Мария Грънчарова изплака: Синът ми има забрана да се вижда с мен!

Тежки бяха последните години за Мария Грънчарова. Поп иконата, по която през 80-те и 90-те въздишаха всички младежи, преживя тежък развод, загуби баща си – естрадната легенда Борислав Грънчаров, а я налегнаха и други проблеми от лично естество. За щастие кахърите не се отразиха на красотата й и днес тя е все така ослепителна, както и преди четвърт век.

Изгрялата още като тийнейджърка певица отдавна не ни е радвала с нови свои хитове, но на 14 февруари ще има утешителна радост за феновете й. Навръх Св. Валентин по екраните тръгва филмът „Връзкология”, една от ролите в който се изпълнява от Мария. В романтичната комедия на Ивайло Спасов Грънчарова играе психоложка и демонстрира завиден актьорски талант, пише Уикенд. Пред весника Мария дава откровено интервю.

Мария, от този петък, 14 февруари, зрителите ще могат да гледат актьорския ви дебют. Навръх Свети Валентин по кината тръгва филмът „Връзкология”, в който играете психолог. Радвате ли се?

– Снимахме преди година и половина. Интересно предизвикателство беше участието ми като актриса. Режисьорът Ивайло Спасов и екипът направиха така, че да съм в свои води пред камерата. Предразположиха ме, помогнаха ми да се чувствам страхотно. Беше много забавно на снимките. С Ивайло, Йоанна Драгнева и Калин Вельов сме и приятели. Лесно е да се работи с такива партньори. Не е случайно, че филмът излиза навръх 14 февруари. „Връзкология” е романтична комедия, в която става въпрос за това дали съществува истинската любов. Колкото до датата 14-ти, тя е преломна в моя живот. Точно на този ден преди време прекратих взаимоотношенията си с бившия ми съпруг.

Лесно ли влязохте в ролята на психолог?

– Много лесно. Дарбата да съветвам хората и да се слагам на тяхно място, в обувките им, ми е дадена. Много често в реалния живот за приятелите си съм психолог, а за себе си психар. Интересно ми е да показвам правилните според мен посоки на движение и мисли. Може би ако навремето не се бях реализирала като певица, щях да уча нещо, свързано с психологията.

Как стана така, че получихте ролята във „Връзкология”, след като за нея първоначално е била наета професионална актриса?

– Или самата актриса се е отказала, или не се е справила. Не знам, не съм се интересувала. Режисьорът Ивайло Спасов ми предложи чрез Йоанна Драгнева ролята – дори без пробни снимки. Просто ми дадоха текста и ме попитаха дали ми харесва и искам ли да играя. Имах 3 снимачни дни, около 13 сцени.

Като жена с развод зад гърба си смятате ли, че има истинска любов?

– Да, тя винаги идва, но може би понякога избързваме с грешните хора… Абсолютно вярвам в любовта, това е движещата сила. Трябва да обичаш, за да си щастлив – пък макар и несподелено или тайно.

Приключиха ли делата между вас и бившия ви съпруг?

– Не, епопеята продължава. От 2 години сме официално разведени, но делата за делба се точат. Все още не си виждам детето – с малки изключения. Дори отказа да дойде на премиерата на филма „Връзкология” на 14 февруари. Мога само да гадая каква е причината за това… Според мен баща му забранява да се вижда с мен. 19-годишният ми син живее с татко си, зависим е финансово от него и вероятно предпочита да си спести всички неудобства, които ще възникнат от срещите с мен. Така, както аз бях напъдена от вкъщи преди време и лишена от всичко, така много бързо може да се случи същото и с него.

Поне чувате ли се със сина ви по телефона?

– Рядко – един-два пъти месечно, когато той може да открадне такова време. Майка съм и ми е мъчно, че не мога да си виждам детето. Имаше период, в който толкова страдах, че дори не можех да заспя. Не мигвах нощем, защото не знаех, как е синът ми, какво се случва с него… Но и това успях да го превъзмогна.

Синът ви учи ли, работи ли?

– Учи в НБУ. Редовен студент е. Тенисът е минал малко на заден план – вече му е по-скоро като хоби. Дава часове, тренира, но вече не толкова амбициозно. Спортът му е за поддръжка, за разтоварване и за малко допълнителни доходи.

На 25 февруари ще се навършат три години от смъртта на баща ви – големия наш певец Борислав Грънчаров. Забравен ли е вече той?

– До голяма степен, да. Силно съм разочарована и огорчена от това, че Живко Колев и „Рива саунд” се бяха хванали да му правят още приживе албум с най-хубавите му песни, а досега няма нищо… Дала съм им правата, но до момента само оправдания съм чула – какви ли не причини се изтъкнаха. От 3 години ги издирвам и не знам кога този проект ще се реализира. Явно трябва да се забрави… То и трио „БоБоБо” е вече забутано някъде в ъгъла. И тримата – баща ми, Боян Иванов и Борис Гуджунов, бяха забравени много бързо. Изключение правят хората от по-старото поколение – те помнят татко и колегите му.

Сънувате ли баща си Борислав Грънчаров?

– Често. Говорим си, дава ми напътствия и кураж, води ме. Усещам го като подкрепа и закрила, духът му е непрекъснато около мен. Смятам дори, че сега ми помага повече, отколкото приживе. Може би това по някакъв начин ме държи в кондиция. Не съм приела, че след смъртта баща ми няма да го има изобщо.

Ако беше жив баща ви, какъв щеше да е животът ви днес?

– Важните мъже в живота на една жена са баща й и синът й, ако има такъв. Всички други са на заден план. Татко беше за мен изключителен гръб. Колкото и да сме силни с майка ми, липсата на мъжко присъствие край нас е осезаема. Почистваме си сами градината, аз рина снега… Налага се да викаме и мой братовчед, който живее близо до нас, за да ни помага понякога.