Понеже съм мазохист и професионално деформиран, си наложих да я изгледам на запис.
И се удивих – това същество, освен че е уникално простодушно, послъгва като циганка.
Ето:
„В София дойдох през 1989 г. Беше голяма мъка, защото исках да кандидатсдтвам журналистика, но времената бяха такива, че за да кандидатстваш в тази специалност, трябваше да имаш публикация във вестник. Тогава вестниците бяха „Работническо дело“ и „Черноморски фар“…Аз отидох при майка ми и казах, че няма да кандидатствам…“
Сега.
Може да не съм съвсем в час с днешното, но не съм и вчерашен.
Пълна дивотия е да твърдиш, че през 1989 г., за да кандидататстваш журналистика, се е изисквало да имаш публикация в печата. Просто не е вярно. Аз кандидатствах журналистика следващата година – никой не е искал такова нещо. Нито през 1989-а, нито през 1990-а, нито през 1988-а.
Имаше си приемен изпит от две части – писмен, под формата на есе, и устно събеседване с комисия. За балообразуването се взимаше и оценката на общия изпит по български език и литература в СУ. Плюс успеха от гимназията, разбира се.
Да не говорим за идиотията, че в България през 1989-а според Радева имало два вестника – „Работническо дело“ и „Черноморски фар“.
Всъщност тогава вестниците никнеха като гъби след дъжд, имаше вече и получастен вестник – „Диалог“, към „Народна младеж“. Да не говорим за „Труд“, „Пулс“, „Поглед“, „Антени“, „Вечерни новини“…
Толкова е чела жената, толкова знае. Чувала е явно само за „Работническо дело“ и сега ни го пробутва, за да се героизира и да се прави на жертва на системата.
Лъжите на Радева продължават.
Когато се отказала да кандидатства, тя заработила една година в консервната фабрика „Славянка“.
„Кандидатствах в Лесотехническия институт през 1989 г. Уж всичко беше начертано, но дойде демокрацията и животът се обърка…“
Добре де, нали уж си щяла да кандидатстваш журналистика през 1989-а, но си се отказала. Как така изведнъж същата година си влязла в Лесотехническия? Какво стана с едната година в „Славянка“? Изведнъж се изпари от историята.
Плямпа глупотевини на едро и се оплита в лъжи, сама не помни.
„На третата година осъзнах, че това не е моят институт и кандидатстват „Финанси“ в УНСС“.
Страхотно миткане ще да е било. Първо влязла в английската гимназия, но я изключили, понеже се скарала с учителя по физическо?! Завършила гимназия на село?! После не влязла журналистика, защото се искали публикации в „Работническо дело“?!
После работила в „Славянка“?! По същото време обаче кандидатствала в Лесотехническия, но и него не завършила, преместила се в УНСС.
Не е ясно там какво се е случило, по темата се мълчи.
Дали изобщо има висше? Слабо вероятно. После станала сервитьорка, а накрая манекенка. Румен Радев я чакал пред училище за любовна среща, още докато била в гимназията. Но в коя гимназия? Селската ли, или в английската?
Радев много я харесвал, канел я на танци, а една вечер тя се прибрала от училище и го видяла у тях да си хортува приятелски с майка й?! Радев обаче се върнал при голямата си любов – изтребителите.
Тя пък искала да емигрира, но Слави Трифонов я разубедил в студентското й общежитие, докато свирел на виола в 3 през нощта?!
Лафонтен и Езоп пасти да ядат пред тази изкусна баснописка. Мадам Бовари от Сливен. Носът й направо растеше в ефир минута след минута, за малко да ми прободе телевизора отвътре…
Има и една недоразказана приказка. Радева пропусна да си спомни как Радев я е назначил едновременно на два трудови договора във ВВС в качеството й на негова любовница. И как после скоропостижно сключиха брак – за целите на предизборната кампания на БСП.
Недялко Недялков – фейсбук профил