[ad id=“225664″]
В първото българско царство, по времето на великия Крум било забранено да се садят лозя и да се прави вино. В столицата бил въведен нощен час, за да не излизат никакви хора по улиците. Вместо стражи, всяка вечер пускали един лъв, който ходел по улиците до 6 часа сутринта след което го прибирали. Това продължило дълго, хората се отучили да пиянстват и да се връщат късно при семействата си. Една сутрин обаче доложили на Крум, че лъвът е намерен убит на улицата. Малко след това дошъл един младеж и си признал, че той е убил лъва. Крум бил поразен и разпитал младежа защо е убил лъва. Младежът, който се казвал Мавруд, разказал подробно, че имал любовница и не успял да се върне при майка си навреме и по пътя си срещнал лъва. Тогава Крум го попитал как е успял да убие такъв силен и хищен звяр. Младежът обяснил, че майка му всяка сутрин му прави попара, от което той станал много силен.
[ad id=“263680″]
Това обаче не впечатлило много умният владетел и той настоял младежа да не го лъже и да каже истината. Вероятно е имало и заплахи. Накрая младежът изплюл камъчето и казал, че майка му изкоренила всички лози, както е било наредено, но запазила една лоза, която била скътaна на скришно място в двора. От тази лоза тя правела вино и всяка сутрин слагала по малко вино в попарата на сина си. Крум помислил малко, наредил да му донесат от това вино и го опитал. След това наредил тази лоза да се разсади на много места и от лозите да се прави вино. Този сорт грозде бил наречен Мавруд, на името на младежа.
[ad id=“236993″]
След 9-IX-1944 г. тоталитарната комунистическа власт свежда изучаването на прабългарите до минимум, като създава отрицателен образ за тях. Имената Мавруд, Мавруда може да са производни на прабългарското име Мавър, което е носел един приближен на Кубер, братът на Аспарух, който се заселил в Македония и създал българска държава там. Подобни български имена са все още известни – Мавер, Мавер кехая.