Липсата на едноличен лидер не значи непременно хаос

Снимка: Unsplash

На Мануел Мюлер всекидневно му се напомня за личната загуба на власт. Винаги, когато погледне фирменото лого на собствената си компания. Върху тези четири букви със светлооранжево е изписано Emma. През 2013 г. Мюлер основа компанията за онлайн поръчки по пощата Emma – първоначално със синьо лого. Години наред това оформя облика на компанията, която стана известна с продажбата на матраци, и напомняше на основателите за това, което са постигали всеки ден. С нарастването на екипа Emma се разшири в 20 държави, логото остана синьо.

До този месец. Мюлер не е бил фен на оранжевото лого, казва той. Но въпреки че е основател, съдружник и управляващ директор, той е нямал право да взема решение по този въпрос, тъй като компанията се справя без традиционните за концерните ръководители, тя работи на базата на данни. И тъй като проучванията сред клиентите показаха, че оранжевото е по-популярно, Emma премахна оригиналното лого, без да влиза много-много в допълнителни обяснения.

Бюджети, бонуси към заплати, отдели и техните високоплатени мениджъри – всичко това е част от стария свят на работните отношения. В Emma всеки е предприемач. Вместо да работят в отдели, служителите работят в екипи на база проект по проект. „Екипите“, казва Мюлер, „може да имат лидер, но не зависят от него“. Дни за отпуски, командировки, бюджети: нищо не трябва да се измолва от ръководителя на екипа. Мюлер често не знае нищо за много проекти. Дори и за тези, за които служителите му харчат няколко милиона евро, например при смяна на софтуер.

Мюлер и неговият съосновател Денис Шмолци са взаимозаменяеми: „Ние оценяваме всеки наш служител на всеки три до четири месеца“, казва Мюлер. След това преките колеги оценяват „как се развива всеки един служител в екипа“. И: „Ние, основателите, също редовно се биваме оценявани”. Вместо мениджъри, които ръководят съдбата на служителите сред тях, Emma е обвързана със самоуправление. 

При Emma принципът се появи по необходимост: В началото компанията не е добре финансирана и не може да си позволи да наеме колеги с управленски опит, които създават екипи и ги ръководят в класическия смисъл. Така че Мюлер и Шмолци изобщо не са наели ръководители. Компанията вече нарасна до 800 служители и успя да увеличи продажбите си с почти 170 на сто през миналата година. Освен това към фирмата през 2020 г. се присъедини традиционната базирана в Дуисбург компания Haniel и придоби по-голямата част от акциите. 

Политически вакуум

Emma не е единствената компания, която е премахнала йерархиите и лидерите. И по този начин донякъде прилича на сегашното правителство в Берлин: Точно както Мюлер и съоснователят Шмолци са само класически управляващи директори в малък мащаб, канцлерът Ангела Меркел и нейните министри управляват бизнеса в голям мащаб: повече проформа, отколкото де факто. В столицата може да се наблюдава по драматичен начин до какво може да доведе тази липса на лидерство, поне в политическите операции: Докато институтът Робърт Кох (RKI) отчита нови рекордни стойности за случаи на коронавирус почти всеки ден, правителството в оставка е забележимо мълчаливо. Новото правителство все още не е избрано – и по време на коалиционните преговори междувременно разработва законопроекти, които много експерти незабавно оценяват като твърде слаби.

Само 24 дни след като седемдневната заболеваемост в Германия надхвърли прага от 100 случая на 100 000 жители, федералното и регионалното правителство се срещат за конференцията на министър-председателите. При честота над 330. Ако събранието беше важен орган и преди изборите, който управляваше републиката през първата година на пандемията, сега се проявява впечатлението, че отговорните първо трябва да дебатират дали да дебатират някакви мерки.

Компаниите, които основават цялата си концепция на управление без лидери, не носят отговорност за цяла държава. Но в компаниите може да се види защо невинаги се изискват твърди йерархии и колко много липсата на лидерство е от полза за икономическия успех и човешката сплотеност. 

Изабел Велпе, която е ръководител на катедрата по Стратегии и организация в Техническия университет в Мюнхен, познава предимствата и недостатъците на подобни концепции: „Пълната демокрация на обикновените хора“, казва тя, „може да съсипе компаниите, ако служителите не се съобразяват с тях – но и спестяват много пари и време”. Ако служителите не може да се справят сами, „би било корпоративна лудост да се разчита на гъвкавост и лична отговорност“, казва Велпе.

Но един политически дебат показва, че не всеки е създаден за самоорганизация: „Явно не можем да оставим решението на всеки да реши дали ваксинацията има смисъл за него – или не“. В случай на екзистенциални решения йерархиите имат големи предимства, казва Велпе: Не напразно главният лекар в операционната дава команди, не напразно Бундесверът е изключително йерархично организиран. „Но йерархиите могат също да забавят креативността и иновациите в бизнеса“, казва тя.

Често йерархията и демокрацията в компаниите или организациите се смесват: „В компанията можете също така демократично да решите, че йерархията е най-добрата форма на организация. И дори в една компания, която работи повече или по-малко демократично, често все още има йерархии“, казва Велпе.

По материал на WirtschaftsWoche

източник https://www.investor.bg/…………