Манастирът „Свети Мина“ край София – тук стават чудеса

Чували ли сте за манастира „Св. Мина“? На мен са ми разказвали за изцеления. Ще го посетя за първи път, защото колежка ме кани на курбан – става година, откакто кола блъсна дъщеричката й. Детето беше в кома, а после се оправи и сега тича, все едно нищо не се е случвало. Колежката ми казва, че чудото е станало след молитвите й точно в този манастир. Идвала няколко пъти, дори й позволили да преспи в старата църква една нощ – така я съжалили заради тревогата й. Свещениците и служителите в манастира се молели заедно с нея. Носела светена вода в болницата. И детето оздравяло.

[ad id=“225664″]

Съсед пък ми разказа, че майка му била в реанимация. Отишъл в манастира, помолил се горещо, занесъл на болната светена вода и една иконка от манастира, и на другия ден тя вече била стабилизирана.

А историите за дечица, заченати след години безплодие, са стотици.

За да стигнете до святото място, трябва да минете през софийския квартал „Бенковски“ в посока Световрачене. След около 2 километра вдясно ще видите табела. Отбивате се, паркирате. После имате 50 метра пеша и сте там. Манастирът е известен също и като Обрадовски – на името на някогашното село Обрадовци (което вече е квартал на София) край което е бил построен. В стари времена е бил част от Софийската Мала Света гора – пояс от църкви и манастири, които ограждали сегашната ни столица. Предания разказват за 40 параклиса и църква, които са били разрушени от турците. Селяни откриват останките през 1927 година – прокопава се канал на Владайска река и тя започва да носи тухли и керемиди. От 1942 започва възстановяването на манастира, което трае до 1945 година. Тогава са издигнати църквата, жилищна сграда и няколко параклиса. Иконите в църковния олтар са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от софийските майстори Мирчо Радулов и Коста Диноев. Всички предмети от интериора на храма – съдове, полилеи, икони, килими и др., са дарени от богомолци. През 1957г. е построен параклисът ”Св. Св. Козма и Дамян” и в олтара му е вградено аязмо. В момента параклисът се ползва като зимна черква.

[ad id=“236999″]

Както ви казах, паркингът не е пред самия манастир – трябва да изминете определено разстояние пеша, за да пресечете Владайската река. Тази част от екскурзията е определено неприятна. Точно тук е построена пречиствателната станция на реката, преди да се влее в река Искър, и се носят едни миризми… Запушвате носове и преминавате. Ще се опитате да забравите за „ароматите“ още днес.

Щом преминете манастирската порта, все едно стъпвате на друга земя. Посреща ви чисто, приветливо пространство с добре поддържани градини, изобилие от цветя и китни постройки. Никой не пропуска да отпие глътка вода от лековитото аязмо. А в предверието на църквата е прочутата икона на Св. Мина, която прави чудеса за хората с искрена вяра. В делничен ден тук ще намерите спокойствие и отмора, особено през лятото манастирът е идеалното място за съзерцание и общение с висшите сили. На празник е препълнено с богомолци, казват хората, с които се срещаме в манастира. Всеки знае и с удоволствие разказва по някоя история за изцеление, за Божие Чудо.

[ad id=“237001″]

За всеки случай предупреждавам, ако тръгнете насам, мъжете да не идват по къси панталони, а жените – прекалено разголени. И тук, както и във всеки друг манастир, няма да ви пуснат в църквата, ако изглеждате „неприлично“.

Манастирът е желано място за кръщенета и венчавки, празникът му е на 11 ноември, когато тук се дава курбан и се събират хора от всички краища на страната.

 

Източник: Пътешественик