Мария Каварджикова, която се посвети на публиката, но цени своето уединение

Целият ѝ живот е свързан с театъра и киното, но тя предпочита да стои встрани от медийното внимание и рядко дава интервюта. Не крие, че в такива моменти се вцепенява. Тя не скри емоциите си и по време на церемонията по връчване на театралните награди “Аскеер” преди ден, когато за трети път в кариерата си беше отличена за най-добра водеща женска роля.

Тя е Мария Каварджикова и от повече от три десетилетия е едно от лицата на Народния театър “Иван Вазов”. На 24 май тя получи “Аскеер” за превъплащението ѝ в Пилар от “Една испанска пиеса” на режисьорката Бина Харалампиева в Малък градски театър “Зад канала”.

“Не съм подготвена за нищо друго, освен да рева в момента. Сигурно мога да кажа нещо обаче ме е хванало нещо така за гърлото. Честит празник”, каза единствено актрисата преди да благодари на колегите си, сред които беше и Малин Кръстев, взел “Аскеер” за водеща мъжка роля за участието му в същата постановка.

Това е третата подобна награда за Каварджикова, след като тя беше отличена за най-добра водеща женска роля през 1997 г. в “Спускане от връх Морган” и през 1999 г. в “Бившата мис на малкия град”. Актрисата има и награда за главна женска роля от Съюза на артистите в България за участието си в “На дъното”.

“С течение на времето разбираш, че всичко е временно. И аз за себе си отсявам нещата, които са важни за мен. Не се замислям над тежки въпроси като този дали пазя вътрешната си енергия за ролите на сцената. За да си върша работата добре, е нужна дисциплина, емоционална и физическа”, казва Каварджикова в едно от последните си интервюта – пред онлайн изданието Urbn.dir.bg.

Тя споделя, че макар актьорите да са постоянно на работа, уединението и професията им понякога “вървят ръка за ръка”.

“Колкото до публичността, аз я имам в излишък. Такава е професията ми. Не е нужно да дотягам на хората и с размисли за живота. Да не говорим, че хейтърството – тази модерна дума, ме смазва. Като не харесваш, недей поне да мразиш. Агресията е едно от нещата, които ме стресират най-много.”

Мария Каварджикова е родена на 2 ноември 1956 г. в Крумовград. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Надежда Сейкова през 1978 г. Първо играе в Драматичен театър “Боян Дановски“ в Перник до 1986 г., а до 1990 г. е в “Сълза и смях”. От 1991 г. до днес работи в Народен театър “Иван Вазов”.

Сред най-популярните ѝ роли там са Естър Франц в “Цената” от Артър Милър, Васа във “Васа Железнова 1910” от Максим Горки, Елмира в “Тартюф” от Молиер, Алис Мор в “Човек за всички времена” от Робърт Болт, Констънс Тъкърмън в “Есенна градина” от Лилиан Хелман, Аркадина в “Чайка” от Чехов, Лейди Макбет в “Макбет” от Шекспир, Мисис Чивли в “Идеалният мъж” от Оскар Уайлд и други.

Каварджикова има над 50 превъплащения в театъра и вероятно още толкова в киното. Играе в култови ленти като “Оркестър без име“, “Лавина“ и “Куче в чекмедже“ – и трите от 1982 г. През 1987 г. е час от сериала “Дом за нашите деца”, а после играе и във филми като “Версенжеторикс“ (1999), “Една калория нежност“ (2003), “Госпожа Динозавър“ (2003) и “Ако някой те обича“ (2010).