Лео Бакеланд и старта на пластичната епоха

Стоя пред бакелитов компютър с бакелитова мишка в ръка. Телефонът ми, също от бакелит, се зарежда през бакелитов щепсел от бакелитов контакт. Чудя се кой ли е измислил бакелита?

Отговорът е Лео Бакеланд, който промени не просто представите за света, а самия свят, като го вкара в пластичната епоха.

Тези устройства са от пластмаси, не от бакелит, някои биха възразили. Всъщност поли оксибензил метилен гликолан хидридът е именно първата пластмаса, получена през 1907 от Бакеланд, който смесва фенол с формалдехид при определено налягане, температура и влажност.

Бакеланд му дава своето име и закономерно се гордее с това. Той опитва да получи сместа години наред и предварително знае сферите, за които новият материал е особено подходящ и ще му донесе много пари – телефони, радиоапарати, компоненти за електротехника, автомобили, военна промишленост. Но дори той не си представя всички възможни приложения. Бакелитът е първата и единствена пластика, която съществува до Втората световна война. Докато Бакеланд е жив, изобретението завладява света, а с първите космически апарати – и Космоса.

Бакелитът е материал за моделиране, лепило, лак. Високата му устойчивост на топлинни, електрически и химически въздействия го прави прекрасен изолатор. Формоването му е лесно, с него може да се получи всичко, билярдни топки до картечници, от мундщук на саксофон, до копчета за риза, от фигурки за шах, до водопроводни мрежи и детски играчки.

Красотата на материала – при подходящо формоване, оцветяване и обработка – го прави подходящ и за създаване на изкуство. Той се вписва във философията на стила ар деко, а още през 20-те години Коко Шанел включва в колекциите си бакелитови гривни.

Бакелитът е универсален материал и неслучайно през 1993 Американското химическо общество го обявява за „национална историческа химична забележителност”. И то въпреки негативните последици от замърсяването, свързано с производството му.

Лео Бакеланд е роден в Гент, Белгия, през 1863 г. Фамилното му име е холандско и значи ”Земя на маяците”. Баща му е обущар, който не може да чете и не разбира защо му е на малкия това умение. Затова до 13-годишна възраст Бакеланд ходи на училище, но е и чирак в работилницата. Майка му от своя страна е домашна прислужница, но го насърчава в ученето. След държавното училище Бакеланд учи вечерно в Общинското техническо училище. Семейството няма пари за повече, но управата на Гент му дава стипендия за университета и на 17 той попада в свят на чудесата.

В университета специализира химия. Причината е интересът му към фотографията. На 21 години става доктор и преподава в Брюж, а през 1889 е вече асоцииран професор в Гент. Бакеланд се връща, но не само заради науката, а и заради любимата Селин Суортс, с която има щастлив брак. Суортс, освен че създава прекрасна домашна среда, е пръв помощник на Лео както в лабораторната работа, така и в управлението на фирмите.

След сватбата през 1889, Лео Бакеланд и жена му съчетават медения месец с научния интерес. Обикалят Лондон, Оксфорд, Единбург и спират за дълго в САЩ. Учените там не искат да изпуснат шанса да привлекат талантливия европейски химик и му предлагат съблазнителна оферта в голяма фабрика за фотографски материали.

Две години по-късно Бекеланд става независим изследовател и измисля фотографската хартия „Велокс”. Тя прави светлосенките много по-нюансирани и може да се проявява не само на слънчева, но и на изкуствена светлина. Бакеланд я произвежда и хартията се налага на пазара. Компанията „Кодак“ решава да я купи и срещу дял от 215 хиляди долара, около 6 милиона днес. Така Бекеланд може да си позволи да купи имението „Snug Rock” на река Хъдсън и да обзаведе собствена лаборатория. Именно в нея след 7 години на усилен труд той открива бакелита.

Отначало Бакеланд иска само да продаде патента, не да произвежда и продава материала. Въпреки това е принуден да го прави, тъй като никой производител не е достатъчно гъвкав, за да се преустрои бързо. Затова Бакеланд създава през 1910 известната „Бакелитова корпорация”. Бакелитът става прочут, а през 20-те и 30-те години буквално завладява света.

На по-стари години Бакеланд се отдава на хобита – автомобили, яхти, градинарство. Той купува имение във Флорида и праща екзотични плодове на приятелите си в Ню-Йорк. Дистанцията обаче го подтиква да се затваря в себе си повече. Става ексцентрик, яде само консерви, често се държи безумно, а накрая губи разсъдъка си вследствие на тежка деменция. Синът му няма интерес към науката и бизнеса, затова през 1939 Лео Бакеланд продава всичко и скоро след това получава сърдечен удар. Бакелитът остава жив.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .