Любопитно за пъстрия живот на един от „Скъпите наследници“ в новия български сериал

Най-новият български сериал тръгна снощи по бТВ. Грандиозният кино-телевизионен проект „Скъпи наследници“ ще гледаме вечер от 18 часа. Много познати актьори и много млади и неизвестни за широката публика виждаме във филма, звучи българска музика, мащабност в заснемането, а продуцентите обещават качество и невероятно изживяване за зрителите.

[ad id=“263680″]

Ролята на един от главните герои и един от „скъпите наследници“ се изпълнява от актьора Димитър Баненкин, който направи запомнящо се участие в сериалите „Под прикритие“, „Недадените“, както и в „Място под слънцето“, „Под игото“, а само преди по-малко от два месеца го гледахме и в друг нов бг филм „Дамасцена“ – сниман изцяло в региона на Стара Загора и Казанлък.

Димитър Баненкин е роден през 1962 г. в Пазарджик, завършил е немската езикова гимназия „Бертолт Брехт“ в родния си град, а за сцената го откриват интелектуалците Йордан Радичков и Крикор Азарян, които му дават път към сцената, когато момчето е още на 10 години.

Интересна е историята на неговия дядо Динко Баненкин, който 14 години е служил като царски офицер, а по време на фашистката диктатура става един от най-отявлените комунисти в Пазарджик. При гостилничаря на ул. „Софийска“ се събират ремсисти, будните и прогресивни пазарджиклии от онова време. Полицаите три пъти са правили обиски в къщата му, а на четвъртия път открили листовки и го откарали в Пловдив. Докато го разпитвали, за да издаде имена, явки и свръзки, му чупели краката, ръцете, изтръгнали му ноктите и езика. Жена му Люба когато отишла да прибере трупа му, не е успяла да го познае, казва в спомените си Атанас Семерджиев.

[ad id=“225664″]

Но освен червена, имам и синя линия в родословните дървета – бащата и чичото на майка ми са били в лагера в Белене, припомня си Димитър Баненкин в интервю за pzdnes.com.

Във фамилията обаче имаше негласно споразумение да не говорим за политика, продължава разказа си актьорът.

Баненкин кандидатства във ВИТИЗ без да ходи на частни уроци. Изпраща сестра си в София, за да види дали е в списъка на късметлиите. Тя започнала отдолу нагоре – 3500 човека. Открила го втори. Първи е Момчил Карамитев. Митко започва да играе по театрите още като студент, после за кратко в Младежкия, в Пазарджишкия, в театър София, а после с група колеги решават да правят различно изкуство и създават Малък градски театър „Зад канала“.

Баща ми ни напусна, когато аз бях на 19, а сестра ми на 23. Класически вариант – ожени се за секретарката си, и досега са заедно, да са живи и здрави. Та когато дойде време да кандидатствам – а знаех, че трябва да вляза във ВИТИЗ и нищо друго не ме интересуваше, татко каза: „Мога да ти помогна за Факултета по журналистика в Университета“. Подобно предложение обаче не ме вълнуваше.“ – казва Баненкин.

[ad id=“225664″]

След първите години на успех в актьорската професия, Баненкин усеща, че през следващите 20 години никой няма да има време, пари и интерес за култура. Така и става.

9 години не съм се прибирал от Германия, където отидох да работя – просто не изпитвах необходимост. Майка ми и сестра ми идваха редовно при мен и разказваха страхотии – за престъпленията, за недоимъка, за почти купонната система. Носталгията те превзема, когато си далеч от близките си, когато нямаш с кого да споделяш емоциите. А аз нямах проблем с това. Имах много работа, бях зает с развитието на бизнеса си, исках да постигна определена социална представителност, да придобия възможността да печеля парите си по почтен начин. Имах стратегия и я следвах стъпка по стъпка.“ – разказва актьорът.

Избра ресторантьорството, защото му дава възможност да общува с много и интересни хора. В един момент вече има няколко заведения. До България си идва само веднъж през 92-ра, за да смени паспорта си.

Когато пристига в Германия се установява в Мюнхен, където прави свое джаз кафене, в което представя млади изпълнители. Сключва брак с германка, но впоследствие се развежда. Има 18-годишна дъщеря, която и за негово съжаление не знае български.

Бизнесът му върви възходящо, но старата тръпка – театърът и предложенията да се снима, го връщат в България след 20 години отсъствие.