Мария Гиздева /обвинена за смъртта на Боньо – Фаса/ проговаря

За първи път, дни след като е освободена от ареста, Мария направи болезнено откровена изповед пред екипа на „Ничия земя” на Нова телевизия.
Тя разказва какво се е случило във фаталната вечер с брутални подробности за сексуалния акт и за ножа в ръцете й.

„Мария сподели с нас факти от самото убийство, които не е разказала все още на самите разследващи и психолозите”, разказа в „Здравей, България” журналистът Даниела Тренчева.

Мария се запознава с него в кафенето, което работи през лятото и в понеделник вечер двамата се срещат. Срещата е в дома му в Стара Загора. Историята обаче има неочакван край. На следващия ден Мария е арестувана за убийството на насилника си. Разказва за ужасяващите сцени на полицията.

Какво обаче не знаят нито родителите, нито разследващите в Стара Загора, където се преплитат пътищата на момичето и на изнасилвача?

„Той ми разказа, че има дъщеря на 18 г., с която няма добри взаимоотношения. Искаше по някакъв начин някоя да му помогне да ги сдобри. Помислих си, че може да му помогна и реших един ден да отида след работа при него с намерението да се запозная с момичето. Седнахме, говорихме, разказа ми за жена си. Когато влязох, заключи вратата и тогава през главата ми започнаха да минават всякакви мисли. Удари ми шамар през лицето и ми каза – сега си моя, ти ще си моята жена. Започна да ме дърпа към себе си”, разказа момичето.

„Мария е един доста по-пораснал човек от възрастта си. По думите й тя не е имала избор да не го убие. Това предстои да се докаже. Част от историята, която тя разказва обаче се размина с първоначалната версия. Разследващите казаха, че Боньо Фаса е многократно намушкан с нож. Мария обаче разказа, че е успяла леко да го пореже в областта на корема и крака, но е засегнала артерия”, сподели Даниела Тренчева.

Мария е ученичка и през настоящата година трябва да завърши дванадесети клас.

„От моето училище пожелаха да не се връщам там, не аз. Едни те гледат с едно око, други – с друго. Едни ме подкрепят, други не.

Никой не е на моето място. Може би е по-добре така. Всичко, което идва в живота ми и си отива, гледам да го приемам с положителна страна. Трябвало е сега да се сблъскам с този тежък момент”, казва Мария.

„Мислех си, че може да ми посегне зверски. Чувала съм, че е вадил с клещи зъби. Може да ми сложи нещо в питието, да ме приспи. Може да си тръгна с отрязан крак. Не трябваше с ножа, но как да се измъкна. Ако беше останал жив, щеше да ми направи нещо после, убедена съм. Щяха да ме проследят и да ми направят нещо”, казва Мария.