Майка отива на гости на сина си, който живее със съквартирантка.
Докато вечерят, майката забелязва колко добре изглежда съквартирантката. Тя отдавна мисли, че сина и е нещо повече от съквартирант с тази жена, и сега подозренията и се усилват. Като ги гледа как се държат един към друг, подозренията и се засилват. Синът усеща за какво си мисли майка му, и решава да действа изпреварващо: – Знам за какво си мислиш мамо, и те уверявам, че ние сме само съквартиранти. Една седмица по-късно съквартирантката казва на младежа, че откакто майка му си е тръгнала една сребърна чиния липсва. Макар да се съмнява майка му да е откраднала чинията, младежа решава да провери как стоят нещата и написва писмо на майка си: – Мамо, аз не казвам, че ти „си“ взела сребърната чиния от квартирата ни. Не казвам и че „не си“ я взела… И все пак остава факта, че откакто ти беше на гости чинията я няма. С обич, твоя син!
След няколко дни пристига отговора от майката: – Скъпи сине, аз не казвам, че ти „спиш“ със съквартирантката си, и не казвам, че „не спиш“ с нея… И все пак остава факта, че ако тя спеше в нейното собствено легло, досега щеше да е открила сребърната чиния под възглавницата си. С обич, твоята майка!
