Леда Аврамова: Борим се с нокти и зъби да задържим свят, който ни се изплъзва

Неотдавна на пазара се появи поредната „адаптирана“ версия на „Под игото“, която отприщи спорове трябва ли да се „превеждат“ класическите творби. Публикуваме мнение на преподавателката в ЧНУ „Архимед“ Леда Аврамова по темата, изразено във фейсбук профила й.

Интересен е разговорът за адаптираната, уж за българчета в чужбина, версия на „Под игото“. Доколкото, разбира се, бълването тук е разговор – не забелязвам опит да се разсъждава върху гледните точки на двете до екзалтираност предубедени страни. Попрочетох учителските групи, операция „Шок и ужас“ са коментарите, и подозрения в световна конспирация срещу българщината. Колегите бранят оригинала като Иван Боримечката черешовото топче. Няма лошо.

И като един човек, раснал във времена, в които имаше устои и светини, разбирам ги. И на мен ми се иска да викна, като споменатия вече персонаж, „Майка му стара“, с произволно избрана интонация. Обаче – разумът ми казва, че борим се със зъби и нокти да задържим свят, който ни се изплъзва. Животът върви напред – идват… неща, които не ни харесват, и вместо да мислим какво се случва и да се опитаме да спасим ценното, ние буйстваме, отричайки промяната.

Ще отбележа бегло факта, че най-яростните защитници на Вазовия оригинал според скромното ми мнение са чели романа, както и българска класика въобще, когато е трябвало да ги изучават в училище. Бих се обзаложила, че много от учителите по български, които извиват на умряло из фейсбук, разчитат също на спомените си от ученически времена. Много от родителите, които говорят за затъпяване и опростачване на децата, как критериите в училище били занижени и как щели на следващата матура да дадат задачи за първи клас, са абдикирали изцяло от разговор с децата си отвъд ежедневието и не инвестират време в дискусия върху прочетено… ако въобще самите те прехвърлят периодично поне някоя и друга страница. Не всички, разбира се, не искам да генерализирам, но – има и такива, и то немалко.

Това, което е по-съществено, е, че, реално погледнато, за един учител поява на адаптирана, съкратена, илюстрирана, комикс, видео, аудио версия на която и да било книга не следва да е проблем. Ако учителят е достатъчно силен и авторитетен да убеди децата да четат оригинала, или да ги вдъхнови и запали да го направят, ако ще на пазара да се предлагат книжки за оцветяване върху отделните глави, няма да му попречат.

Издания на оригинала все още са достъпни. Не съм чула някой да ги забрани. Никой не е наложил със закон изучаване на адаптираната версия в училище. Така че всеки учител и родител може да се опита да мотивира децата си да посегнат към него. Както и, разбира се, да вложи обич и енергия да въвлече младите умове във Вазовата магия. Децата учат от нашия пример, а не от възмущението ни.

Впрочем помня, като дете в трети клас прочетох емблематични за световната литература романи като „Клетниците“ и „Оливър Туист“ в съкратени издания на „Библиотека за ученика“. Това беше единственият шанс да схвана съдържанието им, без да се оплета в описанията на класиците Юго и Дикенс… както и да се влюбя в разказаните истории и да искам да се върна към тях, когато съм достатъчно пораснала, за да ги осмисля.

Може на някое дете така да се случи и с „Под игото“.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

https://www.dnes.bg/ …