Лекарствен пазар за 20 милиарда долара се отваря за българските фирми

„Русия е под санкции и няма възможност да изнася всичко, но здравеопазването ни върви нагоре и имаме 10% ръст по всички показатели. Търговският обмен между България и Русия възлиза на 3.5 млрд. щ.д. Въпреки това, с 10% нараства и отрицателното търговско салдо на Русия и това запазва предизвикателствата пред двустранните ни икономически отношения“, заяви Владимир Падалко, вицепрезидент на Търговско-промишлената палата на Руската Федерация, която е организатор на първия българо-руски форум „Медицина и фармация – 2018“, съвместно с Българо-руската търговско-промишлена палата. „Фармацията в Русия преживява промени и страната е готова да приеме опита на България, която има добър опит в разработките на лекарства. Надяваме се тази област на икономиката да стане първенец в нашите двустранни икономически отношения“, се казва в приветствие на посланика на Русия в България Анатолий Макаров да участниците във форума.

[ad id=“225664″]

Над 70 представители на български и руски институции, професионални и търговски асоциации и компании, както и фирми от Гърция и Македония в областта на медицината, фармацията и санаторно-оздравителния туризъм участваха в събитието.

„Обемът на лекарствения пазар в Русия надхвърля 20 милиарда долара. Този пазар е по-голям от автомобилния. Една трета от него са държавни пари. Това са средства, които отиват за борба с диабета, онкологичните заболявания, туберкулоза, ХИВ“, каза д-р Виктор Дмитриев, генерален директор на Асоциацията на руските фармацевтични производители. Той посочи, че в тяхната асоциация над 50% от членовете са транснационални компании, които са изградили заводи на територията на Русия. „Чуждестранните инвеститори са вложили над 2 милиарда евро в строителството на нови заводски мощности в Русия. Днес имаме цели нови клъстъри“, каза Дмитриев. В момента Русия напълно сама задоволява нуждите си от инсулин и дори е износител. „По време на срещите ми в българското министерство на здравеопазването обсъдихме въпроса за доставката на инсулин в България“, разкри Виктор Дмитриев.

По време на форума стана ясно, че следващия месец предстои подписването на Меморандум за сътрудничество между Изпълнителната агенция по лекарствата и Държавния институт за контрол на лекарствените средства в Русия. Обхватът му ще засегне преди всичко GМP -сертификацията – частта от регулацията на фармацевтичния бизнес, свързана с правилата за добра производствена практика. Това поясни доц. Асена Стоименова, оглавяваща Изпълнителната агенция по лекарствата.

[ad id=“263680″]

Участниците в кръглата маса обсъдиха и възможностите за улесняване на процедурата по признаването на руските дипломи на лекарите у България. „Повечето неща в учебните програми ни свързват, отколкото разделят. Добра идея е да се прави и обмяна на опит между специалистите. Отново имаме шанс за продължение на развитието на тези отношения в областта здравеопазване – медицина, наука и фармация“, коментира д-р Таня Андреева, председател на Център за социални и здравни политики и министър на здравеопазването от 2013 до 2014 г.

Форумът постави акцент и върху възстановителния и курортен сектор в България и Русия. Д-р Александър Алексиев, началник отделение за кардиологична рехабилитация в Национална кардиологична болница представи възможностите, които предлага здравното заведение.

[ad id=“236999″]

„Ще сътрудничим за реализация на активна информационна кампания в руските региони, представяща всички предимства за възстановителен отдих на комплекс „Камчия“, заяви Юлия Вавилова, представител в България на Пермската Търговско-промишлена палата. По време на форума Лариса Карташова, президент на Пятигорската търговско-промишлена палата представи пред българските участници и възможностите за санаторно-курортно лечение в Северен Кавказ.

В рамките на форума бяха подписани протоколи за намерения и споразумения за сътрудничество, като от руска страна изразиха надежда до края на годината да се начертаят конкретни мерки за разширяване на обхвата на съвместните дейности между двете страни.