Легендарната Райна Кабаиванска – на 84 години

Не можем да подминем датата 15 декември и да не отдадем дължимото и почитта си към една голяма личност, артист, творец, общественик и вдъхновител, докоснал сърцата на милиони почитатели на операта по света – Райна Кабаиванска.

На този ден преди 84 години в красивия морски град Бургас се ражда звезда. За големия глас и уникален артистичен и музикален талант на българската оперна прима, са изписани стотици възхитителни отзиви от музиковеди и оперни критици от целия свят. Още невръстно момиченце тя прави изключително впечатление със самородния си певчески талант – трамплин за бъдещата й кариера по сцените на най-грандиозните световни оперни сцени. От малка започва да свири на пиано и да пее в Детски хор „Бодра смяна“.

През 1957 г. завършва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“, като учи първо при Людмила Прокопова, а след това при Илия Йосифов. След дипломирането си е назначена в Софийската опера само като хористка, което я амбицира да кандидатства за стипендия за специализация и през 1958 г. заминава за Италия, където учи музика в лицея „Виоти“ във Варчели при вокалните педагози Зита Фумагали, Д. Тес и Мерлини.

Дебютът й през 1961 г. в „Ла Скала“ поставя началото на блестяща кариера, която преминава през световните оперни театри – от Париж до Рим и Мадрид, от „Метрополитън“ в Ню Йорк до Токио и „Болшой Театър“ в Москва, от „Залцбуг до Венеция“, от „Ковънт Гардън“ в Лондон до „Театро Сан Карлов“ Неапол, от Филаделфия до Монако и Хамбург, от „Карнеги Хол“ в Ню Йорк до „Театър Колон“в Буенос Айрес. Репертоарът ? включва произведения от Верди („Дон Карлос“, „Отело“, „Фалстаф“, „Травиата“, „Трубадур“, „Силата на съдбата“, „Сицилиански вечерни“, „Ернани“, „Реквием“), Пучини („Мадам Бътърфлай“, „Тоска“, „Манон Леско“, Вагнер („Риенци“), Чилеа („Адриана Лекуврьор“), Доницети („Роберто Деверьо“), Леон Кавало („Палячи“), Гуно („Фауст“), Масне („Манон“), Каталани („Ла Вали“), Чайковски („Дама Пика“ и „Евгений Онегин“, Щраус („Капричо“), Лехар („Веселата вдовица“).

Носител е на многобройни награди: Белини (1965 г.), Viotti D`Oro (1970 г.), Пучини (1988 г.), Илика (1989 г.), Монтеверди (1990 г.), призът на академия „Медичи“ – Лоренцо Великолепни, Флоренция (1990 г.), голямата награда „Един живот, посветен на музиката“, Венеци (2000 г.). За изключителен принос в областта на изкуството и за развитието на демокрацията на България е удостоена с орден „Стара планина“.

Кавалер е на ордена на италианската република за гражданска доблест и за изключителен принос в изкуството. Професор е в академия „Киджана“ в Сиена, в музикалната академия Орацио Веки в Модена, в музикалната академия в Озимо, в академията а млади певци в Арена ди Верона. Провежда майсторски класове в Испания, Италия, Франция и България. За принос към световната музикална култура Райна Кабаиванска е удостоена с титлите Доктор хонорис кауза и Почетен професор на Нов Български Университет. Тя основава и Фонд „Райна Кабаиванска“, който отпуска стипендии за млади български таланти.

Днес името Кабаиванска, колкото и трудно да се произнася, е синоним на висока класа и забележителен талант. А след време ще се превърне в легенда, защото българката показа такъв дух и певческа младост, че дори след като прехвърли70-те и 80-те години, тя продължи да блести на оперните сцени с нови драматични образи и да раздава от своя дух, мъдрост и талант на младите си ученици.

В чест на неувяхващата оперна дива, която прослави света с мощната си аура, грациозна осанка и божествен глас, ви поднасяме малка частица от нейните мисли и послания:

„Ако обичта ми стигне до публиката, това е най-голямото ми възнаграждение.“

„Любовта и възторгът на публиката ми дават сили.“

„Дългът трябва винаги да се изпълнява и аз винаги съм го изпълнявала като верен войник.“

„Никога не съм гледала на себе си като на номер едно, никога не започвам изречението си с „Аз, аз, аз…“

„Младите хора трябва сами да изберат и поемат своя път, защото в живота е много важно да обичаш това, което правиш.“

„Не се доверявам на никого.“

„Всяка година чакам големия талант, всяка година се моля той да се случи сега.“

„Смятам, че оперният певец влезе ли в друг жанр, става смешен.“

„Много по-удобно ми е на сцената, отколкото в живота.“

„Никога не съм живяла като примадоните от романите.“

„Човекът е човек, защото има потребност от изкуството, не само от компютъра и от цифрите. Въпреки технологиите, човекът има душа. Ние, по-старите, трябва да предадем нашия опит на младото поколение, да му внушим, че изкуството възвисява духа. Не само компютрите правят живота“

„Мария Калас е вокален феномен. Ние сме бледи сенки в сравнение с нея.“

„Не обичам този свят. Този свят на пазара, на договарянето, на пошлото и вулгарното. Човекът като че ли вече няма нужда от възвишени неща. А е толкова естествено да имаш стремеж към красивото. Сега имаме хубави дрехи, хубави домове и т.н., а нямаме желание за духовна храна.“

„Всичко трябва да се прави с любов!“

WOMAN