Не гледам БТВ, дори не знаех, че клетият Карбовски водел предаване там. Но чета по сайтовете, че любимката ми Десислава Радева дала интервю тази вечер при него. Това било нещо като телевизионна премиера за „първата дама“.
Понеже съм мазохист и професионално деформиран, си наложих да я изгледам на запис.
И се удивих – това същество, освен че е уникално простодушно, послъгва като циганка.
Ето:
„В София дойдох през 1989 г. Беше голяма мъка, защото исках да кандидатсдтвам журналистика, но времената бяха такива, че за да кандидатстваш в тази специалност, трябваше да имаш публикация във вестник. Тогава вестниците бяха „Работническо дело“ и „Черноморски фар“…Аз отидох при майка ми и казах, че няма да кандидатствам…“
Сега.
Може да не съм съвсем в час с днешното, но не съм и вчерашен.
Пълна дивотия е да твърдиш, че през 1989 г., за да кандидататстваш журналистика, се е изисквало да имаш публикация в печата. Просто не е вярно. Аз кандидатствах журналистика следващата година – никой не е искал такова нещо. Нито през 1989-а, нито през 1990-а, нито през 1988-а.
Имаше си приемен изпит от две части – писмен, под формата на есе, и устно събеседване с комисия. За балообразуването се взимаше и оценката на общия изпит по български език и литература в СУ. Плюс успеха от гимназията, разбира се.
Да не говорим за идиотията, че в България през 1989-а според Радева имало два вестника – „Работническо дело“ и „Черноморски фар“.
Всъщност тогава вестниците никнеха като гъби след дъжд, имаше вече и получастен вестник – „Диалог“, към „Народна младеж“. Да не говорим за „Труд“, „Пулс“, „Поглед“, „Антени“, „Вечерни новини“…
Толкова е чела жената, толкова знае. Чувала е явно само за „Работническо дело“ и сега ни го пробутва, за да се героизира и да се прави на жертва на системата.
Лъжите на Радева продължават.
Когато се отказала да кандидатства, тя заработила една година в консервната фабрика „Славянка“.
„Кандидатствах в Лесотехническия институт през 1989 г. Уж всичко беше начертано, но дойде демокрацията и животът се обърка…“
Добре де, нали уж си щяла да кандидатстваш журналистика през 1989-а, но си се отказала. Как така изведнъж същата година си влязла в Лесотехническия? Какво стана с едната година в „Славянка“? Изведнъж се изпари от историята.
Плямпа глупотевини на едро и се оплита в лъжи, сама не помни.
„На третата година осъзнах, че това не е моят институт и кандидатстват „Финанси“ в УНСС“.
Страхотно миткане ще да е било. Първо влязла в английската гимназия, но я изключили, понеже се скарала с учителя по физическо?! Завършила гимназия на село?! После не влязла журналистика, защото се искали публикации в „Работническо дело“?!
После работила в „Славянка“?! По същото време обаче кандидатствала в Лесотехническия, но и него не завършила, преместила се в УНСС.
Не е ясно там какво се е случило, по темата се мълчи.
Дали изобщо има висше? Слабо вероятно. После станала сервитьорка, а накрая манекенка. Румен Радев я чакал пред училище за любовна среща, още докато била в гимназията. Но в коя гимназия? Селската ли, или в английската?
Радев много я харесвал, канел я на танци, а една вечер тя се прибрала от училище и го видяла у тях да си хортува приятелски с майка й?! Радев обаче се върнал при голямата си любов – изтребителите.
Тя пък искала да емигрира, но Слави Трифонов я разубедил в студентското й общежитие, докато свирел на виола в 3 през нощта?!
Лафонтен и Езоп пасти да ядат пред тази изкусна баснописка. Мадам Бовари от Сливен. Носът й направо растеше в ефир минута след минута, за малко да ми прободе телевизора отвътре…
Има и една недоразказана приказка. Радева пропусна да си спомни как Радев я е назначил едновременно на два трудови договора във ВВС в качеството й на негова любовница. И как после скоропостижно сключиха брак – за целите на предизборната кампания на БСП.
Недялко Недялков – фейсбук профил
