Легендарният Влад Цепеш – Дракула е погребан в манастира Комана, близо до Русе
Между блатата край спокойните води на река Няжлов преди повече от пет века легендарният влашки владетел Влад Цепеш–Дракула построил хубав манастир
Той бил не само убежище за монасите, а и крепост срещу османците, които трудно можели да достигнат до нея, разказва Жанета Йорданова в Telegraph.bg
Дървеният мост, водещ към светата обител, лесно можел да бъде запален и така да се прекъсне пътят на нашествениците. Основателят на манастира „Комана“ едва ли е предполагал, че след векове това място ще привлича хиляди туристи и ще се превърне в един от най-посещаваните обекти в румънския окръг Гюргево. Хората са привлечени не само от скритата зад дебелите манастирски зидове вековна история, сътворена от няколко влашки владетели, но и от легендата, според която Влад Цепеш е погребан точно тук.
Дунав мост
Ако не ви се наложи да чакате на Дунав мост, от Русе до манастира „Комана“ ще стигнете за около час. Близостта на това красиво и спокойно място до границата с България е причината то да е познато на много жители на северните ни погранични райони. Българска реч край манастирските стени може да се чуе често. Идват както индивидуални посетители, така и групи, организирани от туроператори с посещения на Басарбовския скален манастир край Русе, манастира „Комана“ край Гюргево и патриаршеската катедрала „Св. св. Константин и Елена“ в Букурещ, където се пазят мощите на свети Димитър Басарбовски.
Чувство на спокойствие, монашески мир и хармония завладяват посетителя, щом прекрачи прага на това свято място. Не е останало нищо от построеното през 1461 г. от Влад Цепеш, но самата му личност и легендите около него винаги са привличали вниманието на хората. Впрочем румънците не харесват интерпретациите на Брам Стокър в романа „Дракула“ за вампиризма на техния легендарен влашки княз, но нямат нищо против това да води туристи в страната им.
Документ
За построяването на манастира „Комана се споменава в един документ от 27 септември 1461 г. Владетелят избира мястото край река Няжлов неслучайно. То се намира на около 35 километра от Букурещ и е близо до пътя, свързващ Влахия с Константинопол, където е столицата на Османската империя. На островно място, заградено отвсякъде с блата, князът нарежда да се вдигне малка църква, а около нея да се изградят килии и кула за наблюдение и защита. Само век по-късно при същите тези блата турците, предвождани от Синан паша, ще претърпят страшно поражение от войските на Михай Витязул, а битката при Кълугърени ще стане една от най-важните и съдбоносни в историята на Влахия.
За строителството на манастира крепост „Комана“ е използвано дърво, а този материал е нетраен и затова нищо от първите сгради не е запазено до днес. Дървен е бил и мостът, по който през мочурищата се стигало до църквата и манастира. Предполага се, че първите монаси отшелници са дошли от Атон по времето на турските набези. При археологически проучвания през 1971-1975 г. са открити основите на църквата на Влад Цепеш. Тя е била неголяма – с размери 10 на 12 метра. Друга находка обаче оставила без дъх археолозите. В гробно място сред основите на храма те намерили костите на обезглавен мъж. Нямало надпис, нито някакъв знак за знатност на погребания човек, а само пръснати наоколо монети от времето на Влад Цепеш. Това откритие съответствало на легендата, предавана от уста на уста от местното население, че тук е погребан великият княз, паднал убит в близката гориста местност. Според преданията главата на Влад Цепеш е била отрязана и изпратена до Великата порта като доказателство, а тялото – погребано в основания от него манастир „Комана“. Според големия румънски историк Николае Йорга обаче костите на легендарния влашки владетел лежат в манастира „Снагов“ край Букурещ. Бъдещи изследвания е възможно да дадат отговор на въпроса къде е погребан Влад Цепеш.
Ново начало
С течение на времето дървените сгради започнали да се рушат. През 1588 г. боляринът Раду Шербан поставя ново начало за светата обител. Той получава в наследство земи от майка си и решава да възроди манастира. Разчиства мястото и вдига каменна църква, която е запазена във вида си до днес. По-късно Раду Шербан става владетел във Влашко и от тази позиция през 1609 г. нарежда храмът в „Комана“ да се изографиса. Шербан умира през 1620 г. в изгнание във Виена, където е погребан в църквата „Свети Стефан“. Двайсет години по-късно двете му дъщери – Анкуца и Елена, пренасят костите на баща си в манастирската църква в „Комана“. Поставена е паметна плоча, написана на кирилица на румънски език, която се пази и до днес. Тук е погребан и синът на Михай Витязул – Николае Пътрашку, който е съпруг на Анка, както и синът на Елена – Дръгич Кантакузино, който умира в Константинопол, а тялото му е пренесено в родината от сина му Шербан Кантакузино. През годините в църквата са извършени 22 погребения на членове на фамилията Кантакузино.
През 1699 г. Шербан Кантакузино извършва значително строителство в манастира. Той обновява съществуващите сгради, построява още килии, поправя и украсява манастирските стени, реконструира храма, изгражда четири кули в комплекса. Шербан Кантакузино умира през 1709 г. и е погребан в „Комана“.
През фанариотския период от 1728 г. манастирът „Комана“ се управлява от гръцки монаси и това е един мрачен епизод от неговата история. Богатствата на светата обител заминават по пътя към Константинопол, а много от земите – продадени. За един кратък период от време манастирът запада и това продължава почти век и половина, когато на власт идва Александру Йоан Куза. Тогава са изгонени последните гръцки монаси.
Сградите са използвани за училище, затвор и склад
По време на господството на Александру Йоан Куза приземният етаж става училище за децата от околностите, а преподаватели са свещениците. През годините манастирът често сменя функциите си. При руско-турските войни се използва за затвор. През 1932 г. по инициатива на кралица Мария се построява Мавзолей на героите, където са положени костите на над 750 румънски и чуждестранни войници, паднали в боевете край Няжлов през Първата световна война. През годините на социализма сградите са използвани като склад, в който се съхранявало зърно.
След промените през 1989 г. румънският патриарх Теоксист решава да възобнови монашеството и в манастира са доведени първите монаси. Започва и постепенно реставриране на комплекса, който е силно пострадал при земетресенията през 1977 г. и 1986 г. След влизането на Румъния в Европейския съюз през 2007 г. е изработен проект и са вложени немалко евросредства за ремонт. Монасите също полагат много сили и превръщат манастира в място, потънало в зеленина и цветя. Посетителите могат да видят избата, музея, монашеската библиотека и културния център, в който се провеждат срещи, конференции и други събития.
В манастира „Комана“ се пази и частица от мощите на света Екатерина.
Recent Posts
