Говорителката на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова се жени преди 15 години. Церемония се провежда в руското консулство в Ню Йорк на 7 ноември 2005 г.
По това време Захарова е прессекретар на посолството.
Любимият й хваща самолета до Ню Йорк и двамата сключват брак.
На скромното събитие присъстват много малко гости.
А след като подписват, младоженците отиват на разходка в парка с лъскава лимузина под наем.
Снимките са дело на Николай Комисаров. Той не е сватбен фотограф.
По това време снима различни събития на руското консулство. Най-вероятно по тази причина е поканен да заснеме и най-важния ден в живота на Захарова.
Комисаров си спомня, че Захарова много активно се е намесвала във фотосесията и непрекъснато давала своите предложения. Тя не искала снимките да бъдат обработвани, защото ги харесвала такива, каквито са.
„Излъчваше власт и хладнокръвие – качества на един истински дипломат“, спомня си Комисаров.
Кадрите, предназначени за лична употреба, стават публично достояние, след като дипломатката решава да качи един от тях в социалната мрежа по повод годишнината от важното събитие.
На избраната снимка няма нищо лекомислено. И дори не става ясно колко точно е дълга роклята на булката.
След това обаче фотографът решава, че може да покаже и останалите кадри от сватбата.
Мария, разбира се, не е въодушевена, но след като разговаря с мъжа си, решава, че няма да се случи нищо лошо.
Всъщност, какво толкова страшно и ужасно има в тези снимки?
Да, роклята е доста къса. Но Мария не е модел. И изобщо не е имала намерение да се показва пред целия свят.
Между другото, към днешна дата тя изглежда много по-добре и е значително по-стройна.
А ето какво споделя самата тя за сватбата си и въпросните снимки: „Запознахме се (с бъдещия ми съпруг) буквално месец преди заминаването ми. Вече разполагах с всички документи. Той дойде при мен и ми направи предложение.
Подписахме. Беше и тържествено, и забавно, и много искрено.
Не го направихме за някого – на сватбата имаше точно толкова гости, колкото бяха необходими – двама. Имаше и фотограф, който по някаква причина преди реши да публикува всички снимки. Направи го нарочно. Намерих го и му казах: чудя се защо платихме за тези снимки, това е моя собственост?” Той ми отговори нещо гениално: „Всички те виждат официална, на фона на някакви емблеми, зад микрофона, а на мен много ми се искаше да те видят и такава”.
Аз му благодарих, но го помолих следващия път, когато реши да прави нещо подобно, първо да попита”, споделя тя.
Иде един от 12-те велики православни празници, двоен повод за радост и за близо 8500…