Почти половината от населението на света страда от лошо хранене, свързано с твърде много или недостатъчно храна, се казва в глобална оценка, направена днес, която има широкообхватно въздействие върху здравето и планетата, предава БГНЕС.
Глобалният доклад за храненето (ГДХ), годишно проучване и анализ на най-новите данни за храненето и свързаните с него здравни проблеми, установи, че 48% от хората в момента се хранят или твърде малко, или твърде много – в резултат на което са с наднормено тегло, затлъстяване или поднормено тегло.
Според доклада при сегашните темпове светът няма да успее да постигне осем от деветте цели в областта на храненето, определени от Световната здравна организация за 2025 г. Сред тях са намаляване на детското разтройство (когато децата са твърде слаби за ръста си) и на изоставането в растежа (когато са твърде ниски за възрастта си), както и на затлъстяването при възрастните.
В доклада се посочва, че близо 150 милиона деца на възраст под пет години изостават в развитието си, повече от 45 милиона са с поднормено тегло, а близо 40 милиона са с наднормено тегло. В доклада се посочва също, че повече от 40% от възрастните (2,2 милиарда души) са с наднормено тегло или затлъстяване.
„От 2010 г. насам смъртните случаи поради неправилно хранене са нараснали с 15% и сега неправилното хранене е причина за 1/4 от всички смъртни случаи при възрастните“, заяви пред АФП председателят на независимата експертна група зад ГДХ Рената Мича.
„Нашите глобални констатации показват, че през последните десет години начинът ни на хранене не се е подобрил и сега представлява сериозна заплаха за здравето на хората и за планетата“, заключава тя.
Храните са от значение
Тазгодишният ГДХ е първият, който разглежда храните по света и как изборът на храни се отразява на хората и планетата. Той установява, че хората не консумират достатъчно полезни за здравето храни като плодове и зеленчуци, особено в страните с по-ниски доходи. В страните с високи доходи се консумират най-много храни с вредно въздействие върху здравето, като червено месо, млечни продукти и сладки напитки. Докладът констатира, че консумацията на вредни храни се увеличава, като червеното и преработеното месо вече е почти пет пъти повече от максималната препоръка за една порция седмично.
В доклада се отбелязва, че настоящите световни цели в областта на храненето не споменават диети, с изключение на ограничаването на натрия, и се препоръчват нови, по-цялостни цели.
„Научните данни подкрепят подхода, основан на храните или на модела на хранене, при оценката на въздействието върху здравето и околната среда“, казва Мича.
В съответствие с други оценки, ГДХ изчислява, че през 2018 г. добива на храни в световен мащаб е генерирал около 35% от емисиите на парникови газове.
„Храните от животински произход са отговорни за по-голямата част от свързаните с храненето емисии на парникови газове и използването на земята, като особено голямо е въздействието на говеждото, агнешкото и млечните продукти“, се казва в доклада.
Той призовава за спешно финансиране за подобряване на храненето в целия свят, особено предвид факта, че COVID-19 е тласнал към крайна бедност още около 155 милиона души.
Според оценките на ГДХ, разходите за хранене ще трябва да се увеличат с близо 4 млрд. долара годишно до 2030 г., за да се постигнат целите по отношение на забавянето на растежа, отслабването, майчината анемия и кърменето.
Бакопа мониери, известна още като „брахми“, е растение с древна история в традиционната аюрведична медицина.…