Мария Гьоперт-Майер, която видя структурата на атомното ядро

Думата „атом“ е гръцка и значи „неделим“. Според антични мислители, това е най-малката частица материя, която изгражда всичко.

Но в края на 19 век Дж. Дж. Томсън открива електрона, после Ръдърфорд – протона, а Чадуик – неутрона. Междувременно се развиват няколко теории за структурата на атома, но науката закъсва с разбирането за структурата на самото ядро.

През 1949 г. обаче една умна жена – Мария Гьоперт-Майер, предлага математически модел, според който атомното ядро има слоеста структура. Това е като поглед в отвъдното.

Всички схващат, че моделът е истински и през 1963 г. тя става втората жена в света с Нобел за физика и първата жена – теоретичен физик, която получава отличието.

„Радвам се, но истинската радост бе самата работа по откритието“, казва тя в Нобеловата си реч.

През 1946 г. Мария Гьоперт-Майер работи в Чикаго като старши физик в отдела за теоретична физика на лаборатория, свързана с проекта на Енрико Ферми за първия ядрен реактор.

Тя се захваща с проблема за структурата на ядрото, но зацикля. Една сутрин, докато закусва с Ферми, той подхвърля: „Дали тук не е намесена спин-орбиталната връзка“.

Пред Мария сякаш се отварят огромни мисловни порти и тя нахвърля математически идеи веднага. След десетина минути вече знае, че това е пътят към голямото откритие, но, както винаги, щом е развълнувана, говори адски бързо и прескача детайли, които пък Ферми обича да чува. Той я праща да помисли още и да му разкаже на другата сутрин. Мария работи цяла нощ и вижда картината, която после описва така:

„Представете си салон, пълен с двойки, които танцуват валс. Те обикалят в кръг, всеки кръг е затворен в друг. Във всеки кръг една двойка върви по посока на часовниковата стрелка, а друга – обратно. Всички двойки се въртят и около себе си, но само при някои посоката на първото движение съвпада с посоката на второ“.

Е, това е картинката вътре в атомното ядро – не е лесна за разбиране, но не може да се опише по-ясно от самата Мария Гьоперт-Майер.

Тя е родена през 1906 г. в Катовиц, Прусия. Шест поколения назад, предците ѝ са професори. Скоро семейството се мести в Гьотинген, чиито университет е голям европейски център по математика и теоретична физика, а после – и квантова механика.

Семейството е либерално, светско, отворено за идеи и хора. Професори се стичат в дома им на тълпи. Момичето се движи свободно сред тях, има страст към науката, а и баща ѝ отрано я заклева да не остава „само домакиня“.

Тя учи техническо училище в Гьотинген и на 17 години „минава като торпедо“ през приемния изпит по математика в университета. От лекция на Макс Борн обаче се запалва по физиката, която нарича „голямото предизвикателство“.

То я поглъща и вкарва в дълбокото на модерната наука. На семинарите на Борн в Гьотинген идват Бор, Дирак, Паули, Хайзенберг, Опенхаймер, Шрьодингер, Ферми.

През 1927 Мария прави докторантура с изпреварило времето си изследване за двойното фотонно поглъщане, а после специализира в Кеймбридж.

Когато се прибира, у дома среща любовта. Джоузеф Майер е млад американски химик, който е на квалификация в Европа и наемател у тях. Двамата се сближават, плуват, яздят велосипеди, катерят планини и скоро се женят. Малко след сватбата Джо става професор в Балтимор, а за Мария започва една смешно-тъжна история, която продължава към 30 години.

Заради правилата срещу непотизма, американските университети не назначават втори член от семейството за професор, ако един вече е такъв. Нищо, че Джо е химик, а Мария – физик, нищо, че тя е с препоръки от най-добрите физици на света.

Все пак, тя успява да издаде статии за двойния бета разпад и структурата на бензена. В началото на 30-те се връща в Германия, но идват нацистите и пак отива в Щатите. Ситуацията с назначенията се повтаря, но Мария го приема философски.

За сметка на това, наема я правителството за работа по проекта „Манхатън“, но после тя отива в Чикаго и, за своя радост, практически не участва правенето на атомната бомба.

В Чикаго Мария напълно се разгръща като учен и прави голямото откритие за структурата на атомното ядро. През 1960 г. най-после е професор по физика в Сан Диего, но скоро идва и първия инсулт. Едната ѝ страна е парализирана, обаче това не я спира от преподаване и научна работа. 12 години по-късно тя умира от втори удар.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036