Личният дневник на Елена Чаушеску

Личните записки на Елена Чаушеску

СМЕШНА ИСТОРИЯ

В неделя играехме на топка на моравата. Както обикновено Зоя се цупеше. Тоя шегаджия Нику се подиграваше с нея. Даже и из­прати (доста силно) топката направо в лицето. Разсмяха ни доста. Зоя продължаваше да хленчи и аз й заших два хубави шамара. През цялата вечер на бузата й остана отпечатък от пръстена ми с изгладен скъпоценен камък, доставен от Генералу при последното ни пътуване в Париж. Той е част от бижутата, закупени от Шоме чрез нашия ми­нистър на външните работи. Т. 33. 1977

[ad id=“225664″]

МИСЪЛ

Семейството е ядка, чийто плод съм аз. Т 33. 1977

НЕМАРЛИВОСТ

Ник си е загубил едно копче от небесно синята бархетена пижа­ма (30 рубли от ГУМ в Москва преди два месеца). Прислугата ще бъде наказана (Лина Пиетеку прегазена на 12 май 1977 г. на улица в Букурещ). Ще предупредя Сенея (Личният шофьор на Елена от 1977 – 1983 г. – безследно изчезнал). Т. 33. 1977

РЕЦИДИВ

Ловджийското ни куче пак глътна транзистор. Т. 33. 1977

ДОБЪР СИН

Генерал Пилоту (отговарящ за личните самолети на семейството, свален от длъжност 1987, поради нервна депресия, обезглавен същата година от перка на самолет) подари на Нику моя Записки от полета на един френски свещеник — Сент Екзюпери. Нику не разбра как може човек да бъде толкова глупав, че да разреши подобни полети. Той подхвър­ли, че ще открадне някой път картината на Реноар, „която е в каби­нета на чичко“ (Марин Чаушеску – чичо на Нику, отговарящ за връзката между Секуритате и КГБ). Аз се съгласих. В крайна сметка ако си пада по големите цици, то е защото е на такава възраст. Т. 33. 1977

[ad id=“263680″]

ИЛИЧ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ И КРАЙ)

Ловджийското ни куче Илич глътна още един транзистор. Просна се на земята и умря. Но се питам как би могъл да препредава Радио Свободна Европа от корема си. Случаят да се изясни. Т. 33. 1977

ОТ СМЕХА ДО ПЛАЧА ИМА САМО ЕДНА КРАЧКА

Когато децата бяха малки, това копеле Валентин (Най-големият син, вероятно осиновен) издаде по-малкия си брат: Нику изцапа сестричката! Валентин беше натупан защото се издават само враговете на Народа, а Нику никога не е бил враг на този Народ, а неговата Съвършена Еманация. Като Ник и като мен.

ДИАГНОЗА

Вие ми се свят. Или е защото четох Ленин, или от шампанското, което смесих с бира. Т. 33 1977

ПОЛЕЗНО ЧЕТИВО

Току-що прочетох една чудесна книга, при това немска в превод на руски (единственият език, който Елена разбира). Тя се нарича „Моята борба“ и е бъкана с доста хитри идеи, например идеята да се изчисти една здрава нация от чуждите тела, които я заразяват, точно какъвто е случаят у нас. Не разбрах всичко, но Палатинеску ми обясни теорията за различните кръвни групи. Бях много учудена! Ако се прелее кръв от котка на куче, то умира на място. Същата работа се отнася и за хората, но с други средства. За румънците по рождение преобладава кръвна група А, защото ние произлизаме пряко от кроманьонския човек. Това ми дава сили. Т. 33. 1977

[ad id=“236999″]

ЗАБРАНЕНО ИНЖЕКТИРАНЕ

Генерал Метастаз (висш офицер от Секуритате, облъчен по заповед на Елена, заради професионален провал 1984 . Умира следващата година) ми донесе досиетата, които бях поискала. Евреите (малцинство в Румъния) в Румъния имат повече от 15 на сто кръвна груба Б. Ако им се инжектира кръв от група А, . . . никой повече няма да чуе за тях. Говорих по този въпрос със Ник, но той е много нере­шителен. Каза ми, че не трябва да разваляме търговската сделка (Трябва да се знае, че Чаушеску продава на Израел изходните визи на румънските евреи в долари. Парите са били превеждани по сметка в Цюрих) Приемам да направя жертва за доброто на социалистическа Румъния, но въпреки това се цупя до вечерта. Т. 33. 1977

ВЪРХОВНО

Върховният Вожд (Николае Чаушеску) трябва да притежава Върховно Оръжие (атомна бомба. В противен случай Бедуин (Прякор, измислен от Елена, на един приятел на семейството) или Ким (Ким Ир Сен и синът му – приятели на Чаушеску) ще го произведат преди нас! Какъв срам! Тропам с крака от ярост в кабинета на Ник. Т. 34. 1977

ТЕЖЪК ХЕПАТИТ

Ник е целият жълт. Доктор Палотинеску каза, „Тежък хепатит!“ Каква наглост, да ми го заяви това пред членовете на Политбюро! Одрах го с нокти. За кого ме взема този тиквеник? Тежък хепатит!
Сигурна съм, че Ник е неспособен да ми изневери, освен това аз съм винаги по петите му. Т. 34. 1977

Източник: Век21,1990 г.

Следва продължение

[ad id=“237001″]