 г. той стана лидер на мястото на настоящия външен министър Тимо Сойни, който обяви, че се оттегля от управлението на партията. Това предизвика парламентарна криза, защото другите партии в управляващата коалиция обявиха, че отказват да приемат новия лидер. Резултатът беше разрив вътре във „Финландците“ като по- умереното ѝ крило формира нова партия, наречена „Синя реформа“ и остана в управлението, а хардлайнерите го напуснаха.

Силното представяне на „Финландците“ започна през 2011 г., а през 2015 г. на парламентарните избори тя стана втората по популярност партия  през 2015 г. и влезе в управляващата коалиция. Но за да управляваш са нужни компромиси, а приемането на пакт с непопулярни рестриктивни мерки отне още повече от блясъка на партията като популистка опозиционна сила и подкрепата ѝ взе да пада. Като през 2017 г. тя според социологическите изследвания вече беше пета по популярност.

Така че на президентските избори Хухтасаари се опитва да върне малко от старата слава. Но популистките партии може и да се приемат добре в други страни, във Финландия – не чак толкова. Икономиката на страната е във възход, бежанската криза е овладяна, а „Брекзит“ охлади всички желания и призиви за напускане на ЕС.

[ad id=“225664″]

За да има по-нататъшен успех Хухтасаари трябва да изведе посланията на партията си извън тезите против имиграцията, насочени към хардлайнерите, смята Емилия Палонен, експерт по популизъм от университета на Хелзинки.

Според Хухтасаари обаче най-добрите дни на партията ѝ тепърва предстоят. И тя планира да се придържа към ценностите си.

Нейната неопитност се прояви в кандидатпрезидентската кампания. Тя имаше проблем с дискутирането на конкретни политики по време на тв дебатите, беше критикувана, че не е в състояние да спре да рецитира лозунги, когато даваше интервю за държавната тв YLE, и беше обвинена, че е плагиатствала дипломната си работа. Все пак успя да излезе от всичко това сравнително без много поражения и както обяснява пред „Политико“ няма планове да сменя имиджа си на популистки лидер.

„Имам примера на Найджъл Фараж – отне 17 години, но „Брекзит“ се случи“, обяснява Хухтасаари. „Но не планирам да чакам толкова дълго“, добавя тя.

clubz